Джаки Колинс
Опасна целувка (81)

Глава 81

Течеше вторият ден от процеса и интересът на медиите бе по-силен отвсякога. Особено след допълнителната атракция на изнасилването и обира в къщата на Прайс Уошингтън.

Самият Прайс бе в шок. Той знаеше, че това ще е истинско мъчение, но нямаше представа, че ще достигне такива размери. Водеща новина всеки ден, проникването в къщата му, изнасилването, кражбата, загубата на ценната му колекция от часовници и бижута. А още по-лош бе начинът, по който всички говореха и пишеха за него, като че ли можеха да разправят каквото им скимне — колкото и да е далеч от истината. Чувстваше се използван и онеправдан.

Сети се за Консуела. Работеше при него от години и бе добра жена. Фактът, че бяха изнасилили именно нея, бе ужасяващ.

— Най-добре внимавай — предупреди го Хауърд. — Тя вероятно ще те съди.

— Какво искаш да кажеш? — попита Прайс. — Аз нямам нищо общо с това.

— Станало е на твоя територия — рече Хауърд. — Някой умен нахалник ще я набара и ще те обере до шушка. Надявам се, че полицата ти за лична отговорност е подновена.

Прайс бе толкова вбесен, задето Теди привлече всичкото това внимание към семейството им, че почти не му говореше. Бяха прекарали предната вечер в мълчание — вечеряха, а после се разотидоха по стаите си, като си казаха лека нощ с половин уста.

Поради интереса към домакинството му сега медиите бяха открили, че Айрина е майка на Мила. Господи, колко се изкефиха от това. А Айрина бе наплашена до смърт и се криеше в стаята си като издирван престъпник.

Прайс се чувстваше обсаден. Всеки път, когато се опиташе да излезе от къщата, бе обграден от репортери. Той нае четирима бодигардове, двама за себе си и двама за Теди. Шибаният процес щеше да му струва цяло състояние. Вече му се наложи да откаже няколко доходни ангажимента, за да се справя с нещата.

Всичко отиваше от лошо към по-лошо. След края на цялата история мислеше да отведе Теди някъде — на Вирджинските острови или на Бахамите. Някъде, където да се успокоят и да се опознаят по-добре.

Вече не се чувстваше комфортно в къщата. Домът, който бе обичал през всичките тези години. Къщата, където бе роден Теди, а и Мила, а виж какво се случи с двамата. Лоша карма.

Той не можеше да изкара от ума си мисълта за ужасената Консуела, завързана и със запушена уста. Този образ го преследваше.

Нуждаеше се от почивка. Веднага щом свършеше всичко това, щеше да замине нанякъде.

— Знаеш ли, Теди — обърна се той към сина си, преди да тръгнат към съда на втория ден. — Надявам се това наистина да ти е послужило за урок. Понеже съм толкова дяволски вбесен от всичко, че ми е причерняло пред очите. Ти направи нещо наистина лошо. Опозори това семейство.

„Какво семейство? Искаше да попита Теди. Ние не сме семейство. Ти, майка ми — и тя не е семейство. Тя е просто някаква дебела стара крава, която умира да е център на вниманието.“

Теди бе съкрушен от поведението на майка си. Беше се надявал, че тя ще го подкрепя. Но тя не го стори.

— Съжалявам, тате — промърмори той. Но знаеше, че съжалението никога няма да е достатъчно.

 

 

Стивън се събуди и видя, че Лина все още не бе отворила очи, сгушена в обятията му.

— Ей — рече той нежно, като се опита да се измъкне. — Трябва да ставам. Ти можеш да си поспиш още малко.

— Искам да ти приготвя закуска — промълви тя в просъница, притисната към него.

— О, не — възпротиви се той през смях. — Няма да ям пържено пиле за закуска.

— Не бъди подъл — рече тя, а ръката й се плъзна между краката му. — Искам да се науча да ти готвя, Стивън. Искам да правя всички неща, които никога по-рано не съм правила. Ти ме превръщаш в друга жена.

— Аз ли? — рече той, като отмести ръката й, понеже колкото и да бе изкушен, сега не бе време за това.

— Ти — отвърна тя, протягайки дългите си ръце над главата. — О, боже — въздъхна тя, — никога не съм мислила, че ще изпитвам такива неща към някого, но ти си… толкова силен. С теб се чувствам сигурна и в безопасност.

В мига, в който думите излязоха от устните й, тя знаеше, че е направила гаф.

— Мери Лу се чувстваше в безопасност с мен — измърмори той мрачно — и виж докъде я доведе това.

Той скочи от леглото и влезе в банята. Лина, която трудно понасяше всеки отказ, го последва. Изглеждаше приказно — гола и решена да разсее черните му мисли.

— Съжалявам, миличък — рече тя. — Не исках да кажа нищо лошо…

Той се опита да не обръща внимание на зрелищното й тяло, толкова гладко, черно и съвършено.

Тя се потърка в него. Стивън прекрати пасивната си съпротива и премина точката, след която няма връщане. Лина направо го омагьосваше.

— Намират ли ти се пет свободни минути? — попита провокативно тя.

— Какво те кара да мислиш, че ще ми стигнат пет минути? — пошегува се той.

Лина бе нещо различно.

 

 

Заради огромния интерес към делото Лъки реши, че децата трябва да заминат за Палм Спрингс по-рано, отколкото бе планирано. Слава богу, Джино обожаваше да му гостуват.

Тя ги изпрати до лимузината със Сиси, застана отвън и им помаха за довиждане.

Веднага щом тръгнаха, тя взе телефона, за да се обади на Лени още веднъж. Но не го направи. Ако трябваше отново да чуе напевния глас на Клаудия да казва „ало“, щеше да повърне.

„Ти ревнуваш!“, нашепваше някакво гласче в главата й.

„Естествено, че ревнувам. А и как иначе? Съпругът ми е спал с друга жена, а тя му е родила син. Не просто ревнувам, ами съм бясна от ревност!“

Лъки все още бе ядосана, но все пак реши, че иска да го види. Алекс беше прав, тя никога нямаше да може да започне нова връзка, докато не приключи с Лени. Любовната им афера бе твърде страстна, за да завърши с такава горчива нотка.

Решително грабна телефона и му позвъни. Отново вдигна Клаудия.

Лъки реши да не й доставя удоволствието да я моли да говори със собствения си съпруг, така че отново затвори.

Буги се обади от Европа точно когато тя излизаше от къщата.

— Открих къде е Бриджит — рече той. — Надявам се да я видя утре.

— Това е добра новина.

— Добра и лоша. Карло я е отвел в някаква изоставена ловна вила в провинцията и я оставил там сама.

— А той къде е?

— Разбрах, че бил в Сардиния с някакво момиче.

— О, страхотно — въздъхна Лъки. — Бриджит е бременна, може би взима наркотици, а Карло се шляе с друга жена. Какъв късметлия си е намерила тоя път. Иска ми се да мога да се кача на самолета и да дойда. Ще ми се да го ритам по топките оттук до Китай.

— Ей, Лъки, кажи ми как се чувстваш наистина?

— Какво ще предприемеш сега?

— Тук е вечер, утре рано ще намеря къщата.

— А после?

— Мисля да видя как е Бриджит, да се уверя, че е добре. Ако взима наркотици, ще разбера.

— Да се надяваме, че Карло няма да е наоколо, тогава може би ще ти каже. Имам чувството, че ще ти се довери.

— Веднага щом имам новини, ще ти се обадя.

— Буг, запомни: ако е в беда, трябва да я доведеш тук.

— Това е планът.

— Имам ти доверие, Буг.

— Зная, Лъки. Преживяхме доста заедно и не е лесно да ме накара човек да се откажа от спокойните си дни на пенсионер. Но за теб — по всяко време.

— Пенсионер ли! Я се чуй — звучиш като някой старец.

— Понякога наистина се чувствам стар.

— Знаеш ли, Буг, говориш прекалено много. Спомням си времето, когато бе силният мълчаливец.

— Ще ти докладвам по-късно.

— Това е чудесно. Аз ще съм в съда всеки ден, но ще нося клетъчния си телефон.

— Тогава ще те държа в течение.

— Благодаря ти, Буг.