Метаданни
Данни
- Серия
- Лъки Сантанджело (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dangerous Kiss, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Таня Чунтова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- mehche
- Разпознаване и корекция
- ros_s (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Джаки Колинс. Опасна целувка
ИК „Прозорец“, ООД, 1999
Редактор: Флора Балканска
Коректор: Стоянка Душева
ISBN: 954–733–076–4
История
- — Добавяне
Глава 1
— Вземи го! — подкани го бялото момиче, като набута пистолета в ръцете на шестнадесетгодишния чернокож младеж, който веднага заотстъпва.
— Не! — извика той разгорещено. — Старият ще ми скъса задника.
Беше облечена в къса пола и прилепнала риза без ръкави. Имаше дълги крака и големи гърди. Тъмната й коса беше неравно офъкана. Тя впери презрителен поглед в момчето.
— Пъзльо! Мъничкият пъзльо на тати.
— Не е вярно! — промърмори той. Беше висок и върлинест, с широки стърчащи уши и големи кафяви очи.
— О, да — подразни го тя. — Вярно е!
Той импулсивно сграбчи пистолета от ръцете й, изсумтя и го мушна в панталоните си.
— Доволна ли си?
Момичето кимна, а бадемовите й очи заблестяха. Беше на осемнадесет, но изглеждаше по-голяма.
— Да вървим — рече тя властно. Веднага си личеше кой командва парада.
— Къде? — попита той, като му се щеше да е малко по-мила. Винаги се държеше ужасно грубо с него.
— Да се позабавляваме — отвърна безгрижно тя. — Ще направим няколко кръгчета, ще се натряскаме. Вземи колата!
Черният джип беше подарък от баща му за шестнадесетия му рожден ден, както и по случай завръщането им в Лос Анжелис, след като живяха година и половина в Ню Йорк.
— Абе не знам… — започна той колебливо, като си спомни, че тази вечер беше обещал на баща си да се прибере за вечеря, но си помисли, че идеята да се натряска с нея му се струва много по-привлекателна. — И за к'во ни е пистолет?
Момичето само изсумтя презрително, запътвайки се с нехайна походка към вратата.
Той я последва, забил поглед в краката й. Беше й адски навит и знаеше, че ако изиграе картите си както трябва, тази вечер щастието можеше да му се усмихне.