Метаданни
Данни
- Серия
- Лъки Сантанджело (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dangerous Kiss, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Таня Чунтова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- mehche
- Разпознаване и корекция
- ros_s (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Джаки Колинс. Опасна целувка
ИК „Прозорец“, ООД, 1999
Редактор: Флора Балканска
Коректор: Стоянка Душева
ISBN: 954–733–076–4
История
- — Добавяне
Глава 26
Бриджит се бе върнала от Ел Ей преди месец, когато обяви:
— Взимам си няколко седмици отпуска.
— И къде ще ходиш? — попита Лина, седнала по турски на пода на апартамента си, като лакираше ноктите на краката си със сложни зеброви ивици.
Бяха си устроили женско парти у тях, от уредбата се чуваше Аланис Морисет, а на масата имаше голяма, полуизядена пица пеперони.
— Обещах на Лъки, че ще ида в Европа с нея — рече Лина, без да навлиза в подробности.
— Звучи ми добре — каза Лина. — Как е тя?
— Добре е. Стивън е истинска развалина.
— Трябва да е ужасно — каза Лина, като отпи една глътка от диетичната кола.
— Така е. Да го беше видяла. Все едно е в постоянен унес. А и Лени не е много по-добре, обвинява себе си. Смята, че е можел да направи нещо, за да го предотврати.
— А можел ли е? — попита Лина, без да спира да се лакира.
— Според Лъки не. Някакво ненормално момиче размахвало пистолет в лицата им. Можеш ли да си представиш какво е било? Чувствали са се като в капан.
— Аз ще откача, ако някой насочи пистолет в лицето ми — каза Лина. — Сигурно ще загубя и ума и дума.
— Аз също — съгласи се Бриджит.
— И особено, след като е било момиче — добави Лина. — Това сякаш прави всичко двойно по-болезнено. Нали знаеш, такова нещо наистина подкопава мъжеството му.
— Знам — подкрепи я Бриджит.
— Имат ли някакви следи, за да открият кой го е направил?
— Лени не си спомня много.
— И после разправят, че нямало съдба — рече Лина, като взе дистанционното и включи телевизора без звук. — В един миг си седиш в колата, а в следващия: бум — и си мъртъв.
— Мери Лу бе толкова добра — рече Бриджит. — Мила и загрижена. Държеше се добре с всички. Трябваше да видиш що народ се стече на погребението й.
— Обичах да я гледам в оня сериал, в който играеше преди години — рече Лина, като прещракваше каналите.
— Най-тъжното е, че Стивън и Мери Лу бяха толкова щастливи заедно — въздъхна Бриджит. — А и Кариока, която е едва на осем годинки, сега ще израсне без майка. Истинска трагедия.
— Ужасно — рече Лина. — На колко години беше ти, когато майка ти умря?
— На петнадесет — отвърна Бриджит с равен тон. — Бях по-добре от Лъки. Тя е била петгодишна, когато намерила майка си мъртва в семейния басейн. Убита.
— А моята ме изкарва от кожата — рече Лина, като протегна крака си и се възхити на току-що лакираните си нокти. — Макар че сигурно не бива да се оплаквам.
— Не искам нищо повече от това да съм познавала майка си по-добре — рече Бриджит с копнеж, като си спомни малкото им хубави моменти. — Трябва да се възползваш максимално от своята.
— Петнадесет не е толкова малко — отбеляза Лина. — Поне си прекарала известно време с нея.
— Всъщност не съм — рече тъжно Бриджит. — Олимпия никога не беше до мен, когато имах нужда от нея.
— Къде беше?
— Къде беше ли? — повтори Бриджит, като си спомни русата бомба, която не искаше да пропусне нищо. — Добър въпрос. Лондон, Париж, Рим, Буенос Айрес. Олимпия бе богаташка, която вечно обикаляше по света в търсене на веселба или нов любовник. Имаше приятели, съпрузи и прекалено много пари. Аз бях пратена в пансион в Кънектикът, който мразех.
— Досада.
— Наистина.
— Можеш да вземеш моята майка, ако искаш — пошегува се Лина. — Старата постоянно ме заплашва, че ще ми дойде на гости.
— Какво лошо има в това?
— Тя е истинска напаст.
— Не разбирам. Как може да имаш проблеми с нея, когато тя дори не живее тук?
— Родила ме е, когато била на петнадесет — обясни Лина. — Сега е на четиридесет и продължава да се кипри.
— В такъв случай трябва да се гордееш с нея.
— Не, не, ти не схвана — рече развълнувано Лина. — Това, което най-много ме вбесява, е, че понякога си въобразява, че е на моето място!
— Какво ще рече това?
— Ами приема всички тези предложения да позира за английските списания и вестници. И в заглавието винаги пише майката на Лина това, майката на Лина онова и не е ли чудесна, точно като прочутата си дъщеря. Тези щуротии направо ме вбесяват.
— Не бива да й се сърдиш — рече Бриджит, като й се щеше да си има майка, с която да споделя всичко и на която да разчита. — Тя само се опитва да ти подражава. Това е ласкателно.
— Така ли? — попита Лина.
— Както и да е — рече Бриджит, като се протегна към второто парче пица. — Обадих се на агенцията и отказах ревютата в Милано.
— Какво си направила? — извика Лина. — Милано е такова приключение. Всички тези навити италианци с висящи пишки!
— По-важно е да прекарам известно време с Лъки.
— Искаш да кажеш, че тя излита и изоставя Лени? — попита Лина, като се изправи и се протегна.
— На него не му се пътува кой знае колко.
— Бедният човечец.
— Така че — продължи Бриджит — аз ще летя за Европа с Лъки, а после сигурно ще се върна за малко в Ел Ей.
— Когато аз отида в Ел Ей, ще се науча да стрелям — обяви Лина. — Което може да е по-скоро, отколкото си мислиш, понеже имам прослушване за роля в новия филм на Чарли Долар.
— Така ли?
— Не че обикновено ходя на прослушвания — рече бързо Лина. — Обаче според агента ми студиото търси актриса с име и Чарли искал мен! Така че ако стане, ще ида до Ел Ей за няколко дена и ще се срещна с него лично.
— Видях го у Лъки, докато бях там — рече Бриджит. — Той е страхотен образ. И е малко откачен!
— О! — рече Лина, облизвайки устни. — Такива ги обожавам!
— Не е възможно да спиш с него — укори я Бриджит. — Той е почти на шестдесет.
— Е, и? — попита Лина с дяволита усмивка. — Имала съм и по-стари.
Бриджит не можеше да спре да се смее.
— Ти си непоправима — каза тя.
— Ще приема това за комплимент — отвърна Лина.
— Е — рече Бриджит и скочи на крака. — Май трябва да вървя.
— Кога заминаваш? — попита Лина, като я изпращаше до вратата.
— Утре.
— Не мога да повярвам! — възкликна Лина. — За малко да се измъкнеш, без да ми кажеш.
— Току-що ти казах.
— Хмм… — рече Лина, като го обмисли. — Може би трябва да дойда с теб.
— Може би не трябва — рече Бриджит, като взе чантичката си от масата в коридора. — Очакват те в Милано.
— Не е задължително да ходя — рече Лина. — Мога да ги пратя на майната си, ако поискам. После ще ида да видя Чарли по-рано.
— Там е работата — рече Бриджит, — че колкото и да обичам компанията ти, трябва да прекарам известно време насаме с Лъки.
— Добре, добре — отвърна Лина обидена. — Няма защо да ми описваш картинката.
Те се прегърнаха и си дадоха пламенни обещания да се обаждат една на друга. И двете знаеха, че няма да го направят. Животът в света на манекенките бе прекалено напрегнат, а и скоро пак щяха да се видят.
Бриджит се върна в апартамента си, пусна си диска на „Смашинг Пъмпкинс“, а после започна да си стяга багажа, като хвърляше дрехите си в един куфар, без да се замисля много, защото умът й бе другаде.
Тя не каза истината на Лина. Истината бе болезнена и много лична.
Лъки не смяташе да пътува до Европа, но тя — да.
Отиваше в Лондон.
Щеше да се срещне с Карло.
И може би — само може би — щеше да му каже, че е бременна.