Джаки Колинс
Опасна целувка (34)

Глава 34

Теди пръв забеляза афишите. Как би могъл да ги пропусне? Изобщо можеше ли някой да ги пропусне? Бяха навсякъде. Големи стряскащи плакати, на които точно по средата с големи букви бе напечатано „награда сто хиляди долара“. Естествено, всички се спираха, като видеха това. После отместваха поглед към текста с малки букви, а когато Теди го прочете, стомахът му направи двойно салто.

„Всеки, който има информация във връзка с нападението на кола на 1 септември на ъгъла на „Уилшър“ и „Лангтън“, може да получи награда сто хиляди долара.“

Съобщението за наградата само по себе си бе достатъчно. Но отгоре на това имаше и рисунки, които би трябвал да изобразяват него и Мила. Не че си приличаха, но имаш някои сходства. Тесните очи на Мила и острият й нос. Неговото широко чело и късо подстригана коса.

Той веднага се втурна към закусвалнята, където работеше Мила, и й разказа за видяното.

Тя побесня.

— Най-добре си дръж плювалника затворен — предупреди го тя. — Никой не знае, че сме ние. Няма свидетели. Те нямат номера на джипа, така че сме в безопасност. И запомни, Теди — нито гък.

Но още докато произнасяше тези думи, умът й препускаше в милиони различни посоки. Сто хиляди долара. Леле-мале, какво можеше да направи с толкова пари!

Междувременно Теди правеше свои собствени планове. Определено бе дошло време да избяга, положението ставаше твърде напечено. Всеки момент ченгетата можеше да почукат на вратата и когато Прайс откриеше, че е бил замесен в убийство… Теди просто не искаше да си го помисля.

Потръпна при спомена за тази ужасна нощ. Ако баща му откриеше, определено щеше да го убие. Прайс ставаше невменяем, като избухне. Очакваше синът му да е идеален.

Теди реши, че ще е най-добре да иде бързо при майка си. Знаеше, че тя живее в апартамент в Уилшър, и макар че от години не поддържаше връзка с нея, беше сигурен, че цъфне ли на вратата й, тя няма да го отпъди. Щеше да си измисли някаква история, че Прайс се е върнал към наркотиците и го спуква от бой, така че тя трябваше да го приеме.

В събота следобед той намъкна широките си смъкнати до хълбоците дънки, размъкната блуза с качулка и найковете, после се опита да се измъкне незабелязано.

Прайс се беше излегнал на дивана в кабинета си и гледаше мач по телевизията.

— Искаш ли да изгледаш няколко срещи с мен? — извика той на Теди, докато синът му се опитваше да се промъкне покрай стаята.

— Трябва да се видя с едни приятели, тате — отвърна тихо Теди.

— Кога ще се прибереш?

— По-късно.

— По-късно — повтори Прайс, като подхвърляше соленки в устата си. — И да не вземеш пак да пушиш трева с тия твои приятели. Защото ще разбера и ще ти скъсам задника от бой. Ясно ли е?

— Да, тате — каза той, примъквайки се към задната врата.

Като стигна до гаража, Мила изникна откъм кухнята, облечена в тясна блуза без сутиен и червен минижуп от изкуствена кожа. Беше боядисала черната си коса в изненадващ оттенък на платинено русо и я бе подстригала още по-късо, така че приличаше на новобранец. Той знаеше защо.

— Къде отиваш, Теди? — попита тя.

Той не можеше да откъсне очи от зърната й. Стърчаха изпод тениската и си просеха внимание.

Тя забеляза погледа му и се изпъчи още повече.

— Ще се пошляя с едни приятелчета — промърмори той, без никакво намерение да й се доверява. Тя щеше да е последният човек, на когото би казал.

— Колко жалко — рече тя, като загриза нокътя си. — Мислех си, че днес ще правим нещо.

Тя почти не бе говорила с него от нощта на убийството, освен за да го предупреди за ужасните последствия, в случай че си отвори устата.

— Какво например? — осмели се да попита той. Макар и да го плашеше, тя излъчваше някаква притегателна сила.

— Де да знам — отвърна тя и нехайно сви рамене. — Да се поразходим с колата, да идем на кино.

— Без мен — каза той, поклащайки глава. — Не и след последния път.

— По дяволите — рече тя презрително. — Това никога няма да се повтори. Аз дори нямам пистолет.

Той не й вярваше, но зърната й го викаха примамливо и той започваше да омеква.

— Сигурна ли си?

— Разбира се — заяви тя, като изпъчи гърди пред очите му. — Освен това, откак работя, с теб изобщо не можем да се видим. Не мислиш ли, че трябва да поговорим? — той кимна. — Харесва ли ти косата ми? — добави тя.

— Не е лоша — отвърна той.

— Какво ще кажеш — предложи тя, като се приближи още повече, — да направим нещо заедно?

— Мисля, че мога да се видя с момчетата по-късно.

— Така те искам, Теди — рече тя, като го плесна закачливо по брадичката. — Хайде да идем да гледаме „Бодигард“.

— Кой играе? — попита той подозрително.

— Кевин.

— Кевин кой?

— Кевин Костнър, тъпчо!

— И кой е примрял за него?

— Аз. Впрочем участва и Уитни Хюстън. Така че и ти можеш да пооплакнеш окото.

— Окей — рече той, неспособен да устои.

— Окей — изимитира го тя подигравателно. — Ще ида да си взема пуловера.

Той зачака търпеливо, като се надяваше тя да се върне скоро. Винаги можеше да иде у майка си на сутринта. Не искаше да пропилява възможността да бъде с Мила, макар че тя продължаваше да го плаши до смърт.

Тя се появи след няколко минути, небрежно завързала един син пуловер на тънкия си кръст.

— Да тръгваме — рече заповеднически.

Той погледна дългите й крака, а после циците й.

— Аз ще карам — промълви той.

За пръв път тя не възрази.

 

 

Айрина занесе подноса с обяда на шефа си. Прайс се бе излегнал пред телевизора по анцуг без бельо. Айрина знаеше, че през уикендите той никога не носи бельо — това бе една от малките му чудати привички.

— Добре, миличка — каза той, посочвайки масата за кафе пред себе си. — Остави го там.

— Да, мистър Уошингтън — рече тя.

Той я погледна за миг, а очите с тежките му клепачи веднага се върнаха към телевизора.

— Теди излезе. Къде е Мила?

— Тръгна с него — отвърна Айрина. — Отидоха на кино.

— Хубаво е, че децата се разбират — отбеляза той, макар че предпочиташе Теди да не се движи с Мила. Смяташе, че момичето все още му влияе лошо.

— Така и трябва — каза Айрина. — Израснаха заедно.

— Точно така — рече той, като изпъна крака пред себе си.

Не можеше да не забележи, че той започва да се възбужда. Доста си личеше през анцуга.

— Седни тук за малко — каза той, като потупа мястото до себе си. — Гледай мача с мен.

— Имам да направя някои неща, мистър Уошингтън.

— И аз искам да ми направиш някои неща — каза той, като я дръпна до себе си.

Айрина бе напрегната. Прайс Уошингтън беше неин шеф, но освен това, когато му се приискаше, беше и неин любовник. Е, не точно любовник. По-точно тя бе неговата сексробиня.

Мразеше се, задето правеше всичко, което той пожелае. Мразеше се, задето е на линия, когато му скимне, когато е в настроение, а наоколо няма нито една от приятелките му. Знаеше, че е глупачка, задето му се подчинява. Но тъжната истина беше, че… го обичаше.

Прайс Уошингтън я бе взел, когато нямаше нищо, само един малък куфар с вещи — всичко, което бе донесла със себе си, след като избяга от непоносимия си живот в Москва. Благодареше на Бога за мъжа в американското посолство, който се сприятели с нея, и й помогна да вземе виза на името на покойната си братовчедка. Никога нямаше да я пуснат да излезе от страната: осъждана проститутка и престъпница, която бе излежала присъда за убийство на сводника си — отвратително чудовище. Вземаше всяка рубла, спечелена от нея и се забавляваше, издълбавайки името си на задника й. Тя извади късмет и избяга. А като пристигна в Америка, Прайс Уошингтън я назначи на работа. Тя винаги щеше да му е благодарна.

— Изяжте си обяда, мистър Уошингтън — рече сковано Айрина.

— Стига с тоя мистър Уошингтън — каза той, като взе ръката й и я сложи на чатала си. — Сега няма никой.

Тя знаеше какво се иска от нея. Трябваше да го потърка малко, докато се вдърви, да го извади, да му духа, да го прибере и да си тръгне. Процедурата бе винаги една и съща.

— Имам да върша работа — каза тя.

— Свърши това — каза той, като помести ръката й нагоре-надолу.

В известен смисъл тя смяташе, че трябва да се чувства поласкана. Прайс Уошингтън имаше много приятелки и всяка от тях щеше да се радва да седи по цял ден пред телевизора с него и да му угажда. Но Прайс обичаше да гледа футбол сам. Обичаше да прави залози по телефона, да вика по играчите на екрана и да хапва всякакви нездравословни храни. Може би дори му харесваше тя да е наоколо. Тя не знаеше. Прайс никога не й казваше.

От време на време я викаше в стаята си късно нощем, когато Мила и Теди спяха. Имаше моменти, когато дори я докосваше, но не много често. Веднъж, когато Теди бе заминал на летен лагер, а Мила бе отишла у една нейна приятелка, тя прекара нощта в леглото му, гола и в пълна самозабрава. Това бе най-паметната нощ в живота й. След това той никога повече не я спомена.

Когато за пръв път започна да й се натиска, още взимаше наркотици. През онези мързеливи дни, когато не беше на себе си, той все още нямаше представа какво прави. Отначало тя отхвърляше вниманието му. Но дори след като спря да пие и престана да се друса, той продължаваше от време на време да иска услугите й.

В живота на Айрина нямаше други мъже. Тя живееше за Прайс, само за него я беше грижа.

Естествено, имаше и дъщеря си, Мила. Но Айрина знаеше много добре каква малка дяволска кучка е Мила. Не можеше да направи нищо. Бе престанала да се опитва.

Трябваше да признае пред себе си, че всъщност не бе положила истински старания.

Плахо таеше надеждата, че Мила ще си намери мъж, ще се ожени и ще се махне. А когато и Теди си замине, тя най-накрая ще е сама с Прайс и може би, само може би, той щеше да осъзнае, че тя е единствената жена, която искрено го обича.

 

 

За огромно изумление на Теди Мила се примъкна към него в автокиното. Той не можеше да повярва. Беше мечтал за това още откакто стигна пубертета, но въпреки това все още се страхуваше от нея. Постоянно се сещаше как тя стреля с пистолета… и уби Мери Лу. В същото време му се искаше да опипа щръкналите й малки цици и да докосне горещите й сексапилни бедра. Искаше да набута пръта си в нея и да я накара да го гали.

Никога не бе докосвал момиче и изоставаше много от съучениците си. Всички те сваляха гаджета, докато той бе затворен в една мъжка гимназия в Ню Йорк благодарение на Прайс, който смяташе, че това ще го принуди да залегне над уроците.

Прайс не искаше синът му да се забърква в нито едно от нещата, които той бе правил. Безкрайна върволица от жени, бурен секс, наркотици и алкохол. Прайс искаше синът му да е перфектен. А това бе невъзможно.

— Искаш ли да пипнеш циците ми? — прошепна Мила съблазнително в ухото му.

— К-какво? — заекна той, убеден, че не е чул правилно.

— Искаш ли? — насърчи го тя, като се приближи още по-плътно.

— М-мога ли?

— Господи, Теди — рече тя през зъби. — Толкова си загубен. Хайде де — при тези думи тя взе ръката му и я пъхна под тениската си.

Като усети твърдите й, щръкнали зърна, той едва не експлодира в панталоните си. Циците й бяха най-хубавото нещо, което някога бе докосвал.

Това значеше ли, че ще правят секс? Той се беше надървил яко, което не бе нищо ново, понеже му ставаше всеки път, като гледаше списание с голи мацки. Само че сега беше истинско, това бе Мила и сърцето му биеше учестено.

Ръката й се плъзна надолу и погали ерекцията му.

— О, ама ти си бил голямо момче — рече тя, като облиза устни с розов змийски език. — Малкият ми Теди — каква изненада!

Те седяха на задната седалка, както поиска тя. Уитни Хюстън и Кевин Костнър се горещяха на екрана, но на кой му пукаше? Със сигурност не и на Теди. Точно сега той се интересуваше единствено от Мила — обекта на похотта му.

Тя пъхна ръка през сваления цип на панталона му. Плът върху плът. Той помисли, че е умрял и е отишъл в рая. После, без предупреждение, усети как се изпразва в ръката й.

— Ха! — възкликна тя. — Това беше бързо. Сега ми принадлежиш. Знаеше ли това, Теди? Винаги принадлежиш на първата жена, която имаш.

— Но… аз не съм те имал — заекна той.

— Спокойно — отвърна тя бавно. — Сега започваме. Имаме много време.