Джаки Колинс
Опасна целувка (64)

Глава 64

Шест седмици по-късно

— А ти какво мислиш? — попита Алекс.

Седяха край голямата работна маса в кабинета му: Алекс, част от асистентите му, Винъс с партньорката й във филма, Силвия, арогантна лесбийка, и Лъки, която бе дошла на срещата сама.

— На мен ли говориш? — попита Лъки, внезапно осъзнала, че всички са я зяпнали.

— Не — отвърна саркастично Алекс. — Приказвам си на шапката.

Устните й се свиха. Алекс наистина се превръщаше в друг човек, когато работеше.

— Извинявай, Алекс — отвърна хладно тя. — Сигурно съм се разсеяла за момент — тя му отправи дълъг и суров поглед. — Не е престъпление, нали?

Всички на масата усетиха напрежението.

— Виж какво — сопна й се Алекс — или ще участваш в срещата, или не.

— Участвам — каза тя, като го погледна гневно.

Това бе първото заседание по филма им с работно заглавие „Прелъстяване“. Всичко се бе уредило бързо. Лъки работеше усилено, за да го осигури. Както и Алекс. Двамата го бяха осъществили.

Бяха изминали шест седмици от появата на Клаудия. Клаудия — с детето на Лени в ръце.

Естествено, когато историята излезе наяве, двамата с Лени започнаха голяма битка. Той я бе излъгал, че между него и онази сицилианка не е имало нищо. А сега, пет години по-късно, тя цъфваше на вратата й с проклетото му дете.

— Защо не си ми казал истината? — попита го тя, засегната и гневна.

— Борех се за живота си — отвърна той, очевидно разтърсен колкото нея. — Клаудия бе единственият изход за мен.

— Разбирам — отвърна тя студено. — Бил си принуден да я чукаш, за да се измъкнеш оттам, така ли?

— О, боже! Опитай се да разбереш, Лъки.

— Може би щях да проявя повече разбиране, ако си беше признал — отвърна тя, без да се усмихва. — Защо не ми каза, по дяволите?

— Не ми се струваше чак толкова важно, за да рискувам да те нараня.

— А да не мислиш, че появата на някаква италианска курва с детето ти не ме наранява?

— Клаудия не е курва — сопна се той сърдито.

Само това й трябваше — Лени да защитава момичето.

— Знаеш ли, Лени — рече тя с леден тон, — можеш да си обереш крушите и да се настаниш в някой хотел с новото си семейство. Понеже аз не искам нито тя, нито синът й да се мотаят около децата ми.

— Не постъпваш честно — заспори той. — Опитвам се да ти кажа, че не знаех нищо за момчето.

— Е, вече знаеш. Чукал си я, сега приеми последствията.

Тя съзнаваше, че постъпва твърдоглаво, но не понасяше да я мамят, а той я бе излъгал за най-важното нещо. Съпружеската вярност.

Може би щеше да е по-склонна да му прости, ако й беше казал истината още когато се върна от мъчителното си премеждие. Но той не го бе направил. Тогава настояваше, че между него и момичето не се е случило нищо.

Най-важното бе да избереш точния момент. Идеше й да го убие. Да убие неверния кучи син. Той бе съсипал живота им.

В деня след приема Алекс се обади и поиска да узнае всичко. Тя отказа да обсъжда случилото се с него или с който и да било друг. Това си беше личен въпрос.

На всичко отгоре съдебният процес наближаваше и Стивън ставаше страшно нервен. Прокурорът бе задвижил делото по-бързо заради големия обществен интерес. Това бе хубаво, понеже означаваше, че могат веднъж завинаги да приключат с този въпрос.

Другото нещо, което тревожеше Лъки, бе Бриджит. Когато се обади в хотела в деня след приема, я уведомиха, че граф и графиня Вити са напуснали хотела — новина, която я изуми. Обади се на Лина, но тя не знаеше нищо.

— Веднага щом успея да се измъкна, ще ги открия — каза тя на Лина. — Това копеле я е оплело по някакъв начин. Ще разнищя интригите му и ще му размажа проклетите италиански топки.

Повечето нощи тя се мяташе неспокойна в леглото, без да знае какво да прави с Лени, и си спомняше как бе хванала втория си съпруг, Димитри, с любовница, пищната оперна звезда Франческа Фърн. Това бе малко преди да срещне Лени за втори път в Южна Франция. След този паметен ден всичко се бе променило. Страстта им се възпламени. Нищо и никой не можеше да спре връзката им.

Алекс обяви почивка в заседанието. Като хвана Лъки под ръка, той грубо я дръпна настрана.

— Смяташ ли да се концентрираш върху този проект или не? — попита той. — Не мога да работя с човек, на когото мислите му са някъде другаде.

— Тук съм, нали? — рече твърдоглаво тя.

— Ти си тук, но не и мислите ти.

— О, моля те, Алекс. Понякога дрънкаш такива глупости.

— Продуцирането на филма трябва да обсеби живота ти — започна да я поучава той. — Можеш ли да си позволиш това, Лъки? Или смяташ да прекарваш времето си в мисли за Лени и новото му дете?

— Не мисля за него — отвърна студено тя. — Лени е история. Прекарахме няколко хубави години заедно и сега той е свободен да върви по своя път, а аз по моя.

— Не прощаваш лесно — рече Алекс. — Той е изчукал момичето. И какво от това?

— Ти не разбираш.

— Ти каза ли му за нас? — попита Алекс, като сниши гласа си.

— Помолих те никога да не споменаваш за това — рече Лъки вбесена, че за пореден път повдига въпроса.

— Знам. Но не можеш да отречеш, че се случи.

— Мислех, че Лени е мъртъв — отвърна тя с равен тон. — Така че не се брои.

— Слушай — рече той. — Нищо не би ми харесало повече от това да се разделиш с него, но трябва да го обмислиш внимателно, защото не искам да го зарежеш, а после да съжаляваш за това.

— Неприятно ми е да ти го кажа, Алекс — рече тя, понеже й дойде до гуша от него, — но това, което реша да направя, изобщо не те засяга.

— Не е вярно — възпротиви се той. — Засяга ме. Понеже, ако ти си свободна, аз съм на разположение.

— Което ще рече?

— Че ние двамата трябва да сме заедно. Така ни е отредено.

Тя знаеше, че е бесен, задето единственият контакт, който поддържаше с него, откакто се раздели с Лени, бе по служебни въпроси. Ала последното нещо, което й трябваше сега, бе да се забърка в нова връзка. Освен това той все още бе с Пиа.

Дойдоха Винъс и Силвия и ги прекъснаха.

— Между другото — рече Силвия малко натрапчиво, — Винъс иска още няколко промени в сценария.

— Да — съгласи се Винъс. — Сцената, когато моята героиня е в басейна, защо трябва да е в басейн? Сауната е по-секси.

— Басейните вече не са на мода — добави Силвия, — в случай че не си схванал идеята.

— Трябва да си го представите визуално — рече Алекс, ядосан, че се налага да обяснява. — Не става дума за обикновен басейн, по дяволите. Имам предвид един безкрайно дълбок и тъмен басейн, разположен на ръба на планина. По този начин има истински елемент на опасност. Зрителите няма да знаят дали той ще я бутне от ръба или не. Просто ще имат някакво неспокойно чувство, че може да го направи.

— Или пък тя да бутне него — прекъсна го Винъс. — Смятам да я изиграя като опасна жена.

— Нямам нищо против.

— Опасна като Лъки — рече Винъс, като го подразни, понеже знаеше какво изпитва той към приятелката й. — Лъки е моят модел за подражание, нали знаеш.

— Нима? — рече Алекс.

— Аха — отвърна Винъс. — Тя ме научи как да бъда истински силна жена. И повярвай ми, Алекс, някои неща могат да ти вземат акъла, дори и на теб.

— Нищо не може да ми вземе акъла, Винъс — отвърна кратко той. — Виждал съм всичко и съм правил всичко. Аз съм стар боец.

— И при това поетичен — добави тя лукаво.

— Може ли да се връщаме към работата? — попита Лъки. — Трябва да се взимат решения.

 

 

Фактът, че живее в голям хотелски апартамент в Шато Мармон с Клаудия и Леонардо, направо подлудяваше Лени. Той не бе докосвал Клаудия, откакто се появи отново в живота му, дори не се изкушаваше да го стори. Тя бе непресторена и уязвима, почти дете в някои отношения. И му бе толкова благодарна за всеки дребен жест, който правеше.

Той спеше в едната спалня, Клаудия и Леонардо — в друга.

Мислеше единствено как да си върне Лъки. Твърдоглавата му жена отказваше да има каквото и да било с него. Явно смяташе, че го е изхвърлила от живота си и това бе краят.

— Трябва да виждам децата — каза й той по телефона.

— Вземи си съдебно разрешение — отвърна тя грубо.

— Това ли искаш да направя?

— Да.

Поискаше ли, Лъки можеше да бъде адски твърда. Беше ходил до Палм Спрингс да поговори с Джино. Джино вдигна рамене и каза:

— Ей, да не би да си мислиш, че мога да кажа нещо на дъщеря си? Та тя е от рода Сантанджело, за бога. Прави каквото си поиска.

Лени знаеше какво означава това. Лъки сама взимаше всичките си решения и независимо дали бяха правилни, или не, ги изпълняваше докрай.

Междувременно Клаудия бе възхитена от новото си обкръжение. Обикаляше хотелския апартамент и докосваше мебелите, разглеждаше кухнята, зяпаше телевизия. За нея Америка бе вълнуващо откритие и тя бе като омагьосана.

Лени скоро откри, че Леонардо има проблем. Момчето не чуваше добре. Очите на Клаудия се насълзиха, докато му разказваше, че братята й били толкова ожесточени, задето била предала семейството, че си го изкарвали на Леонардо и непрекъснато го биели.

— Наказваха него за това, което сторих аз — обясни тя.

Лени се чувстваше гузен. Ако не беше тази единствена фатална нощ, животът й щеше да е съвсем различен.

Но той бе спал с нея. Изкушението се бе оказало непреодолимо, той я люби, а тя бе забременяла. Сега трябваше да поеме отговорността.

Клаудия непрекъснато беше около него — усмихваше му се и го утешаваше, без да изрече нито една лоша дума. А Леонардо му се стори добро дете. Не говореше английски. Всъщност почти не говореше заради слуховия си проблем. Лени често се улавяше, че се вглежда в момчето. Леонардо имаше морскозелени очи и дълга мръсноруса коса. Лени откри, че страшно му напомня за него самия, когато бе на неговите години.

Той търсеше да наеме къща, където да ги настани. Освен това намери най-добрите лекари, за да помогнат на детето. Междувременно продължаваше да работи по сценария си, но не му беше лесно да се съсредоточи, особено с приближаването на съдебното дело, в което щеше да е главният свидетел.

Медиите бяха раздули историята, както се и очакваше. Наред с Лъки, Мери Лу и Джино, той също бе любимец на таблоидите. Лени Голдън — бивша филмова звезда, бивш комедиен актьор, син на Джак Голдън и стриптийзьорка от Лас Вегас. Някога женен за приказно богатата наследница Олимпия Станислопулос, която бе починала от свръхдоза наркотици в една хотелска стая с Флаш, фронтмен на нашумяла рок банда. Бяха изровили всичко, със снимки. Животът на Лени мина като светкавица пред очите му.

Лъки също получаваше полагащия й се дял от нежелано обществено внимание. Според пресата тя беше дъщеря на гангстер, студийна шефка с тъмно минало. Жената, която бе убила човек и бе заявила, че е станало при самозащита.

Лени знаеше, че тя сигурно е бясна от всичкото това. Лъки предпочиташе да стои далеч от светлините на прожекторите. Искаше му се да е с нея, за да може да я защитава от всичките тези глупости. Но всеки път, когато й се обаждаше и се опитваше да я види, тя го отрязваше.

Последния път като й се обади, бе доста по-умерена.

— Разбирам, Лени, не си знаел, че е забременяла — рече спокойно тя. — Но си остава фактът, че си ми изневерил. Как бих могла да ти вярвам? А ако не мога да ти вярвам, не мога да бъда с теб. Така че, моля те, престани да ми се обаждаш.

Логиката на Лъки. Понякога тази логика нямаше нищо общо с реалността.

Беше научил, че тя напредва с проекта си за филм с Алекс, и това го влудяваше. Единственото, което Алекс търсеше, беше възможност да се сближи с нея, а после… после копелето щеше да направи крачката и да си оплете кошницата. На Алекс не можеше да му се вярва.

Лени му се обади една вечер, когато бе изпил твърде много водка, а Клаудия и Леонардо спяха в другата стая.

— Стой далеч от жена ми — предупреди го той.

— Не сте ли разделени? — попита Алекс.

— Стой далеч от жена ми — повтори той.

— Върви на майната си, Лени.

Какво трябваше да стори? Как щеше да я спечели обратно? С всеки изминал ден ставаше все по-неспокоен.

В деня, преди да се появи в съда, той реши да заведе Клаудия и Леонардо до Дисниленд. Тази екскурзия бе колкото за него, толкова и за тях. Отчаяно се нуждаеше да поохлади мозъка си, да погледне нещата в перспектива.

Клаудия бе развълнувана, Леонардо също. Най-напред ги заведе в Гал, където им накупи един куп дрехи.

Вълнението им подобри настроението на Лени. Само ако можеше и Лъки да приеме ситуацията. Клаудия беше красавица, но не означаваше нищо за него. Беше се вкопчил в нея в момент на страх и отчаяние. В онези кошмарни дни тя бе единствената му надежда.

Защо Лъки не можеше да разбере?