Джаки Колинс
Опасна целувка (13)

Глава 13

Тя го заведе в тоалетната на една бензиностанция. Заключи вратата и оформи белия прах на купчинка, после го смръкна с една навита доларова банкнота, като внимателно му показа как да стори същото.

— Няма да ми прилошее, нали? — попита той, като се чувстваше като кръгъл идиот. — И няма да се пристрастя?

— Ти наистина си чалнат — рече тя, прокарвайки ръка през късата си тъмна коса. — Смъркай, по дяволите, и млъквай.

Той бе достатъчно пиян, за да я послуша. Пиян и възбуден. Тази вечер определено щеше да извади късмет. Все пак бе направил всичко, което тя му каза — открадна дисковете, помотаха се с джипа, слушаха музика и се натряскаха. Тя явно искаше да е с него. Защо иначе щяха да прекарват всичкото това време заедно.

Коката гъделичкаше носа му. Той се разкиха.

— Не кихай — рече тя раздразнено. — Ще я издухаш.

— Впрочем откъде я взе?

— Защо постоянно ме питаш за това? Имам си доставчици.

— Често ли го правиш?

— Не се безпокой за това — отвърна тя потайно. — Знам си работата.

След няколко минути на него започна да му става адски готино. Може би защото бе пиян, но и коката сигурно помагаше, понеже с всеки изминал момент той се чувстваше все по-добре. По дяволите! Бе способен на всичко. Всичко, което тя го помоли. Можеше да скочи от някоя шибана планина, ако това щеше да помогне да спи с нея.

Защо толкова си бе загубил ума по нея?

Понеже тя винаги бе наоколо. Вечно стоеше пред очите му. Вечно го предизвикваше. И когато баща му взимаше наркотици и изпадаше в някой от маниакалните си пристъпи на ярост, тя бе наблизо, за да го спаси.

Те излязоха от тоалетната и се върнаха в джипа.

— Аз ще карам — рече тя, като го избута. — Ти си прекалено размазан.

— Не, не съм — заспори той.

— Си, си — настоя тя и седна зад волана, докато той се отпусна на седалката до нея. — Направо си се отнесъл.

Може би беше права. Всичко се въртеше в кръгове пред очите му. Все едно се возеше на високоскоростно влакче в увеселителен парк.

Издигаше се бясно нагоре.

Спускаше се бясно надолу.

Въртеше се в голям широк кръг.

По дяволите! Вече за нищо не му пукаше. Той бе един щастлив човек.