Джаки Колинс
Опасна целувка (21)

Глава 21

— Ти си истинска кучка — рече Лина, а лицето й бе изкривено от гняв и нямаше помен от обичайното й дружелюбие.

Бриджит стоеше пред вратата на Лина негримирана, облечена в клин и развлечен пуловер. Имаше нещастен вид.

Лина, явно страдаше от тежък махмурлук, беше загърната с къс ален халат и имаше вид на избягала от лудницата. Черната й коса стърчеше във всички посоки, а кожата й — подпухнала. Без безукорния си грим тя в никакъв случай не беше екзотичният топмодел с котешка грация, за който се биеха модните списания.

— Може ли да вляза? — настоя Бриджит, като се вмъкна покрай нея. — Нещо се случи.

— И още как — рече сърдито Лина. — Много добре знаеше, че си заплюх Карло, но въпреки това си тръгна с него. Не можеш да постъпваш така с приятелка и да очакваш да ти се размине.

Бриджит влезе в кухнята, клатейки глава.

— Ти не разбираш — рече тя.

— Напротив — каза Лина, като я последва. — Много добре разбирам. А сега искам да си легна и да поспя, така че се разкарай.

— Не, не разбираш — увери я Бриджит, като седна на кухненската маса и хвана главата си с ръце. — Бях упоена.

Лина млъкна.

— Била си какво?

— Мисля, че Карло пусна хапче в питието ми.

— Какво хапче? — попита подозрително Лина.

— Нали знаеш, ръфис. Ония тъпи хапчета, които гаднярите дават на жените, за да могат да ги изнасилят.

— Айде бе — рече невярващо Лина. — Карло няма нужда да упоява когото и да било, за да прави секс. Погледни го — та той е такъв сладур, може да има, когото си поиска. Можеше да получи мен, ако ти не го беше отмъкнала.

— Ти не схващаш — рече развълнувано Бриджит, като се изправи и тропна с юмрук по масата. — Аз не го отмъкнах. Не си спомням абсолютно нищо.

— Нищо ли? — попита Лина предпазливо.

— Не помня как съм се прибрала, нито как съм си тръгнала от клуба, нищо. Събудих се преди малко и съм цялата в синини — последва дълга пауза, а сетне: — Знам, че някой се е любил с мен.

— По дяволите! — рече Лина намръщена.

— Никога не бих ти отнела мъж — продължи Бриджит сериозно. — Отдавна съм зарязала секса. Ти го знаеш. Вече дори не ми харесва.

Лина кимна.

— Ще сипя по едно бренди и ще повикам Фредо.

— Не бива да му казваме — рече Бриджит, като се паникьоса. — На никого не бива да казваме.

— Ако Карло е направил това, което мислиш — започна Лина яростно, — значи е истински подлец и аз лично ще го ритам по мръсните топки оттук до Италия и обратно! Но първо трябва да го намерим и ето защо ни е нужен Фредо.

— Това е най-срамното нещо, което някога ми се е случвало — проплака Бриджит.

— Не, не е — заяви Лина твърдо. — Помниш ли Мишел Ги? Онова беше най-срамното. Това е нещо, с което можеш да се справиш.

— Как? — попита Бриджит с чувство на безпомощност. — Дори не знам къде е отседнал.

— Казах ти — каза Лина, като се опита да сподави една прозявка. — Фредо ще знае.

— Сигурно ме мислиш за кръгла идиотка.

— Отмъщение, бейби — рече Лина, като кимаше енергично с глава. — Помисли си за това.

— Не знам… — рече неуверено Бриджит.

— О, да — очите на Лина проблеснаха при тази мисъл. — Аз страшно си падам по отмъщенията.

— Така ли?

— Това е единственият начин, нали?

— Може би… — отвърна Бриджит, като си помисли, че Лъки винаги твърдеше същото.

— Престани да се тревожиш — каза Лина. — Ще пипнем гадния жабар или да не съм топмодел, по дяволите!

Докато Фредо пристигна с неохота, Лина се преоблече в тениска и скъсани дънки, скри рошавата си коса под една бейзболна шапка на „Чикаго беърс“ и си сложи очилата „Долче и Габана“ с полупрозрачни стъкла.

— Къде е откаченият ти братовчед? — попита тя, преди още да е престъпил прага.

— Моля? — попита Фредо, като се чудеше какво ли е сторил красивият му братовчед този път.

— Къде е отседнало копелето? — извика Лина.

Фредо само повдигна неясно рамене.

— Не знам. Заминава тази сутрин. И защо мен измъкнали от леглото?

— Ха! — рече Лина бясна. — Къде ще ходи?

— Защо ти толкова ядосана? — попита Фредо. — А на теб какво ти става? — обърна се той към Бриджит, която бе седнала на дивана в хола, свила колене до брадичката си.

— Ще ти кажа защо сме ядосани — рече яростно Лина. — Той я е изнасилил, по дяволите, затова.

— Не говори глупости — рече Фредо, а гъстите вежди засенчиха очите му.

— Не са глупости — потвърди Бриджит с равен глас. — Сигурна съм, че Карло е сложил хапче в питието ми.

— Не мога да повярвам — рече Фредо, като замига учестено. Всъщност изобщо не бе изключено, понеже Карло беше подлец и гадняр — особено с жените.

— Най-добре го повярвай — рече гневно Лина, — защото тя ще го съди, по дяволите. И…

— Не, няма — прекъсна я Бриджит.

— Ще го съдиш — настоя Лина, като я накара да млъкне с каменен поглед.

Фредо не знаеше какво да каже, затова не се обади, решавайки, че така е най-безопасно. Той искаше единствено да се прибере и да си легне. Лина бе страховита, когато се ядосаше.

— Значи мерзавецът се връща в Англия при годеницата си, предполагам — изсумтя презрително Лина. — Все пак има годеница, нали?

— Доколкото ми е известно, да — рече Фредо, като направи неясен жест с ръка.

— Кой е този негодник все пак? — попита Лина. — И защо ни замъкна с него?

— Да — присъедини се Бриджит. — Каза, че е гадняр, така че защо ни запозна?

— Съжалявам — отговори Фредо, като вдигна ръце. — Двамата с Карло израснахме заедно в Рим.

— Как така? — попита Лина.

— Когато майка ми почина, мен ме пратиха да живея със семейството на Карло. Баща му е брат на майка ми — обясни Фредо. — Карло винаги е бил красавеца. Аз играех задръстения братовчед. И чак след като се преместих в Америка, най-накрая можех да го впечатля. Всеки път, когато Карло ми дойде на гости, го запознавам с красиви манекенки. По този начин сега аз съм важният.

— Той е мръсник — рече кратко Лина. — Изнасили я и най-добре ще е ти да направиш нещо по въпроса.

— Казах ти — каза Фредо. — Карло си тръгва утре и аз нямам представа къде да го открия.

— Знаете ли какво — предложи Бриджит, като внезапно скочи на крака. — Да забравим за това. Не искам да го виждам повече, нито да чувам името му. Става ли, Фредо? Лина?

— Ще оставиш нещата така? — рече невярваща Лина. — Няма да направиш нищо?

— Няма — потвърди Бриджит решително. — За мен всичко свърши.

— Ако Карло е направил това, което казваш, тогава много съжалявам — каза Фредо и си помисли, че твърдението на Бриджит вероятно е истина, понеже Карло не бе човек, на когото можеше да се има доверие.

— Така и трябва — промърмори заплашително Лина.

Когато Фредо си тръгна, Бриджит се почувства много по-спокойна. Върна се в апартамента си и си взе душ, търкайки бясно кожата си. Питаше се как се бе възползвал от нея Карло, докато не е била в съзнание.

После реши, че е по-добре да не знае. Върна се в леглото и се опита да заспи. Рано сутринта двете с Лина заминаваха на снимки в Бахамите. Щеше да се наслаждава на слънцето, да позира за фотографите и да забрави за преживяното.

Лъки я бе научила поне на едно — винаги трябва да продължаваш напред и никога да не се оставяш миналото да те дърпа.

И тя смяташе да направи именно това. Да продължава напред.