Джаки Колинс
Опасна целувка (77)

Глава 77

Когато новината се появи по телевизията, Мила седеше с две пуерторикански курви, които й се струваха доста забавни. Бе готова на всичко само и само да не мисли повече за деня, прекаран в съда. Двете й преподаваха сума ти неща, които не бе научила в училище. Като например как да прави най-страхотния минет на задната седалка на движеща се кола и как да разпознава ченге от нравствената полиция, което се опитва да устрои клопка на някое момиче. В последното очевидно не ги биваше особено, защото и двете бяха арестувани при полицейска проверка.

Пандора, едната проститутка, разправяше истории за известните си клиенти, когато съобщиха новината.

Репортерът, мрачен на вид мъж с твърде много грим и лоша перука, започна да представя случая:

— Днес следобед някой е проникнал в дома на Прайс Уошингтън близо до Ханкок парк. По това време мистър Уошингтън е бил в съда, където синът му е обвинен в съучастие при обир и в последвалото убийство на телевизионната звезда Мери Лу Баркли. Една латиноамериканска камериерка — сама в къщата — е била изнасилена и завързана, докато са крадели бижута, дрехи и пари в брой от къщата. Загубите се оценяват на милиони долари. Полицията издирва бял мъж, около двадесетгодишен…

— Прайс Уошингтън — измърка Пандора, като поглади бедрото си. — Този тип е страшно секси.

— Аз веднъж спах с един баскетболист от НБА — довери й приятелката й. — Искаше само да му помогна с ръка да свърши. Трябва да му е харесало, щото дойде три поредни вечери. Изглежда, че поне едно нещо съм правила както трябва.

Двете момичета се изкикотиха.

Мила стана и се върна в килията си, където Мейбелин лежеше на нара и си смучеше косата, втренчена пред себе си.

— Дават го по всички канали — съобщи развълнувано Мила.

— Кое? — попита Мейбелин.

— Шибания обир. Не знаех, че Прайс Уошингтън е чак толкова важен.

— Той е голяма звезда — каза Мейбелин.

— Не ми каза, че брат ти ще изнасили камериерката — рече обвинително Мила.

— О, Дюк си е такъв — отвърна Мейбелин, без ни най-малко да се изненада. — Има си разни малки… навици. Не може да се откаже от тях.

— Изнасилването е малък навик, така ли? — повдигна вежди Мила. — Не биваше да го прави. Сега аз се чувствам отговорна.

— Я се чуй само — изсумтя Мейбелин, като изведнъж стана гадна. — Застреляла си някаква кучка в кола, но не можеш да понесеш това, че брат ми го е сложил на тъпата камериерка. Какво ти пука, по дяволите?

— Надявам се да е намерил пистолета ми — промърмори Мила, като отстъпи, понеже усещаше, че няма да й хареса, ако Мейбелин се ядоса.

— Ако е бил там, където каза, значи ще го е взел.

— Ами Лени Голдън? Пречукал ли го е вече?

— Доколкото познавам брат си, свършил е достатъчно за един ден. Утре ще се погрижи за него.

— Да, но ако викнат Лени за свидетел…

— Още поне няколко дни няма да го извикат, има предостатъчно време.

— Откъде знаеш?

— Понеже в съдилищата всичко се проточва. Не се тревожи, Дюк ще се погрижи за него. Той е професионалист.

Мила кипеше вътрешно. Тя не беше толкова сигурна в Дюк. Фактът, че бе изнасилил камериерката, я вбеси. Ами ако Айрина беше в къщата? И нея ли щеше да изнасили?

Не че й пукаше за майка й, понеже Айрина със сигурност не даваше пукната пара за нея. Но все пак… не бе предвидила възможността някой да пострада физически.

Може би трябваше да даде пистолета на адвоката си.

Да, реши тя, утре сутринта щеше да му каже за това, а после Мейбелин щеше да инструктира Дюк да го предаде.

Точно сега й нямаше много вяра. Дюк очевидно бе маниак, а на Мейбелин изглежда не й пукаше.

Тя бяха сключили сделка. И ако Мейбелин и лудият й брат не спазеха тяхната част от уговорката, и двамата щяха много да съжаляват.