Джаки Колинс
Опасна целувка (73)

Глава 73

Може би първият ден в съда бе най-лошият. Теди не знаеше. Знаеше само, че всички се бяха втренчили в него. Това бе доста изнервящо. Видя баща си в предните редици, милата му майчица се пъчеше до него като папуняк и си мислеше, че всички гледат нея. Забеляза разни хора, вероятно журналисти, да драскат в тефтерите си и един красив мъж, когото разпозна от снимките във вестниците — съпруга на Мери Лу.

— Стой мирно и кротко — прошепна Мейсън в ухото му. — Не гледай съдебните заседатели в очите. Още е твърде рано да се опитваш да ги спечелиш.

И така, той седеше и слушаше как двете страни правят началните си изявления, слушаше как Мейсън Димаджо говори за него, сякаш той самият не присъства в залата. От време на време поглеждаше към Мила. Тя отказваше да забележи присъствието му, гледаше право пред себе си, а изражението й бе непроницаемо.

Късно следобед, когато му позволиха да си тръгне, нямаше как да избегне атаката на медиите. Телевизионните камери и репортерите се втурнаха към него, викаха името му, пъхаха микрофони под носа му. За щастие съдията бе отказал да пусне телевизионните камери в съдебната зала, така че го причакваха само отвън.

Баща му се бе измъкнал няколко минути по-рано.

— По този начин няма да сме толкова голяма групичка — бе казал Прайс.

Да бе, естествено, помисли си Теди. Като че ли пресата няма да обърне внимание на мистър Голяма Звезда.

Джини се мотаеше отвън и го чакаше да се появи. Веднага щом го видя, тя го хвана здраво за ръката и го задърпа да позира за снимки с нея.

— Не — рече безцеремонно Хауърд.

Двамата с Мейсън предварително бяха обсъдили това и решиха, че като се има предвид неподходящият външен вид на Джини, трябва да държат Теди далеч от нея. Тя не се вписваше в образа на ласкавата майка, който си бяха представяли.

— Татко каза, че не бива да позирам за снимки — промълви Теди, поклащайки глава.

— О, айде де — изграчи Джини, като се наслаждаваше на медийното внимание. — Аз съм мамчето ти, за бога. Ела и ме прегърни за една серия снимчици. Утре ще се появим на първите страници.

Теди се отдръпна. Репортерите, надушили раздора, се развикаха:

— Хайде, Теди, нека те снимаме с майка ти. Теди! Теди! Погледни насам. Усмихни се! Помахай! Направи нещо.

Хауърд го прекара през свирепата тълпа, като остави Джини да позира сама.

Тя сияеше от задоволство. Най-после получаваше това, което бе искала през всички тези години, когато бе избутвана на заден план.

„Пукни се, Прайс Уошингтън. Аз също съм звезда.“

И тя разтегна двадесет и четири каратовата си усмивка за камерите.

 

 

Докато Джини позираше, Айрина незабелязано се измъкна от съда. Тя бе излязла от къщата точно след Прайс, като остави Консуела, една от камериерките, да се грижи за всичко. Двамата с Прайс не бяха обсъдили случая, това бе толкова неудобна ситуация и на този етап от процеса вероятно бе най-добре изобщо да не засягат този въпрос.

Като влезе в съдебната зала, тя внимаваше Прайс да не я види. Седна най-отзад. Дори да я беше забелязал, тя в никакъв случай нямаше да пропусне да дойде. Имаше право да следи какво става точно колкото всеки друг.

Мила също не я бе забелязала, така че тя си седя там целия ден, загледана в дъщеря си, нейната и на Прайс, и си мислеше, че може би греши, понеже нищо във външния вид на Мила не напомняше за Прайс. Всъщност беше точно копие на майка си отпреди двадесет години.

Всъщност нямаше значение на кого прилича Мила, тя наистина бе дъщеря на Прайс. Това бе факт.

Когато Айрина излезе от съдебната зала, тя бе по-объркана отвсякога, понеже Мила очевидно бе разправяла ужасни неща. Твърдеше, че Теди я бил упоил с наркотици и я бил изнасилил. Ако се разчуеше, че тя му е полусестра, скандалът щеше да помете всички тях. Освен това Айрина щеше да попадне под светлината на прожекторите — нещо, от което се боеше поради престъпното си минало.

А и тя никога, и за нищо не би причинила подобно нещо на Прайс.

Никога не би провалила кариерата му.

Понеже, ако разкриеше истината, скандалът със сигурност щеше да го унищожи.

 

 

Стивън се нуждаеше от питие. На път към къщи той изпита силно желание да спре в някой бар, но знаеше, че ако го направи, една чашка нямаше да му стигне.

Това, че седя в съдебната зала цял ден, го бе оставило вдървен. Скова се, докато слушаше двете страни да представят встъпителните си изявления. Той знаеше какво се е случило с Мери Лу, но като го чу описано толкова многословно, направо се замая. А руското момиче стоеше там с непроницаемо изражение на безчувственото си лице.

Искаше му се да се изправи, да отиде до нея и да я пребие от бой. Тя бе отнела любовта на живота му и той я ненавиждаше. Той, който винаги бе толкова либерален, искаше да види как тя умира заради това, което бе сторила.

Господи, какво му ставаше? Той се прибра в дома си, изпълнен със смесица от емоции.

Едва като влезе вкъщи и Кариока се втурна да го посрещне, хвърляйки се в обятията му, той отново се почувства малко по-нормално.

— Здрасти, сладурано — рече той, като я прегърна силно.

— Как мина днес, тате? — попита Кариока с разширени очи и лепкави ръце, понеже тъкмо ядеше сандвич с фъстъчено масло и конфитюр.

— Не беше много забавно — отвърна Стивън, като погледна към английската бавачка, Дженифър, умно и добро момиче. Имаше късмет, че тя е тук и подкрепя и него, и Кариока през цялото време. — Знаеш ли, Джен, имам една идея — рече той.

— Да, мистър Баркли?

— Какво ще кажеш да заведеш Кариока в Лондон за няколко седмици? Нали разбираш, само докато тече делото.

— Струва ми се прекрасна идея — рече жизнерадостно Дженифър. — На Кариока много ще й хареса Лондон. Можем да отседнем при родителите ми в Сейнт Джонс Ууд. Кога да тръгнем?

— Възможно най-скоро — рече той, благодарен, че Дженифър е толкова свястна.

— Страхотно! Аз ще го уредя.

— Ей, сладурано — обърна се той към дъщеря си. — Какво ще кажеш?

— Със самолет ли ще пътувам? — попита развълнувано Кариока.

— Разбира се.

— Тогава съм съгласна, тате. Това ще е супер!

Когато Кариока отиде да си легне, Стивън влезе в кабинета си, пусна телевизора и заспа в любимия си кожен фотьойл. Като се събуди, Лина седеше зад него, захлупила очите му с ръце.

— Изненада — каза тя. — Това е доверената ти федерална агентка, която носи доставка от Бахамите.

— О, бейби — рече той, като я придърпа и я сложи в скута си. — Ти си хубава гледка за уморените ми стари очи.

— Тежко ли беше днес? — попита тя, като се настани на коляното му и се сгуши в него.

— Да.

— Иска ми се да можех да съм там с теб.

— Зная.

— Знаеш ли какво? — рече тя. — Отмених всичките си ангажименти за следващите две седмици. Няма да ходя никъде.

— Не можеш да направиш това заради мен.

— Вече го направих — отвърна тя твърдо. — Искам да имаш при кого да се прибираш.

Не можеше да повярва, че това се случва на него. Човек би си помислил, че тя сдъвква мъжете и ги изплюва. Може би наистина постъпваше така с другите. Но за него бе ангел. Изкусителен ангел, дошъл да му помогне да се справи с това мъчително изпитание.

— Как минаха снимките? — попита той.

— Същите досадни стари прашки.

Той успя да се усмихне.

— Ти може да ги намираш за досадни.

— Можеш ли да си представиш, ако твоя приятел от Ню Йорк, Джери, как му беше името, беше там? — рече тя с циничен смях. — Щяха да му текат лигите оттук до греховния град.

— Определено си му научила спатиите.

— Ял ли си нещо? — попита тя, като скочи от коляното му.

— Не съм гладен.

— Аз обаче съм — натърти тя. — В самолета сервираха най-ужасните хамбургери, които съм виждала. Отказах да имам нещо общо с тях.

— Не си падаш по сланинките, а?

— Какво ще кажеш да идем на някое уютно местенце и да хапнем?

— Това е Ел Ей, Лина — каза той, като се изправи и се протегна. — Няма уютни местенца. Освен това теб ще те забележат, където и да идем.

— Тогава да си поръчаме нещо по телефона — предложи тя. — Нямам нищо против да останем тук.

— Не искам да те превърна в отшелница.

— Можем да си седим вкъщи колкото искаш, докато това свърши. Не бих казала, че това ни прави отшелници.

— Много си сладка.

— Оооо — изкиска се тя. — Никога преди не са ми казвали, че съм сладка.

— При теб винаги има първи път, нали?

— Да. А ти си първият ми приятел, с когото толкова си пасваме. И знаеш ли какво, Стивън?

— Какво?

— Това ми харесва.

— На мен също, мила, на мен също.

По някакъв начин Лина винаги успяваше да разсее тъгата му.