Джаки Колинс
Опасна целувка (9)

Глава 9

— Къде по дяволите са те? — промърмори Лъки, като повдигна ръкава на сакото на Стивън, за да погледне часовника му.

— Едва осем е — рече Стивън, спокоен както обикновено. — Ще пристигнат навреме за речта ти.

— Скъпа — намеси се и Джино. — Трябва да се научиш да си спокойна. Виж ме мен.

— На осемдесет и седем сигурно е лесно — промърмори тя сухо.

— Вярна на себе си и както винаги заредена с умни отговори — рече Джино с широка усмивка.

— Да не би да се чудиш откъде съм наследила това? — провлече тя.

Тъкмо бяха седнали след дългия час за коктейли. Боби кръжеше около съседната маса и се опитваше да заговори една наперена млада звезда от някакъв телевизионен сериал, като се перчеше гордо в първия си фрак. Наистина изглеждаше добре, наследил обаянието на покойния си баща. Димитри бе истински чаровник.

Лъки сръга Джино.

— Ти такъв ли беше на петнадесет? — попита тя, като гледаше как синът й се опитваше да свали осемнадесетгодишната звезда.

Джино погледна внука си и избухна в смях.

— Когато бях на неговата възраст — отвърна той, — вече бях прекарал всички в квартала.

Както и аз, искаше да каже Лъки, но не го направи. Джино много обичаше да се отдава на спомени за дъщеря си в лудите й години. Той я бе омъжил на шестнадесет, за да сложи край на неконтролируемото й поведение. Голяма работа. Тя скоро се бе отървала от това фиаско и в мига, в който Джино замина за Европа заради данъците, тя се премести обратно във Вегас и пое със замах семейния бизнес.

— Затова ли ти лепнаха прозвището Джино Овена? — попита тя невинно, преструвайки се, че не знае колко се дразни от отдавнашния си прякор.

— Винаги съм знаел как да се държа с жена — рече Джино възмутено. — Отнасях се с дамите като с курви, а с курвите като с дами. Действа безотказно.

— Да не си посмял да учиш сина ми на такива сексистки отживелици — нахока го строго Лъки.

— Глупости! — изстреля Джино. — Колкото по-скоро научи, толкова по-добре за него. За шестнадесетия му рожден ден ще го заведа във Вегас и ще му взема най-хубавата проститутка в града.

— Няма да стане.

— Ще видим.

— Последното нещо, което ще позволя, е синът ми да придобие остарелите ти разбирания за жените.

Джино избухна в смях.

— Никога не съм получавал оплаквания, дечко.

— Заври си го отзад.

Те нямаха традиционните отношения между баща и дъщеря.

Стивън се върна на масата.

— Какви ги вършите вие двамата? — попита той.

— Слушам тъпотиите на Джино — отвърна Лъки, като се престори, че се прозява.

— Хубаво — рече Стивън, поклащайки глава. — Когато двамата се съберете, сте като куче и котка.

— Не съм виновна, че той е останал да живее в миналото — рече Лъки засмяна.

— В миналото, друг път — възкликна Джино. — Казвам ти как стоят нещата между мъжете и жените. Време е да проумееш.

— Задръж тази мисъл — рече Стивън. — Ето го и Алекс с дамата му.

Лъки погледна приближаващата двойка.

— И с кое екзотично миньонче е Алекс тази вечер? — попита тя нехайно.

— Какво ти пука? — попита Стивън. — Той иска теб.

— Глупости — отвърна Лъки, макар да знаеше, че и Стивън, и Винъс са прави.

Алекс Уудс наистина си падаше по нея, а и тя изпитваше силно влечение към него, но не достатъчно, за да предаде Лени — естествено, като изключим онзи период, когато Лени го нямаше няколко месеца и тя го мислеше за мъртъв. Това бе тайна, която тя пазеше дълбоко в себе си, понеже бе по-добре Лени никога да не научи. Вместо любовници, двамата с Алекс станаха най-добри приятели — приятелство, което деляха с Лени, макар че той не бе толкова близък с Алекс, колкото нея.

Алекс Уудс. Писател. Режисьор. Човек, който вършеше всичко по свой начин и обикновено номерът му минаваше, понеже той бе Алекс Уудс и в добрата холивудска традиция бе един от онези герои, които изпъкваха на фона на тълпата. Алекс бе блестящ талант в море от посредственост — истински оригинален талант от ранга на Мартин Скорсизи и Оливър Стоун.

— Лъки — рече Алекс, като се наведе към нея.

На петдесет и една, той продължаваше да бъде опасен мъж. Мрачен, вглъбен, с покоряващ поглед, гъсти вежди и силна челюст. Бе висок и в добра физическа форма благодарение на усърдните всекидневни тренировки. Дългата му коса се накъдряше точно над яката му, той винаги бе облечен в черно. Тази вечер носеше черен фрак и риза в същия цвят без вратовръзка. Алекс обичаше да прави впечатление.

Дамата му бе азиатка. Каква изненада, помисли си иронично Лъки. Момичето бе миньонче на двадесетина години. Лъки не я бе виждала по-рано. Рядко някоя се задържаше повече от шест седмици. Тя често се шегуваше с Алекс, че той имаше поточна линия, която периодично бълва азиатки.

— Здрасти, Алекс — поздрави го сърдечно тя, като се изправи.

Той изсвири с уста в знак на възхищение.

— Великолепно! — рече той, като огледа дългата й червена рокля „Валентино“. — Понякога почти забравям колко ослепително красива си всъщност.

— Комплименти?! — усмихна се тя. — Сигурно искаш нещо.

— О, да — усмихна й се той в отговор. — Това не би трябвало да те изненадва.

— Престани, Алекс — рече тя остро. Не беше в настроение да се справя с усърдното флиртуване, в което се впускаше той всеки път, когато Лени го нямаше наоколо. — Запознай ме с дамата си.

— Пиа — представи я той, като дръпна момичето напред.

— Здравей, Пиа — поздрави я Лъки, като я огледа.

— Здравей, Лъки — рече Пиа не толкова плахо, колкото повечето му приятелки.

„Слава богу!“, помисли си Лъки. Бе изтощително да се справя с непрекъснатата поредица гаджета на Алекс. Скоро му бе казала, че не може повече.

— Какво те притеснява? — попита я той невинно.

— Ами когато четиримата излезем на вечеря — отвърна тя, — вие с Лени си прекарвате чудесно и обсъждате всичко и всеки, докато аз трябва да водя любезен разговор с приятелката ти.

— И? — попита той.

— Ти ги чукаш — отвърна тя. — А пък аз трябва да си говоря с тях!

Алекс бе избухнал в смях.

Лъки се засмя при спомена за това.

— Къде е Лени? — попита Алекс, като се огледа.

— На работа — обясни Лъки. — Всеки момент ще дойде.

— Срам и позор! — рече Алекс.

— Престани! — каза Лъки.

— Никога — отвърна Алекс.

Последва внезапно раздвижване и хората се заобръщаха, когато Винъс Мария стигна до масата, придружавана от изключително елегантния си съпруг, кинозвездата Купър Търнър.

Винъс цъкаше и недоволстваше. Платинена коса, щедро деколте и бляскави клепки и устни.

— Исусе! — възкликна тя, като най-после стигна до масата. — Трябваха ни двадесет и пет минути, за да минем през кордона журналисти. Какво ли не прави човек за приятелите си!

— Какво те питаха? — полюбопитства Лъки.

— Какво не ме питаха — отвърна Винъс. — Дали отново съм бременна? Как е бракът ми? Смятам ли Мадона за конкурентка? Ако не бях омъжена, бих ли излязла с Брад Пит? Обичайните глупости.

— Не, искам да кажа какво те питаха за мен? Това е моята вечер, забрави ли?

— Мислех, че мразиш да се разгласява личният ти живот?

— Така е.

— Така че се постарах да не те споменавам. Казах само, че заедно с Шерил Лансинг сте може би двете най-умни жени в Холивуд и че под невероятното ти ръководство „Пантър“ прави най-добрите филми. Лъки Сантанджело е кралицата на половото равенство, казах аз. Какво ще кажеш за този цитат-убиец?

Лъки се ухили и целуна Купър, който както обикновено бе безупречен. Преди да се ожени за Винъс, той бе плейбой номер едно в Холивуд. Сега бе господин Любящ съпруг и баща и си умираше от кеф. Отиваше му да бъде баща и със сигурност бе поулегнал. Чайна, петгодишната им дъщеря, бе гордостта на живота им.

— Здрасти, Алекс — поздрави го Винъс, като целуна режисьора по двете бузи. — Кога ще играя главната роля в следващия ти филм?

Беше се превърнало в шега между двама им, че откакто я номинираха за малката роля във филма му „Гангстери“, той не я бе канил отново да работи с него.

— Не знам… — рече той колебливо. — Можеш ли да играеш плоска като дъска откачалка, която обича да реже топките на мъжете?

— Мечтата ми! — изписка Винъс, а оживеното й лице засия. — Няма да намериш друга актриса, която да е по-подходяща за ролята!

— Е… — рече замислено Алекс, — готова ли си да се явиш на пробни снимки?

— Хмм… — отвърна тя, като се преструваше, че мисли по въпроса. — Предполагам, че зависи чии топки ще ме накараш да отрежа!

Всички се засмяха.

Лъки се огледа. „Поне съм заобиколена от приятели“, помисли си тя. „Хора, които искрено ме обичат. И това е добре, като се има предвид, че съобщението, което смятам да направя, засяга всички тях по един или друг начин.“

Искаше й се Лени да побърза да дойде. Само той й липсваше, за да направи вечерта й пълна.