Джаки Колинс
Опасна целувка (92)

Глава 92

Лъки спря на един светофар. Отиваше да види Лени и това я караше да се чувства добре. Срещата с Алекс я бе окуражила, той си оставаше най-добрият й приятел. От друга страна, тя не можеше да повярва на думите му, че ако се върнела при Лени, той щял да се ожени за Пиа. Защо й го каза? Да не би да се опитваше да я ядоса?

„Твърде жалко, Алекс. Това изобщо не ме ядосва. Просто се притеснявам, че се примиряваш с нещо по-малко от това, което заслужаваш.“

Макар че коя бе тя, за да се намесва? Може би Пиа бе подходящият човек. Беше издържала с него повече от всички останали, така че очевидно го правеше щастлив.

Ей, това не беше неин проблем. Точно сега в ума й бе предстоящата среща с Лени и това, че трябваше да се одобрят. Тя се обади на Винъс по клетъчния си телефон.

— Не бях ли права? — изчурулика Винъс, като вдигна от личната си телефонна линия.

— Беше абсолютно права — съгласи се Лъки. — Били е страхотен. Ти и Алекс ще го накарате да направи всичко, което искате от него.

— Да не забравяме за теб — прибави Винъс. — Интересно ми е как ще го накараш да си свали панталоните и да си покаже голия задник. Всички знаем колко обичаш равностойна голота на екрана.

— Напълно справедливо — отвърна кратко Лъки, като си спомни, че това бе едно от изискванията й, когато пое ръководството на „Пантър“: щом актрисата сваля дрехите си, мъжът също трябва да го стори. Божичко, каква врява се вдигна заради това.

— Почакай Купър да го види — рече Винъс. — Ще припадне от ревност!

— Защо винаги се опитваш да скършиш хатъра на Купър?

— Защото това ни възбужда — обясни Винъс през смях. — Забавляваме се да го правим.

— Искаш ли да чуеш последната клюка — рече Лъки, като потегли от светофара, който вече светеше зелено. — Бива си я.

— Какво? — полюбопитства Винъс. — Веднага ми кажи.

— Добре, добре — пауза. — Стивън си е намерил ново гадже.

— Мисля, че е страхотно! — възкликна Винъс. — Свястна ли е?

— Е, мисля, че свястна не е точно думата, която бих използвала, за да я опиша.

— Симпатична ли е?

— Зашеметяващо красива.

— Зашеметяващо красива? — повтори Винъс. — Хмм… коя е?

— Лина.

— Лина? Имаш предвид Лина от модните списания, ревютата и всяка клюкарска рубрика в света? Тя не спи ли с Чарли Долар?

— Абсолютно сигурно е, че в момента не го прави — отвърна Лъки. — Живее под един покрив със Стивън и от думите й заключих, че са си устроили нещо като домашарско блаженство.

— Стига бе! Да не ме поднасяш? — недоверчиво попита Винъс.

— Мисля, че е страхотно — каза Лъки. — Помисли си само: Лина има всички необходими качества, тя е силна и самостоятелна. Кой друг може да си намери той? Някоя малка безлична сладурана, която цял живот ще стои в сянката на Мери Лу?

— Това е добре за него — рече запалено Винъс. — Чарли знае ли?

— Да не мислиш, че му пука? Той е сгоден.

— Да, вече седма година!

— Както и да е, трябва да свършвам — рече Лъки, като спря на още един червен светофар. — Ще те държа в течение и ще се видим утре по обед.

Тя усети, че мъжът в колата до нея я е зяпнал. О, боже, надяваше се да не е журналист. Напоследък непрекъснато я преследваха.

Веднага щом светофарът се смени, тя направи няколко остри завоя с висока скорост и скоро го изгуби.

После се насочи нагоре по „Лома Виста“ към адреса, който Лени й бе дал.

 

 

— Добър вечер — каза любезно Дюк.

Свечеряваше се, слънцето тъкмо бе започнало да залязва и Дюк реши, че този поздрав е съвсем на място.

Клаудия разглеждаше спалнята, когато Лени го видя. Среден на ръст, бял, с бебешко лице. Но най-напред Лени забеляза не лицето, а пистолета.

— Трябва да се научиш да заключваш вратата след себе си — рече спокойно Дюк, застанал на прага. — Това все пак е Лос Анжелис. Всичко става.

Лени се вгледа в пистолета и момчето с бебешкото лице и всички лоши спомени от нощта с Мери Лу се върнаха.

— Недей да нараняваш никого — каза той много бавно. — Ще направим каквото искаш, само недей да нараняваш никого. Имам часовник, неколкостотин долара, кредитни карти, а можеш да вземеш и колата ми. Паркирана е отвън.

— Ей такива хора обичам — рече радостно Дюк. — Разбрани. А сега и двамата продължавайте да се държите разбрано и се съблечете.

— Какво? — попита Лени.

— Най-напред хвърли парите и часовника си насам и после се съблечете — инструктира го Дюк, като се наслаждаваше на всеки миг.

Клаудия бе ужасена. Тя погледна към Лени, като търсеше закрила.

Боже господи! Какво трябваше да направи? Това бе кошмар. За втори път от няколко месеца някой държеше пистолет, насочен в лицето му. По дяволите! Вече нямаше да е господин Либерал. Отсега нататък щеше да носи пистолет по всяко време и да стреля в отговор, точно както правеше Лъки.

О боже, Лъки! Тя щеше да дойде всеки момент. Ако видеше това… той не смееше да си го помисли.

— Слушай, човече — рече настоятелно Лени, като му хвърли парите, кредитните си карти и часовника. — Взимай тези неща и си върви. Очакваме и други хора.

— Нима? — рече Дюк, сякаш изобщо не му пукаше. — Ще направиш ли това, което ти казвам? — добави той, като размаха пистолета към Клаудия. — Или може би трябва да те застрелям? Какво мислиш, мистър Голдън?

— Свали си роклята, Клаудия — нареди й Лени с напрегнат глас, като се опитваше да се сети откъде момчето можеше да знае името му.

Тя го погледна въпросително.

— Какво?

— Съблечи я — повтори той.

— Добре — рече доволно Дюк, когато Лени започна да сваля ризата си. — Ти ме разбираш. Повечето хора са много невъзприемчиви. И това им докарва куп бели.

Клаудия колебливо започна да разкопчава роклята си.

— Махни я, точно така — рече насърчаващо Дюк.

Тя отново погледна към Лени. Той кимна. Тя свали роклята си.

— И панталоните — обърна се Дюк към Лени.

— Получи това, за което дойде — рече Лени, като му се искаше да го убие. — Няма нужда да ни унижаваш по този начин.

— Смел човек без оръжие — рече Дюк. — Трябва да се възхитя на това, но най-добре внимавай как ми говориш, защото аз командвам тук. А сега сваляй панталоните и й кажи да си махне бельото.

— Направи каквото ти казва, Клаудия — рече Лени с нервен глас.

— Но, Лени… — започна тя.

— Направи го! — повтори той, като си спомни, че каза същите думи на Мери Лу, която не му обърна внимание и виж докъде я доведе това. — Бързо, Клаудия.

Тя разкопча сутиена си и гърдите й се показаха. Дюк ги изгледа и облиза устни.

— Хубави — рече той. — Много хубави. И са съвсем истински, а? Не си от онези силиконови курви — тя вдигна ръце, за да се прикрие. — А сега гащите — рече Дюк.

— Лени… аз… не разбирам… — проплака тя. — Защо ни причинява това?

— Понеже мога — отвърна Дюк. — А сега побързай!

Тя свали бикините си, уязвима и изложена на показ.

— Виждаш ли онова легло ей там? — попита той. — Искам да свалиш чаршафите и да ги нарежеш на ивици, а после искам да завържеш приятеля си. Разбра ли?

— Защо просто не вземеш проклетите пари и не си вървиш? — попита Лени. — Ще те хванат, ако останеш. Хората ще пристигнат всеки момент.

— Наистина ме уплаши — подразни го Дюк.

Клаудия накъса чаршафите и Дюк я инструктира как да завърже Лени. Когато тя изпълни задачата си и Лени не можеше да мърда, Дюк накъса остатъците от чаршафа и завърза Лени с вдигнати ръце за една ниска таванска греда, така че той на практика висеше, макар че краката му почти се докосваха до пода.

Докато правеше това, Клаудия направи слаб опит да го нападне. Тоя я повали на земята с един удар. Каза й да седне и да мълчи, иначе ще убие приятеля й.

Тя направи, каквото й каза, а по лицето й бе изписан страх.

Когато той се увери, че Лени е здраво завързан и не може да мръдне, отново насочи вниманието си към Клаудия. Тя определено бе красавица и той смяташе да не бърза с нея.

Огледа се и забеляза една уредба, вградена в стената. Намери класическа музика по радиото и я пусна високо. После седна на един стол и каза на Клаудия да му танцува.

Тя бе ужасена. Дюк виждаше страха, изписан на лицето й, и това го опияняваше. Клаудия неохотно затанцува.

Дюк я гледаше и скоро се възбуди. Тя не беше кльощава, а заоблена и женствена, с големи гърди и дълги крака. Той предвкусваше какво ще й направи и се усмихна.

Лени също я гледаше. Нямаше избор.

— Мислех, че си женен човек — рече Дюк. — Това да не би да ти е нещо допълнително? Тя добра ли е в леглото? Лесно ли свършва? Разкажи ми за нея, понеже смятам да я чукам по-късно. А ти ще гледаш.

— Извратен копелдак — промърмори Лени. — Мръсен извратен копелдак.

— Благодаря — рече Дюк. — Ще приема това като комплимент.