Джаки Колинс
Опасна целувка (52)

Глава 52

Веднага щом чу за двата ареста, Лъки почувства облекчение. Лени също го усещаше.

— Точно от това имах нужда — историята да приключи — рече той. — Никога няма да забравя омразата в гласа на това момиче, нито пък хладнокръвния начин, по който застреля Мери Лу, сякаш това не означаваше абсолютно нищо. Като я видя с доживотна присъда, ще бъда удовлетворен.

— Това е Калифорния — изтъкна Лъки. — Може да не й дадат такава.

— Когато аз напусна свидетелската скамейка, вече ще е доживотна.

Лъки кимна, макар че не беше толкова убедена. Калифорнийските закони бяха странно и смешно нещо. Наказателното законодателство най-често означаваше „справедливост“ за престъпника.

Стивън споделяше чувствата й.

— Като се стигне до процеса, трябва да сме там всеки ден — каза той. — Много е важно съдебните заседатели да видят семейството на жертвите като единно и постоянно присъстващо цяло.

— Съгласен съм — рече Лени.

— Аз също — подкрепи го и Лъки.

Тя се радваше за арестите, но все още се безпокоеше за Бриджит, която трябваше да пристигне в Ел Ей съвсем скоро. След като говори с Лина на приема на Винъс, тя веднага се обади на агентката на Бриджит в Ню Йорк, която я уведоми, че агенцията няма представа къде е кръщелницата й. Лъки откри, че е била в хотел „Дорчестър“ в Лондон, а от рецепцията я уведомиха, че Бриджит е била там, но се е изнесла и не е оставила следващ адрес. Лъки бе разтревожена. Не беше типично за Бриджит да заминава нанякъде, без да казва на никого къде ще бъде.

— Отивам в Лондон — уведоми тя Лени. — Имам чувството, че нещо не е наред.

— Ти си луда — бе отговорил Лени. — Бриджит е голяма жена, която има нужда от личен живот и не можеш да й оспориш това право.

— Бриджит е наследница — напомни му Лъки. — Ще получи състояние на стойност един милиард долара. Някой трябва да я пази.

Преди да реши дали да отиде или не, те получиха картичка от Бриджит без обратен адрес, на която пишеше, че е срещнала някакъв специален човек и ще попътува малко из Европа.

Това не задоволи Лъки, макар че Лени явно смяташе, че всичко е наред.

— Виж какво — каза той. — Хлапето е преживяло всичките тези гадни неща с мъже. Иска да се позабавлява. Радвам се, че си е намерила някой.

— Да, но кой е той? — каза Лъки разтревожена. — Не можем да знаем дали не е някой, който само ламти за парите й.

На другата седмица отново получиха известие от нея. Още една картичка.

„Обикалям из Тоскана и си прекарвам страхотно!

С обич, Бриджит.“

И това продължи още няколко седмици. Бриджит им пращаше картички без обратен адрес, докато най-накрая се обади по телефона.

— Къде беше? — попита Лъки. — И кой е този мъж с теб?

— Успокой се — отвърна Бриджит. — Прекарвам си страхотно, като обикалям из Европа. Скоро пак ще ти се обадя.

Междувременно, докато Лени работеше на компютъра си по цял ден, Лъки се зае да чете сценариите, изпратени й от офиса на Алекс. Накрая попадна на един, който доста й хареса, остроумна романтична комедия за разведена богаташка и сексапилен стриптийзьор, нещо като „Хубава жена“, но с разменени роли. След като я прочете два пъти, тя я прати на Винъс, която веднага се влюби в женската главна роля.

— Трябва да я изиграя — каза Винъс. — Тя е като мое превъплъщение в някой друг живот.

Лъки се обади на Алекс, за да му каже. Два дни по-късно тримата обядваха в ресторант „Грип“ и обсъждаха проекта. Винъс искаше някои промени, Лъки имаше свои идеи, а Алекс бе просто очарован, че двамата с Лъки може да работят заедно.

— Каза ли на Лени? — попита я той по време на кафето.

— Не — отвърна Лъки и помаха на Джеймс Уудс, който излезе от ресторанта с една хубава тийнейджърка. Вероятно племенницата му. А може би не. С актьорите никога не се знаеше.

— Ще му го съобщя, като стане сигурно.

Алекс се усмихна с ленивата си крокодилска усмивка.

— Наистина ли? — попита той, зарадван от факта, че Лени не знае.

— Не е кой знае какво, Алекс — отвърна сърдито Лъки. — Лени няма да има нищо против.

Но дълбоко в себе си знаеше, че ще има. След като обмисли въпроса, тя реши да не казва на Лени, докато нещата не се уредят, понеже мисълта, че може да продуцира филм и да работи с двамата си най-добри приятели беше прекалено вълнуваща перспектива, за да се откаже от нея.

Няколко седмици след телефонното обаждане на Бриджит получиха голяма гланцирана сватбена снимка, на която тя бе с един висок и красив рус мъж. Бриджит бе надраскала върху нея със собствения си почерк: ГРАФ И ГРАФИНЯ КАРЛО ВИТОРИО ВИТИ!

Лъки се втурна право в кабинета на Лени.

— Няма да повярваш на това — каза тя, като размаха снимката пред очите му. — Тя се е оженила за онзи човек. Никакви годежи, нищо. Това е лудост!

— Все още ли няма адрес? — попита Лени, като огледа снимката.

— Тц. Не мога да повярвам. Ние дори не знаем кой е. Ако зависеше от мен, щях да я открия още преди седмици и да разбера всичко за него.

— Неприятно ми е да ти го повтарям, мила — каза Лени, който държеше да се върне към компютъра си повече от всичко друго, — но това не е наша работа.

„О, напротив, точно наша е, помисли си Лъки. Някой трябва да се грижи за нея. И този някой май ще трябва да съм аз.“

Тя веднага телефонира на Лина, която току-що се бе настанила в хотел „Бел Еър“, готова да започне снимките за филма на Чарли Долар.

Лина също нямаше представа в какво се е забъркала Бриджит. Подобно на Лъки и Лени, тя бе получавала по някоя и друга картичка без никаква съществена информация.

— Бриджит изпрати ли ти снимка? — попита Лъки.

— Не… но бях в Париж за представянето на колекциите — обясни Лина, — а после излетях направо за Ел Ей.

— Случайно да си свободна за обяд?

— За тебе винаги, Лъки.

— Добре. Важно е да поговорим.

 

 

Срещнаха се в градината на хотел „Бел Еър“, райско кътче, потънало в зеленина, с опитни келнери и вкусна храна. Лъки седна, поръча си минерална вода, запали цигара и веднага щом Лина пристигна, мина направо на въпроса.

— Тя се е омъжила за него.

— Какво? — възкликна Лина. — Кой е той?

— Виж дали го познаваш? — каза Лъки, като й подаде снимката. — Пристигна днес.

— Не може да бъде! — изписка Лина, като се вгледа в снимката. — Това е оня гаден италианец, който според нея я изнасили.

Лъки загаси цигарата си.

— Сигурно се майтапиш.

— Не, точно той е — рече Лина, като продължаваше да разглежда внимателно снимката.

— Тя очевидно трябва да се е объркала за изнасилването.

— Очевидно — съгласи се Лина. — О, боже, не е ли велика любовта? Аз познавам братовчед му. Да му се обадя ли, да видим какво знае той?

— Това е добра идея — отвърна Лъки. — Може би ще можеш и да разбереш къде е тя.

Веднага щом се върна в стаята си, Лина се обади на Фредо, който бе шокиран, колкото всички останали.

— Ще се обадя до Италия и ще ти звънна — обеща той.

— Нито дума за проклетото упойване с питието — предупреди го Лина. — Не може да се е случило, щом тя се е оженила за него, нали?

— Разбирам — каза Фредо, очевидно нетърпелив да затвори телефона и да научи какво е станало.

Позвъни й отново двадесет минути по-късно.

— Истина е — рече той шокиран. — Оженили са се в имението на родителите му.

— Бриджит и Карло още ли са там? — попита Лина.

— Не. Заминали са на сватбено пътешествие.

Лина съобщи всичко това на Лъки, която незабавно реши, че ще е най-добре да проучи граф Карло Виторио Вити. Тя се свърза с частната детективска агенция, чиито услуги ползваше и те веднага се заеха с работата.

Най-накрая Бриджит й се обади.

— Идваме в Ел Ей — съобщи тя по телефона от Портофино. — Карло иска да се запознае с всички.

— Крайно време е! — възкликна Лъки. — Толкова съм ти ядосана, задето избяга и се омъжи тайно. Исках да присъствам на сватбата ти. Както и Лени и децата. Да не говорим, че не си се посъветвала с адвокатите си, преди да го сториш. Бриджит, трябва да разбереш, че ти не си обикновено момиче, имаш големи отговорности. Веднага щом дойдеш, трябва да седнем и да обсъдим всичко.

— Ти не си ми майка, Лъки — рече Бриджит с равен, безизразен глас. — Съзнавам отговорностите си, както и Карло. Всъщност именно той иска да се срещне с адвокатите ми. Ще спрем в Ню Йорк на път за Ел Ей.

Лъки бе шокирана от недружелюбния глас на Бриджит.

— Какво ти е?

— Мразя да ми казват какво да правя.

— Само ти изтъквам, че ще наследиш огромна сума пари и трябва да си по-предпазлива.

— Знам — отвърна нетърпеливо Бриджит. — Двамата с Карло ще пристигнем другата седмица. Ще отседнем в „Четирите сезона“.

— Искаме да организираме прием във ваша чест — рече Лъки. — За да можем всички да го отпразнуваме.

— Ами… не знам — отвърна колебливо Бриджит. — Ще трябва да поговоря с Карло.

— Той ли взима вече всички решения вместо теб? — попита Лъки, без да може да сдържи остротата в тона си.

— Не, Лъки, не ги взима той — сопна й се Бриджит. — Защо смяташ така?

— Начинът, по който говориш…

— Както и да е, ще го харесаш. Той е граф, много е красив. И е италианец. Джино ще се зарадва на това.

— Външният вид не е най-важното.

— Не ми се сърди, Лъки — помоли я Бриджит, като внезапно прозвуча както някога. — Не мога да понасям да ми се сърдиш.

— Ами кариерата ти? — попита Лъки, като знаеше колко много означава успехът за нея. — Не може да се каже, че агентката ти е въодушевена от бягството ти. Най-добре й позвъни да й кажеш къде си.

— Карло не иска да работя — рече Бриджит с равен тон.

— Какво?

— Казва, че не било необходимо.

— Защо? Да не би да ревнува? — тишина. — О, боже! Не ми казвай, че си се омъжила за някой ревнив италианец, тези са най-лошите.

— Той ме обича — отвърна Бриджит. — Само това има значение, нали?

Колко наивно и сладко. Типично за Бриджит. Нейната преценка за мъжете бе непоправимо повредена. Винаги се доверяваше не на когото трябва.

Лъки затвори телефона, като се надяваше и се молеше Бриджит да не се е забъркала в още някоя неприятна история.

Скоро след разговора им детективската агенция й представи доклад за Карло. Според техните проучвания той бе от добро, но обедняло семейство, изявявал се като плейбой из Рим, преди да иде в Лондон, за да работи в някаква банка, и бил сгоден за някаква английска наследница, но годежът им внезапно бил прекратен скоро след като се запознал с Бриджит.

Лъки се страхуваше, че той се е прицелил в Бриджит заради парите й.

Не че кръщелницата й не беше хубава — напротив беше страшно красива, мила и преуспяла. Но инстинктът на Лъки й подсказа, че Карло ламти за богатството на Станислопулос. Както и за власт. Властта опияняваше италианците.

Е, Бриджит скоро щеше да дойде в Ел Ей и Лъки не можеше да стори нищо, освен просто да чака.

И да наблюдава… много внимателно.