Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лъки Сантанджело (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dangerous Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
mehche
Разпознаване и корекция
ros_s (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Джаки Колинс. Опасна целувка

ИК „Прозорец“, ООД, 1999

Редактор: Флора Балканска

Коректор: Стоянка Душева

ISBN: 954–733–076–4

История

  1. — Добавяне

Глава 33

Бриджит случайно се натъкна на Кайра Кетълман в минералния басейн на хотел „Дорчестър“. Тя много се зарадва, защото тъкмо се чудеше с кого да обядва, когато забеляза Кайра в яркооранжево трико, да вдига тежести без никакво усилие. Изглеждаше като истински топмодел, каквато си и беше.

— Какво правиш тук? — възкликнаха едновременно и двете.

— Тръгнала съм към Милано — рече Кайра с нелепо пискливия си гласец. — И ти ли си натам?

— Не, всъщност съм тук по работа — обясни Бриджит. — Тази година се отказах от Милано.

— Аз ще участвам в ревюто на Валентино — рече нехайно Кайра. — Скъпият Вал казва, че не може да живее без мен. Аз съм любимката му.

— Звучиш ми като Лина — каза Бриджит и се засмя.

— Между другото, какво ще правиш днес на обяд?

— Нищо — отвърна Кайра, като сви небрежно рамене. — Мислех да мръдна малко по магазините, защото утре сутринта заминавам.

— Тогава хайде да идем в „Каприс“ — предложи Бриджит. — Чувам, че било хубаво.

— Обожавам „Каприс“ — извика Кайра разпалено. — И след това можем да обиколим магазините.

Последното нещо, което й се правеше, бе да пазарува, но се нуждаеше от Кайра, затова се съгласи.

— Къде имаш предвид? — попита тя.

— „Харви Никълс“. Този магазин е толкова страхотен, че пред него „Блумингдейл“ бледнее.

— Добре — рече Бриджит. — Ще направя резервация за обяд. Да се срещнем във фоайето в дванадесет.

— Ти няма ли да потренираш?

— Разбира се — рече Бриджит, като се насочи към най-близкия фитнес уред.

Тренировките бяха досадни, но абсолютно необходими, ако искаше да поддържа тялото си. Олимпия беше леко пълничка и тя никога нямаше да позволи да стане като нея.

Нещата се нареждаха чудесно. Обяд в „Каприс“ с Кайра, а според Хорас Карло определено щеше да е там. Добре. Тя не смяташе да губи нито миг.

 

 

В Ню Йорк валеше, когато Лина се втурна лудешки към летището. Рано тази сутрин агентът й позвъни, за да й каже, че Чарли Долар заминава на снимки в Африка и може да се види с нея само в следващите двадесет и четири часа.

— Не се притеснявай — каза Лина. — Ще стигна.

Личната й помощничка беше болна, така че тя се обади в „Америкън Еърлайнс“ и си резервира полет, а сега бе в едно такси на път за летището. Погледна сценария, който импресариото й беше изпратил, и прегледа ролята, за която трябваше да се яви на прослушване.

Шофьорът на таксито мина през една шахта и тя се отказа от идеята да чете, докато не се качи в самолета.

Един час по-късно седеше в салона за първа класа и повторно прелистваше сценария. Ролята, за която кандидатстваше, бе на Зуи, съседката на Тийл — героя на Чарли. Зуи бе описана в сценария като красива, екзотична манекенка.

„Хмм, това не би трябвало да е много трудно“, помисли си тя, като четеше сцените на Зуи. В първия епизод Зуи излиза от апартамента си на път към общата пералня, попада на Тийл, следва лек флирт. По-нататък сцената завършваше в леглото. Тук се изискват голи снимки, помисли си Лина. И какво от това? Беше дефилирала по достатъчно подиуми, облечена в прозрачни парцали. Всички знаеха как изглежда без дрехи — доста зрелищна гледка. Освен това всички големи актриси се събличаха във филмите, така че тя нямаше да е изключение. Никой нямаше да дублира Лина — тя бе готова да извърви целия път, особено ако е в леглото с Чарли Долар. Той бе някаква смесица между Шон Копъри и Джак Никълсън. Беше старичък, но си го биваше!

Ролята на Зуи беше малка, което бе неприятно. Все пак в модния свят Лина бе звезда. Но агентът й заяви, че ако няма поне един филм зад себе си, никога нямаше да успее. И една малка, бляскава роля във филм на Чарли Долар можеше да е точно това, от което се нуждае.

Чудеше се дали да се обади на кръстницата на Бриджит, Лъки, като иде в Ел Ей. После си спомни, че Лъки е в Лондон с Бриджит. Жалко. Искаше й се да се запознае с нея.

Бизнесменът до нея отчаяно се опитваше да завърже разговор и непрекъснато й отправяше коси многозначителни погледи. Тя му сви платната, като се скри зад един роман на Стивън Кинг, който нямаше намерение да чете, но знаеше, че предлага добра закрила.

Не се беше сетила да си поръча лимузина на летището, така че се метна на едно такси и отиде в хотел „Бел Еър“, където бе посрещната от сънародника си, управителя Франк Боулинг, който винаги се грижеше за нея. Той й даде стая близо до басейна и тя разопакова малкото неща, които бе взела със себе си.

Веднага щом се настани, тя се обади в клона на агенцията си в Ел Ей.

— Пристигнах — съобщи на Макс Стийл, тукашния й агент, когото никога не беше виждала.

— Страхотно, Лина — рече Макс, който прозвуча много дружелюбен. — Искаш ли да вечеряме?

— Не, благодаря — отвърна тя отсечено. — Искам да знам кога ще се срещна с Чарли Долар.

— Ще го уредя — рече Макс. — Може дори да убедя добрия стар Чарли да дойде за вечеря.

— Какво е това? — попита тя, леко раздразнена. — Свалка или прослушване, по дяволите?

Макс се засмя.

— Не се разстройвай. Прослушване е. Ние в Ел Ей работим така. След малко ще ти се обадя пак.

Тя затвори телефона. Един от недостатъците на това да си световноизвестен топмодел е, че всички искат да се покажат с теб. Особено агентите. Смятат, че това им вдига акциите. И не бе единственото, което им вдига, помисли си тя, като се засмя цинично.

Естествено, Макс Стийл можеше да е невероятно привлекателен и тя да изпуска. „Най-добре да го огледам, като идем да пийнем някъде“, помисли си тя. „Ако го харесам, може да завършим в леглото.“

Лина беше първокласна любовница. Обожаваше секса, а в последно време бе стояла на сухо. Не бе спала с никого след Флик Фонда, а той бе абсолютна загуба на време и енергия.

Понякога, когато се чувстваше зле, си представяше какво е да си порнозвезда. О, боже, каква тръпка — да показваш прелестите си пред целия свят! Много палаво!

Не че някога беше обмисляла такъв вариант. Това бе просто една от еротичните й фантазии — а такива определено не й липсваха.

 

 

Кайра говореше прекалено много с високия си писклив глас. На Бриджит й се искаше тя да млъкне, когато влязоха в елегантния лондонски ресторант. Джеръми, собственикът на заведението, ги посрещна радушно и ги придружи до една хубава маса до стената. Бриджит се постара да не се оглежда. Не искаше да срещне погледа на Карло, ако той бе вече там — искаше той да дойде при нея.

Кайра си поръча мартини и веднага заговори за съпруга си, също манекен, за когото се беше омъжила преди няколко месеца.

— Той ще ме посрещне в Милано — изписука тя. — Аз му уредих тази работа. Келвин го искаше в Ню Йорк, но аз настоях да дойде в Милано. Той е толкова готин. Истински мъж.

— Знам — рече Бриджит. — Работила съм с него — всъщност винаги го беше смятала за обратен.

— Можеш ли да си представиш какви деца ще имаме? — каза замечтано Кайра. — Знаеш ли колко ще са сладки?

„Хмм“, помисли си Бриджит. „Кайра е скромна горе-долу колкото Лина.“

— Сигурна съм, че ще са много красиви — отвърна тя.

— Ще забременея след две години — заяви Кайра. — После ще родя в Австралия, защото майка ми иска така.

— Сигурно много се гордее с теб.

— О, да, както и цялото ми семейство. Аз съм национално богатство в Австралия. Аз, Ел Макфърсън и Рейчъл Хънтър — ние сме страхотно известни. Не като тук, където топмоделите са под път и над път. Синди, Сузи, Наоми, ти, Лина, Диди…

— Добре, че Лина не те чува да наричаш Диди топмодел — прекъсна я Бриджит.

— Защо? Да не й завижда?

— Бих казала, че има известно съперничество. И освен това Диди не е работила толкова отдавна и не заслужава тази титла.

— Въпреки това е доста известна — отбеляза Кайра. — Заради тези нейни големи цици на това кльощаво тяло. Мъжете й се лепят като мухи на мед.

— Тя е известна, защото си е наела човек за връзки с обществеността — изтъкна Бриджит.

— Аз също си имам — каза Кайра, сякаш това се разбираше от само себе си. — Ти нямаш ли?

— Не — отвърна Бриджит. — Популярността е последното нещо, което ми трябва.

И с крайчеца на окото си забеляза, че Карло влиза в ресторанта.

Добре, помисли си тя. Играта започва.