Джаки Колинс
Опасна целувка (56)

Глава 56

— Изглеждаш отвратително! — рече Карло, оглеждайки нагло Бриджит. — Сигурен съм, че можеш да се справиш и по-добре от това.

Напоследък не й казваше нищо хубаво. Когато отначало заживяха заедно, той често й повтаряше колко е красива, особено след като се любеха и лежаха спокойни в обятията си. Сега всеки път, като отвореше уста, оттам се изсипваха само упреци.

— Какво да направя, като съм бременна — отвърна тя отбранително. — Дрехите не ми стоят както някога.

— Излагаш ме — измърмори той, а красивото му лице бе пълно с презрение.

— Правя каквото мога — рече тя, борейки се да сдържи сълзите си, макар че изобщо не й пукаше как изглежда. Интересуваше я единствено комфортът, който й носеха наркотиците.

— Уверявам те — натърти той, — че това, което можеш не е достатъчно.

— Карло — рече тя нервно. — Преди да тръгнем довечера, ми трябва… една доза — тя го погледна обвинително. — Обеща да ми намериш нещо.

— Казах ти, Бриджит — отвърна той сприхаво. — Трябва да престанеш да бъдеш толкова зависима от тази гадория.

— Ти ме зариби и сега ми харесва, така че не се опитвай да ме спираш, понеже… понеже ще съжаляваш.

— Да не би да ме заплашваш? — попита Карло, обръщайки се към нея.

— Да — смело отговори тя. — Заплашвам те.

— Ти си само една надута кучка! — рече той. И преди Бриджит да се усети, я зашлеви силно през лицето.

От доста време не я беше удрял, така че я завари неподготвена. Тя падна назад върху леглото и преди да може да се спре, се разплака, обзета от самосъжаление.

— Не виждаш ли, че се нуждая от нещо — проплака тя. — И най-добре ми го дай, иначе няма да ходя никъде довечера.

— Хленчеща повлекана — подигра й се Карло. — И като си помисля, че аз, Карло Виторио Вити, се ожених за такава като теб. Струва ми се невъзможно.

— Ти ме молеше да се омъжа за теб — извика тя.

— Не ме карай да съжалявам за това — предупреди я той. — Сега, след като си моя жена, време е да заживееш така, както подобава на дарената ти титла. Не че я заслужаваш.

— Само ми дай нещо — изстена тя.

Той излезе от стаята. Бриджит лежеше на леглото, прибрала коленете си до тялото.

„В мен расте бебе, помисли си тя. И какво правя аз? Храня го с хероин, не ям както трябва, позволявам на този човек да ме бие. И въпреки това… не ми пука, понеже искам единствено дрогата.“

И тя знаеше, че е поела надолу, но нямаше абсолютно никакъв начин да се спре.

 

 

Джино бе долетял от Палм Спрингс, придружаван от жена си, Пейдж.

— Не знам какво правиш с него, ама действа — рече Лъки, като дръпна втората си майка настрана. — Той изглежда невероятно.

— Джино е в отлично здраве — отвърна оживено Пейдж. Беше доста привлекателна жена и искрено обичаше много по-възрастния си съпруг. — Решил е догодина да направим европейска обиколка. Казах му, че не мога да издържам на темпото му.

Лъки се усмихна.

— Да, старецът ми си го бива, нали?

— Така е — съгласи се Пейдж. — И за Мел Гибсън не бих го сменила!

Лъки знаеше, че баща й и Пейдж имат бурно минало. В един етап от връзката им, преди да се оженят, Джино бе хванал Пейдж с друга жена. Тази жена бе Сюзан Мартино — тогавашната му съпруга. Този инцидент едва не сложи край на всичко, но по някакъв начин успяха да го преодолеят и сега бяха щастливи в къщата си в Палм Спрингс, играеха голф и покер и излизаха с приятелите си.

— Къде е Лени? — попита Пейдж. — Не съм го виждала.

— Цупи се някъде наоколо — отговори Лъки, вдигайки рамене.

— О? — рече Пейдж. — Искаш ли да ми разкажеш?

— Не — отвърна безцеремонно Лъки. — Просто не търпя да ми казват какво да правя. Това ме подлудява и Лени го знае.

— Хм… — на Пейдж това й беше познато. — Ти си точно като баща си. Изглеждаш като него, говориш като него, направо си негово копие.

— Ще приема това за комплимент — каза ухилена Лъки. — Макар и да не съм много убедена относно тая част с външния вид.

— Кажи ми, скъпа — рече Пейдж, която много обичаше да е в течение на най-новите клюки, — за какво точно се цупи Лени?

— О, глупаво е — отвърна небрежно Лъки, тъй като не искаше да прави от мухата слон. — Смятам да продуцирам един филм с Алекс Уудс, а Лени е останал с погрешното впечатление, че Алекс веднага ще ми се нахвърли. Доста е нелепо.

— Е, а нима няма да го направи? — провлече Пейдж, като я погледна с разбиране.

— Не започвай и ти — рече Лъки с уморена въздишка. — Алекс е най-добрият ми приятел. Нима никой не може да разбере това?

— Може би протестираш твърде много — дръзко рече Пейдж.

— Какво? — попита Лъки.

— Нищо — отвърна Пейдж. Погледна към бара и внезапно вниманието й бе привлечено от нещо друго. — Трябва да ида да спася баща ти. Той все още привлича жените. Виж я оная силиконова блондинка, дето се е увила около него. Начинът, по който тези момичета се държат с мъжете, е отвратителен.

— Той е на осемдесет и седем, за бога! — възкликна Лъки, доста развеселена. — Не е възможно да ревнуваш.

— Винаги съм смятала, че е благоразумно да държа под око територията си — каза Пейдж, като приглади късата си рокля. — Ако си умна, Лъки, ще правиш същото.

— Точно така — промърмори Лъки раздразнена, защото Лени още не се бе появил, за да се присъедини към приема, а на нея не й харесваше, че трябва да посреща всички гости сама. Господи! Той можеше да е страшно изнервящ. Все пак тя го разбираше, понеже в някои отношения страшно си приличаха. Инати, инати и пак инати.

Въпреки това тя в никакъв случай нямаше да отстъпи пред него. Никога не се противопоставяше, когато той бе актьор и трябваше да играе горещи сцени с привлекателни партньорки. Все пак не можеше да се каже, че те двамата с Алекс планираха любовни сцени. Просто работеха заедно като приятели.

Тъкмо като си мислеше за Алекс, тя го забеляза да се задава през вратата, придружаван от Пиа. „Хмм… помисли си Лъки, тази определено издържа повече от всички останали.“

— Здравей, Пиа — рече тя хладно, когато момичето се приближи към нея. — Добре дошла вкъщи.

— Минавали сме край дома ти много пъти — отвърна Пиа, дребничка и хубава в официалната си рокля на Вира Уан. Блестящата й черна коса се спускаше до раменете. — Алекс винаги ми го показва. Последният път му казах: „Алекс, ако още веднъж ми кажеш, че това е къщата на Лъки Сантанджело, ще се хвърля от колата в движение“.

— Много смешно — рече Лъки. — Алекс сигурно ме мисли за някаква туристическа забележителност.

— Махни „туристическа“ и ще си права — отвърна кратко Пиа, а бадемовидните й очи не се откъсваха от лицето на Лъки.

О, боже, това пък какво беше? Тази нощ май бе изпълнена с намеци за нея и Алекс. Да не би всички да смятаха, че те двамата се канят да започнат пламенна връзка.

— Къде са щастливите младоженци? — попита Алекс, като се приближи към тях. — Донесох им сватбен подарък.

— Колко мило от твоя страна — рече Лъки.

— Празнуваме сватбата им, нали?

— Май да. Какво им купи?

— Комплект ножове.

— Моля?

— Една от онези дървени поставки за смъртоносни ножове — стандартният ми сватбен подарък. Мисля, че все някой рано или късно ще се обърне и ще намушка партньора си, а после аз ще мога да претендирам, че заслугата е моя. Може би дори ще заснема филм по случая.

— Алекс — рече Лъки, като поклати глава и се усмихна. — Знаеш ли, че си леко откачен?

— Чак сега ли го разбираш? — попита той.

Пиа изгледа и двамата, а после тръгна към бара, привидно отегчена от разговора им.

— Как върви тази дълготрайна връзка? — попита Лъки, като кимна по посока на хубавата азиатка.

— Ревнуваш ли? — попита ухилен Алекс.

— Я стига! — отвърна презрително Лъки.

— Обичам да ми се бъркаш в интимния живот.

— Кой ти се бърка в интимния живот? — попита тя, като съвсем не бе развеселена, задето той смяташе, че й пука.

— Ти.

— Не се ласкай, Алекс — отвърна хладно тя. — И между другото, да не си казал нито дума на Лени за филма ни.

— Защо?

— Ами… защото му споменах за това преди малко и той не умира от радост.

— Това е доста тъпо — рече той, като си избра ордьовър от подноса на един минаващ келнер.

— Знам, но бъди така добър и не го споменавай. Освен ако той не го стори, разбира се. В такъв случай просто го омаловажи. Кажи му, че това е един от многото филми, с които се занимаваш, и вероятно няма да можеш да отделиш много време за него.

Алекс я изгледа дълго и язвително.

— Никога не съм си представял, че ще те чуя да говориш така.

— Как? — попита сприхаво тя.

— Като нервна омъжена жена.

— Глупости.

— Истина е.

— Просто в брака е прието да поддържаш партньора си щастлив.

— О, нима? — подкачи я той. — Единственото нещо, което аз съм чул за брака, е, че след като подпишеш тези документи, сексът излита през прозореца.

— Мога да те уверя, Алекс — рече надменно тя, — че в моя брак не е така.

— А аз мога да те уверя, Лъки — рече той, като продължаваше да се хили, защото умираше от кеф да се заяжда с нея, — че ти вярвам.

Те се загледаха предизвикателно.

— Къде, по дяволите, е Бриджит? — попита Лъки, като първа отмести очи и погледна часовника си. — Давам прием в нейна чест, а тя дори не е тук.

— Запозна ли се с мъжа й?

— Исках да ги заведа на тиха вечеря снощи, но тя ми каза, че са заети. Имам лошо предчувствие, че той ще се окаже някой алчен за парите й гадняр.

— Кое е по-лошото — попита Алекс: — обикновен гадняр или алчен гадняр?

Тя се засмя.

— Гаднярът си е гадняр.

— Много си красноречива.

— Че как иначе.

— Обичам те — рече той нехайно.

— И аз така — рече тя, без да трепне.