Джаки Колинс
Опасна целувка (36)

Глава 36

— Не поглеждай — прошепна Кайра с половин уста. — На масата отляво стои един мъж, който не откъсва очи от мен.

— Нима? — каза Бриджит.

— Да — отвърна Кайра. — Не спира да ме зяпа. Аз естествено, съм свикнала.

„Хайде започва се“, помисли си Бриджит. „Кайра и Лина са абсолютно еднакви. Като изключим цвета на кожата и акцента им. Огромно самомнение!“

— Би трябвало да му кажа, че съм женена, и да избавя горкия човек от мъките му — рече Кайра, като пооправи косата си.

— Защо не го направиш? — попита Бриджит.

— Ей сега, като дойде.

— Какво те кара да мислиш, че ще дойде?

— В момента става и идва насам. И е истински сладур!

Бриджит вдигна чашата си с минерална вода. Кайра щеше да зяпне, когато открие към кого всъщност се е запътил красавецът. След миг Карло застана пред масата им.

— Бриджит! — възкликна той. — Много се радвам да те видя. Какво правиш в Лондон?

Тя го погледна, сякаш е крайно изненадана.

— Извинете? Познаваме ли се?

— Дали се познаваме? — рече той през смях. — Аз съм Карло.

— Карло? — повтори тя объркано. — О, да, братовчедът на Фредо. Как си?

Изражението му показваше, че той не можеше да повярва, че не го е познала.

Междувременно Кайра се натискаше да й го представи.

— Приятел ли ти е? — попита тя, като сръга остро Бриджит.

— О, да… Карло… извинявай…

— Граф Карло Виторио Вити — представи се той, като целуна ръката на Кайра. — А вие сте?

— Я стига — рече Кайра, като избухна в смях. — Не знаете коя съм аз?

— Не, съжалявам. Трябва ли да знам?

— Поне останалата част от света знае — рече Кайра, леко засегната. — Аз съм Кайра Кетълман.

— Кайра Кетълман — той повтори името, като го произнесе бавно и внимателно. — Актриса ли сте?

— О, господи, на кой свят живеете? — възкликна Кайра, на която не й бе никак забавно.

Бриджит доста се наслаждаваше на разговора.

— Е, Бриджит — обърна се към нея Карло. — Какво правиш в Лондон?

— Тук съм с приятели — отвърна небрежно тя.

— И Фредо не ти е заръчал да ми се обадиш?

— Не. Всъщност напоследък не съм работила с Фредо. Но се радвам, че те срещнах.

Той я изгледа и отбеляза, че денем е още по-хубава. Прасковена кожа, медноруси къдрици и изящни устни, чувствени и подканващи. Той си спомни нощта, когато се люби с нея, спомни си я много ясно. Само че тя сигурно не помнеше подробностите. Един от недостатъците на белите хапченца.

— Къде си отседнала? — попита той.

— В хотел „Донкастър“.

— Аз също — включи се Кайра. — Утре заминавам за Милано. Сега започва седмицата на модата. Валентино не може да направи ревюто си без мен.

— А — рече Карло. — Значи си модел?

— Не модел — отвърна Кайра, като потрепна с дългите си мигли. — Топмодел. Сигурна съм, че си чувал този израз.

— А, да… Наоми Кембъл.

Кайра се намръщи.

— Защо всички се сещат за Наоми Кембъл? Все пак има и други топмодели. Синди, аз, Кейт Мос…

— Бриджит — каза той, като отново насочи вниманието си към жената, която един ден щеше да бъде негова съпруга. — Свободна ли си за вечеря?

Тя се усмихна очарователно.

— Всъщност — лека пауза — не съм.

— Много жалко наистина.

— Така е.

— Колко време ще останеш в Лондон?

— Няколко дни. Зависи от това какво искат да правят приятелите ми.

Той се зачуди дали приятелите й са мъже или жени. Не искаше съперници — това не му влизаше в сметките. Според Фредо Бриджит беше самотница и не излизаше много-много. Сега изведнъж се оказваше в Лондон с група приятели. Той не беше планирал такъв развой.

— А какво ще кажеш да вечеряме утре? — предложи той.

— Ммм… — отвърна тя, като се направи на дълбоко замислена. — Мисля, че съм заета.

Това бе нелепо. Жените никога не му отказваха.

— А не можеш ли да промениш плановете си?

— Бих могла да опитам. Защо не ми се обадиш?

— Добре — отвърна той, като поднесе ръката й към устните си. — Изглеждаш прекрасна както винаги — той снижи глас. — Нали си спомняш нощта ни в Ню Йорк?

— Разбира се — отвърна тя жизнерадостно. — Ти, аз, Лина и Фредо. Ходихме да танцуваме, нали? Страхотно си прекарахме.

Сега вече го хвърли в тъч. Възможно ли е тя изобщо да не си спомня, че се е любил с нея? По дяволите! Той й бе дал само половин таблетка. Би трябвало да се пита защо не й се е обадил. Вместо това се шляе нехайно в Лондон, сякаш си няма никакви грижи.

— Ще ти звънна по-късно, Бриджит — каза той, — и ще поговорим — после кимна леко към Кайра. — За мен бе удоволствие.

— Удоволствието бе изцяло мое — отвърна Кайра, като добави кратко: — Впрочем аз съм женена, така че също не мога да вечерям с теб.

— Радвам се, че ми съобщи това.

— Е! — заяви Кайра, докато той се отдалечаваше от масата. — Нали ти казах, че ме зяпа. Добре, че те познаваше, та да има правдоподобно извинение да дойде.

Бриджит кимна. Нещата се развиваха чудесно. Скоро щеше да си отмъсти на Карло, задето се бе възползвал от нея. Това бе хубаво чувство.

 

 

Лина смяташе Макс Стийл за сладур, което означаваше, че най-вероятно по-късно щеше да преспи с него. Тоест в случай, че Чарли Долар не се появеше. Ако имаше избор между един импресарио и една звезда, задължително щеше да избере звездата. Законът на джунглата.

Макс бе партньор в МАА, Международната агенция за артисти. Беше партньор на Фреди Леон, суперагента. Лина бе малко засегната, задето самият Фреди не бе избрал да се занимава с нея, но на Макс му се носеше славата, че не му отстъпва по нищо.

Той я посрещна в бара на хотел „Пенинсюла“ и двамата веднага си допаднаха.

— Чарли ще дойде ли? — попита тя, като кръстоса дългите си крака и запали цигара.

Очите на Макс щяха да изскочат.

— Бейби, само да те зърне и ще дойде чак от Африка!

— Ти си голям сладур — рече тя, като издуха дима към него.

— Тук има само един сладур — отговори Макс с лукава усмивка. — И със сигурност не съм аз.

Тя продължи да го оглежда. Макс Стийл не бе красив като кинозвезда, но имаше момчешки вид, гъста, къдрава коса, добре поддържано тяло и неустоим чар.

— И кой е режисьорът? — попита тя, като отпиваше ром с кола през сламката си.

— Един мой приятел — рече Макс и й намигна. — Но не бива да се притесняваш за режисьора. Ако Чарли те хареса, работата е опечена.

— Кого иска студиото за тази роля? — попита тя, нетърпелива да узнае срещу кого ще се бори.

— Търсят някого с име — отвърна Макс. — Натискат се за Анджела или Лейла, дори Уитни Хюстън.

— Не ставай глупав — рече Лина, като се захили. — Ролята не е достатъчно голяма за Уитни. И тя в никакъв случай няма да се съблече. Боби никога не би се съгласил.

— Ще се изненадаш — рече Макс. — Роли за чернокожи актриси не се намират толкова лесно.

— О, да, в Холивуд има расизъм — каза тя, като наведе глава настрани.

— В Холивуд винаги е имало расизъм — отвърна Макс, като си помисли, че това момиче е абсолютен трепач.

— Наистина ли?

— Ти си много по-зашеметяваща от снимките си.

Тя се изкикоти.

— Да, тая четка като че ли не съм я чувала друг път.

— Не е четка — възнегодува той. — Аз съм импресарио, трябва да съм искрен с клиентите си. Ако изглеждаше кофти, щях да ти го кажа.

— Как пък не — рече оптимистично тя. — А пък папата кара ролкови кънки по задника ми.

— О — рече Макс, — Чарли направо ще се влюби в теб.

 

 

Бриджит придружи Кайра до „Харви Никълс“ и дори купи някои неща за себе си — слънчеви очила „Пълийс“, мек розов кашмирен пуловер и дълъг копринен шал.

— Нали ти казах, че този магазин е страхотен — похвали се Кайра, сякаш имаше лична заслуга за изобилието от изкусителни стоки.

Бриджит кимна.

— Знаеш ли — заяви Кайра, без дори да й мине през ума, че Карло обърна внимание единствено на Бриджит. — Ако не бях женена, щях да ида на обяд с оня пич.

— Защо? — попита я Бриджит.

— Защо ли? — повтори Кайра изненадана, че Бриджит я пита такова нещо. — Защото е сладур. Плюс това е граф.

„Той е гадняр“, искаше да й отвърне Бриджит. „Упои ме и ме изнасили и ще си плати за това.“

Но не каза нито дума.

Това бе нейната игра и тя щеше да я играе по своя начин.