Джаки Колинс
Опасна целувка (62)

Глава 62

— Надявам се да си доволна — рече Карло с мрачно изражение.

Бриджит се плъзна по кожената седалка на лимузината, отдръпвайки се колкото може по-далеч от него. Усети гневното му настроение и не й се искаше тя да си го отнесе.

— Хубаво беше — отвърна уклончиво тя.

— Хубаво за теб — рече той, още по-разярен. — На теб не ти се налагаше да си седиш и да търпиш обиди от тая кучка!

— Коя кучка? — попита тя с въздишка. Усещаше, че бурята се задава — натяквания, виковете, хладнокръвна садистична ярост. Карло явно беше обиден от нещо.

— Лъки Сантанджело.

— Тя не е кучка, Карло — рече търпеливо Бриджит. — Просто много ме обича и й се иска да ме закриля.

— Осъзнаваш ли колко ме засегна тя? — попита той, а гласът му се извиси гръмко и обвиняващо.

— Не, какво е направила?

Той се пресегна и натисна копчето, за да вдигне затъмненото стъкло, така че шофьорът да не ги чува.

— Намекна, че аз, граф Карло Виторио Вити, ламтя за парите ти — гневна пауза. — Не ми трябват парите ти, Бриджит, имам си достатъчно. Родът ми има вековна история. Коя си ти? Никоя.

— Дядо ми бе много уважаван гръцки милиардер — изтъкна тя. — Бил е приятел на крале и президенти.

— Жалко, че майка ти се е оказала такава долнопробна курва — подигра се Карло.

— Не говори така — извика тя. — Майка ми може да е имала проблеми, но не беше курва.

— Мразя отношението ти — рече той. — Опитай се да се държиш като съпруга на граф. Оказах ти тази чест, а ти плюеш върху нея.

— Може би беше грешка, че се оженихме — осмели се да каже тя.

— Грешката беше моя — каза той рязко.

— И какво ще правим в такъв случай? — попита тя, като се опитваше да запази хладнокръвие.

Мина му през ума, че ако се разведат, той несъмнено щеше да измъкне милиони от нея. Но защо да се задоволява с няколко милиона, когато можеше да контролира невероятно богатство?

— Някога беше такава красавица — рече той злобно. — Виж се сега.

— Какво искаш от мен, Карло? — въздъхна тя, уморена и потисната. — Какво искаш в действителност?

— Искам да ме уважаваш, както подобава на една добра съпруга.

— Опитвам се — рече тя уморено.

— Тази вечер не направи нищо, за да ме подкрепиш.

— Какво искаш да кажеш?

— Позволи на тая кучка Сантанджело да ме обиди.

— Нямам представа какво ти е казала.

— Мога да те уверя, Бриджит, че никога няма да ти позволя да я видиш отново.

И той реши, че веднага щом се върнат в хотела, ще се обади на авиокомпанията да резервира ранен сутрешен полет за Европа, далеч от хората, които дръзваха да заплашват бъдещето му.

 

 

— По-бавно — рече Стивън.

— Какво? — рече Лина, вече почти смъкнала роклята си на Версаче.

— Много бързаш.

— За какво? — попита тя, наистина объркана.

— За мен.

— Мислех…

— Не мисли. Просто намали темпото.

Лина бе озадачена. Първото нещо, което мъжете искаха от нея, бе да си свали дрехите. Така че какво означаваше тази молба на Стивън да намали темпото? Тя знаеше какво прави. О, да, естествено, че ще знае, след като го правеше от четиринадесетгодишна възраст.

Влязоха в стаята му преди пет минути.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита той.

— Шампанско — отвърна тя.

И когато той отиде до малкия бар в ъгъла на хола, тя бе започнала да сваля роклята си с мисълта, че това страшно ще го възбуди. Вместо това той я молеше да намали темпото. Лина много се засрами.

Бързо смъкна надолу роклята си, за пръв път неуверена в себе си.

— Нямам шампанско — рече Стивън, все още на бара. — Само бяло вино.

— И това става — рече тя, като се чувстваше неловко, понеже наистина харесваше този мъж, а сега той вероятно си мислеше, че тя е най-разгонената нимфоманка на света.

Той й наля чаша вино, за себе си взе диетична кола, приближи се и седна до нея на дивана.

— Лина — рече той нежно.

— Да, Стивън? — готова да се превърне в тих и добър слушател.

— Винаги оставяй мъжа да налага темпото.

— Аз…?

— Ти си млада, известна, изключително секси, а за красотата ти да не говорим. Сигурен съм, че си и богата. Така че се успокой.

— Не мисля, че…

— Чуй ме — прекъсна я той. — Кога за последен път си имала сериозна връзка?

Съзнанието й препусна, отмятайки дълъг списък от богати плейбои, рок звезди, медийни магнати, спортисти, бизнесмени и какви ли не.

— Не си падам по сериозните връзки — рече отбранително тя. — Не ме интересуват.

— Защо?

Защо? Добър въпрос. Беше на двадесет и шест и най-дългата й връзка бе седемседмична афера с един изключително богат нюйоркски магнат, който я използваше, за да дразни жена си, преситена светска дама, която спеше със семейния шофьор пуерториканец.

— Майка ми винаги е била сама — рече тя накрая. — И се справя добре. Успя да ме възпита. Никога не е имала мъж край себе си да й се мотае и да й казва какво да прави.

— Една връзка не означава да казваш на някого какво да прави. Означава да си с някой, когото обичаш, да се забавлявате заедно, да се грижите един за друг в добри и лоши моменти.

— О — рече тя, като се чудеше как ще го вкара в леглото, защото колкото повече й говореше, толкова повече го искаше. А да получаваш всичко, което искаш, бе едно от основните преимущества на топмоделите.

— Казвам само — продължи Стивън, — че не бива да избързваш.

— Да, Стивън — рече тя послушно и го зачака да я целуне.

 

 

— Клаудия, какво правиш тук? — попита Лени, напълно шокиран.

Лицето й грейна в ослепителна усмивка, изпълнена с топлина и любов.

— Каза, че ако някога се нуждая от нещо… — промълви тя, а думите й заглъхнаха, когато Лъки пристъпи напред и се загледа въпросително в Лени.

— Ъъъ… мила — рече той, като се чувстваше страшно неудобно, понеже дори не му бе минавало през ума, че може да попадне в такава ситуация. — Това е Клаудия. Тя е… ъъъ… човекът, който ми помогна да избягам, когато ме отвлякоха. Аз сигурно… ъъъ… й дължа живота си.

— Сигурно е така — рече Лъки, като огледа пищното съчетание от Селма Хайек и младата София Лорен. Лени бе пропуснал да спомене колко страхотно изглежда спасителката му. Всъщност, когато го попита, бе смънкал нещо в смисъл, че изглеждала като кобила.

— Клаудия, запознай се с жена ми — рече Лени, като натърти на думата жена.

— О — лицето на Клаудия притъмня от разочарование: нещо, което Лъки не пропусна да забележи.

Нито пък Алекс, който не мръдваше от мястото си и ги наблюдаваше с неприкрито любопитство.

— Откъде пристигна? — попита Лени, като забеляза, че Клаудия изглежда доста изтощена.

— От Италия — отвърна тя.

— От Италия? — повтори Лъки. — Искаш да кажеш, че сте пристигнали днес?

Клаудия кимна.

— Така е — потвърди тя. — Пристигнахме със самолет от Рим. После един любезен човек ни закара до място, откъдето взехме автобус и дойдохме тук. Имах само адреса ти, Лени. Надявах се да си още тук. Минаха пет години оттогава…

— Знам — рече той, тотално объркан. — Значи се качи на самолет и дойде тук с надеждата да ме намериш?

Очите й заблестяха от прямота.

— Каза ми, че ако някога ми потрябва помощ…

— Ами да, но трябваше да се обадиш или нещо такова.

— Това синът ти ли е? — попита Лъки, като направи жест към момченцето. — Изглежда уморен.

— Да — отвърна Клаудия. — Той е уморен и много гладен.

— Как се казва? — попита Лъки, като усети жал към момченцето, което не бе проронило нито дума.

Клаудия погледна към Лени, преди да сведе очи към пода.

— Леонардо — промълви тя.

— Леонардо — повтори Лъки. А после, макар и да знаеше отговора още като погледна момчето, тя не можа да не зададе въпроса. — Кой е баща му?

Очите на Клаудия се срещнаха с тези на Лени.

— Той е наш син, Лени — отвърна тя, а гласът й бе едва доловим шепот. — Леонардо е причината да съм тук.

— О, боже! — извика Лъки, като се обърна към съпруга си. — Твоят син?

— Аз… аз не знам нищо за това — промърмори Лени, шокиран и изненадан.

Изражението на Лъки бе ледено.

— Защо не идем някъде, където Клаудия ще може да обясни всичко, без половината гости да чуят това — рече студено тя, като стрелна поглед към Алекс. — Лека нощ, Алекс — каза рязко тя.

— Хей, не съм виновен аз — извика Алекс, свивайки рамене. — Тя се мотаеше отвън и питаше за Лени. Аз само вършех добрината си за деня.

Лъки се завъртя на пети, бясна, че на всичко отгоре Алекс бе станал свидетел на унижението й.

— Заведи Клаудия в библиотеката — обърна се тя към Лени.

След като се настаниха в библиотеката, Клаудия започна разказа си, а думите й бяха отправени към Лени.

— В деня, когато се любихме, аз забременях — рече тя, като стисна ръцете си. — След като ти избяга, братята ми и останалата част от семейството страшно се ядосаха. Когато откриха, че аз съм ти помогнала, те ме пребиха от бой. После, когато коремът ми започна да расте, ме изпратиха да живея при роднини в едно далечно село — тя се поколеба за момент, обзета от емоции. — Казаха, че съм позор за семейството. След като синът ми се роди, никой не искаше да говори с мен, така че един ден избягахме в Рим, където си намерих работа. Но парите не стигаха за двама ни. След няколко непосилни години осъзнах, че синът ми трябва да е при баща си, така че доведох Леонардо при теб, Лени. Знам, че ще се грижиш добре за него.

Лени преглътна с мъка, когато светът, който познаваше, се сгромоляса около него. Той имаше дете, за което не знаеше до този момент. Син. И бе сигурен, че това ще промени всичко.

Да, това беше истина, той се бе любил с Клаудия — веднъж. Трябваше да каже на Лъки веднага след като се върна вкъщи, да я помоли за прошка.

Но не го бе сторил. Реши, че това е нещо, което тя никога няма да узнае.

Грешка. Понеже, ако изобщо познаваше Лъки, щеше да знае, че тя никога няма да му го прости. Никога.

Той я бе лъгал за друга жена и в нейните очи това бе най-голямото прегрешение.