Джаки Колинс
Опасна целувка (29)

Глава 29

В общи линии Теди живееше в страх. В това нямаше нищо ново, понеже беше страхлив от дете — още откак майка му ги напусна, когато той бе едва четиригодишен.

— Довиждане, Теди — бе казала тя, пияна и озлобена, а багажът й бе струпан в антрето. — Гледай да се разбираш с това мръсно копеле, дето се нарича твой баща!

Хубави думи, с които едно четиригодишно дете да запомни майка си.

След това се изредиха цяла сюрия детегледачки, които никога не оставаха задълго, понеже не можеха да понасят Айрина — тя превръщаше живота им в ад.

А после, когато бе само на осем, се появи съпруга номер две — блондинка е огромен балкон и навик силно да притиска Теди към въпросната прелест. Тя вечно му шептеше в ухото, че трябва да живее живота си като бяло момче и да забрави, че е негър. Разказваше му за расизма и омразата, питаше го дали иска да му викат чернилка и го съветваше да си избели кожата като Майкъл Джексън.

Когато Прайс чу с какво му пълни главата, направо издивя и я нарече най-голямата глупачка в света. Няколко месеца по-късно нея вече я нямаше.

От ранна възраст Теди бе свикнал да е предпазлив. И след като баща му постоянно пътуваше за шоутата си, единствената истинска приятелка на Теди беше Мила. Тя бе пример за него, понеже беше по-голяма и имаше силна воля. Но никога не му позволяваше да се сближат. Държеше се с него със смесица от презрение и снизходителност.

Сега бе станало това ужасно нещо и ги бе свързало завинаги. И той се боеше.

С неохота караше джипа си, изваждаше го от гаража само когато е абсолютно наложително. Започна да излиза от къщи все по-късно, като взимаше автобуса до училище. Всеки ден очакваше ченгетата да цъфнат на входната врата и да арестуват и двамата.

— Какво й е на колата ти? — попита Айрина. Тя беше истинска вещица — нищо не й убягваше.

— Издава някакъв странен шум — излъга той, като му се искаше поне веднъж тя да не се намесва.

Айрина веднага каза на нощния им пазач, който го уведоми пред баща му, че е проверил джипа и е съвсем наред.

— Купих ти проклетата кола преди два месеца — оплака се Прайс. — Щом й има нещо, защо не си ми казал? Можехме да я върнем.

— Стори ми се, че чувам някакво тропане — промърмори Теди. — Нищо сериозно.

— Достатъчно сериозно, за да започнеш да се возиш с рейса — рече Прайс.

— Обичам да се возя с рейса — рече нападателно Теди. — Само така се виждам с нормалните хора.

— Да знаеш, Теди — започна Прайс, загледан обвинително в него, — че ако някога те хвана да се друсаш, така ще те скъсам от бой, че няма да можеш да си седнеш на задника цяла седмица.

— Да, тате, чувал съм това.

— Дано да е така — рече заплашително Прайс.

Главната задача на Теди бе да стои далеч от Мила, което стана по-лесно, откак тя започна работа в местната закусвалня и вече не ходеше на училище. Когато пътищата им се пресичаха, тя го поглеждаше гневно с плашещо злобен израз в очите. Той бе свидетел на престъплението й и знаеше, че вината е нейна, а не негова. Тя също съзнаваше това.

От време на време Мила се приближаваше достатъчно близо, за да му отправи някоя заплаха.

— Не забравяй какво ти казах, копеле. Не отваряй тъпата си малка устица, защото, ако някога пророниш и една дума, ще те убия. Можеш да си сигурен в това.

Той не знаеше какво да прави. Искаше му се да отиде при ченгетата и да си признае всичко. Единственият проблем беше, че ако Мила не го стореше първа, баща му със сигурност щеше да го претрепе. Яростта на Прайс щеше да е неудържима.

Той прекарваше часове наред, питайки се как се бе случило всичко. Откъде Мила се бе сдобила с пистолета? И най-важният въпрос — защо го бе използвала? Мъжът и жената в колата не им бяха направили нищо, дори не бяха оказали истинска съпротива.

Всеки ден следеше вестниците, опитвайки се да открие всичко възможно за двете жертви. Едно нещо знаеше със сигурност — Лени Голдън се бе оправил, Мери Лу бе мъртва.

Той разглеждаше снимките на Мери Лу във вестниците и списанията, събираше всички материали за нея и криеше изрезките под дюшека си, за да ги разглежда отново. Беше толкова красива. Какво бе сторила, с какво заслужи Мила да я застреля?

Оценките му в училище се занижиха. Той не можеше да спи нощем и да се концентрира през деня. Знаеше, че във всеки един момент баща му можеше да почне да му натяква, затова за сваляне на напрежението той започна да пуши по малко трева, която си набавяше от едно момче в училище. Това поне отвличаше мислите му от ужаса на случилото се.

На Прайс не му трябваше много, за да загрее какво става. Един ден Теди се прибра и го намери в стаята си.

— Какво по дяволите е това? — попита Прайс, хванал в ръката си два недопушени джойнта, които Теди бе скрил в шкафа си.

— Стига бе, тате — проплака синът му. — Това е по-добре, отколкото да се дупча с хероин или да смъркам кока като теб едно време.

— Това, което съм правил аз, няма нищо общо с теб, по дяволите — изкрещя Прайс, а очите му се изцъклиха. — Не взимай мен за пример, защото не съм ангел.

— Никога не съм казвал, че си — промълви Теди.

Видя Мила да минава пред вратата му, бдителна както винаги.

Знаеше, че тя го подслушва и шпионира, за да види дали ще омекне. Той измисли план. Щеше да избяга.

Това бе единственото разрешение.

Мила Копистани не знаеше кой е баща й, но таеше подозрения. Майка й отказваше да обсъжда този въпрос. Всичко, което бе успяла да изкопчи от нея, бе, че някакво нейно бивше гадже от Русия дошло да види Америка, преспало с нея и после се върнало в родината си. Мила не повярва дори за секунда. Не можеше да няма нещо повече от това.

Като малка тя не мислеше толкова по този въпрос, но като стигна училищна възраст и другите момичета започнаха да я разпитват, любопитството я зачовърка. Отначало си мислеше, че баща й може да е шефът на Айрина, Прайс Уошингтън. Не. Той беше негър, а тя бяла, така че тя отхвърли тази идея. После реши, че е отец Макбейн, свещеникът в местната църква. Двамата с майка й се държаха прекалено дружелюбно. „Невъзможно“, увери я една от приятелките й. „На свещениците не им е позволено да го правят. Той не може да ти е баща.“

Още една задънена улица.

Мила отчаяно се опитваше да открие истината. Когато Айрина излезеше от къщи, Мила тършуваше из нещата й, но не можеше да намери нищо съществено.

Между майка и дъщеря нямаше топли и сърдечни взаимоотношения. Айрина бе студена жена и въртеше къщата със здрава ръка. Две прислужнички идваха всеки ден и Айрина ги командваше, сякаш бе кралица. Държеше се по същия начин и с градинаря, работника по поддръжката на басейна и останалия персонал. Никой, освен Прайс не я харесваше, и Мила бе убедена, че той се примирява с нея само защото бе вярната му робиня. Често се чудеше дали спят заедно. Понякога си мислеше, че е така, друг път — не. Ако спяха, със сигурност го пазеха в тайна.

Мила мразеше предишните две жени на Прайс. Джийни, първата, бе толкова пристрастена наркоманка, колкото някога бе и самият той. Втората му жена — тъповатата блондинка — бе голяма смехория. Модел от плакатите на „Плейбой“ с изкуствени цици, водопади от изрусени къдрички и голяма глупава усмивка. Мила се забавляваше, като закачаше голите снимки на хубавицата из училището, от което Теди се чувстваше унизен и засрамен.

Мила винаги бе въртяла Теди на пръста си, бе го дразнила и подкачала. Защо не? Той е момче, нали? Има си баща, а тя не. Не е честно.

Всички в училище знаеха, че тя е само някаква си дъщеря на икономка. Много я човъркаше това, че няма никакво обществено положение, докато Теди имаше прочут баща. Понякога го караше да си плати за това. За съжаление той бе прекалено тъп, за да разбере, че тя не му е приятелка и всъщност го ненавижда. Както и майка си, понеже Айрина никога нямаше време за нея. Майка й винаги поставяше Прайс Уошингтън на първо място, сякаш той беше крал и всички трябваше да му се кланят.

Когато Мила изведе Теди със себе си през онази вечер, намерението й беше да го напие и да го побърка. Изобщо не смяташе да убива никого, макар че трябваше да признае, че изпита дива тръпка. Да угаси човешки живот, бе предизвикало у нея невероятен прилив на сила. Прайс бе стоял над нея и майка й през всичките тези години, но въпреки това тя бе извадила пистолет и бе успяла да отнеме нечий живот, просто ей така.

Можеше да го стори и с него, ако поиска. Сега имаше своя собствена сила.

Нямаше нищо против да застреля Прайс.

Да го застреля или да го чука.

Тя не можеше да реши кое щеше да е по-лошото наказание.

Никога не се бе опитвала да възбуди шефа на майка си, но знаеше, че може, ако се опита. Мъжете постоянно тичаха след нея, особено в работата й, където получаваше по няколко предложения на ден. Тя бе млада и много добре знаеше как да го изтъква. Тесни малки блузки, къси прилепнали полички — за да могат още повече да подчертават дългите й крака и големите й гърди. Късата й тъмна коса караше бадемовите й очи да изпъкват и тя се наклепваше с грим, когато искаше да изглежда най-съблазнителна.

Мъжете постоянно се пробваха при нея. Няколко дори бяха извадили късмет. Обаче нямаше нито един, за когото да й пука поне малко. Тя се пазеше за онзи, който щеше да я измъкне от положението й на дъщеря на икономка.

Не искаше да свърши като майка си — робиня на някой богат и известен задник. Мила търсеше пари и власт. Искаше тя да е господарката на дома. Искаше да има всичко. Понякога поглеждаше Теди и го виждаше като бъдещето си. Тоест, ако не изникнеше нищо друго. Ако двамата с Теди се оженеха, като пораснат, в крайна сметка той щеше да наследи всички пари на баща си и това означаваше, че ще е богат, понеже Прайс Уошингтън сигурно бе скатал малко пачки. Но женитбата за Теди щеше да е крайна мярка. Той никога нямаше да се промени. Дори като станеше на двадесет години, пак щеше да е безхарактерно мекотело.

Точно сега тя се безпокоеше да не би да се раздрънка и да издаде всичко. Подобна тъпотия беше напълно в негов стил.

Сети се, че ако се държи гадно с него, това няма да й донесе нищо. Така че реши да опита друго и да го примами. Малко секс щеше да свърши добра работа, за да го задържи на нейна страна. Сексът щеше да го накара да осъзнае към кого трябва да е лоялен.

Да. Може би трябваше да го остави да вкуси това, което винаги бе искал. По този начин щеше да й е вързан в кърпа.

Или това, или тя щеше да затвори устата му завинаги. Мила не можеше да реши коя от двете възможности е по-добра.