Джаки Колинс
Опасна целувка (68)

Глава 68

Заобиколен от своя съветник за връзките с обществеността, бодигарда и адвоката си, Прайс се опита да влезе в съдебната зала. Журналистите, събрани отвън, се втурнаха към него. Това бе най-горещата новина на деня и те бяха излезли да уловят всичко до най-малката подробност. Няколко хеликоптера кръжаха отгоре, докато пресата наобиколи Прайс.

— Без коментар — рече Хауърд, докато бодигардът им пробиваше път през тълпата. Теди бе вмъкнат в съдебната зала по-рано. Прайс не искаше синът му да бъде подложен на кръстосания огън на медиите. Прайс вече бе прочел за себе си неща, които не бе и сънувал.

Хауърд предложи Джини да пристигне с него.

— В никакъв случай — възпротиви се Прайс. — Не искам да ме снимат с тая алчна използвачка.

— Добре е за имиджа ти — каза Хауърд. — Грижовният баща и голяма дебела майка. Всяка дебелана в Америка ще се отъждестви с нея.

— Глупости — отвърна Прайс. — Никой не иска да се отъждествява с Джини. Всички искат да изглеждат като Уитни Хюстън. Няма да се оставя да ме снимат с нея. Дори не си го помисляй.

— Трябва да седиш до нея в съдебната зала — изтъкна Хауърд.

— Прекрасно. Това ще го направя. По дяволите! Та аз й плащам да е там.

Защитникът по криминални дела, когото бяха наели, Мейсън Димаджо, бе един от най-добрите в Лос Анжелис. Прайс бе повече от доволен. Едър, импозантен мъж с червендалесто лице, Мейсън бе известна личност. За радост на всички шивачи той винаги бе в костюм от три части с тесни райета и голяма каубойска шапка. Костюмът и шапката представляваха нелепа комбинация, но Мейсън изглежда знаеше какво прави и имаше безупречна репутация. Той бе измъкнал две близначки, убили чичо си, за да вземат ферарито му за една вечер. Освен това Мейсън бе защитник по делото на една серийна убийца, която бе убила трима богати съпрузи. По един или друг начин бе успял да извърти нещата така, че да изглежда, сякаш те са си го просели, и клиентката му бе пусната на свобода.

— Не се тревожи за нищо — каза Мейсън на Прайс при първата им среща. — Соленичко ще ти излезе, но мога да те уверя, че момчето ти ще се измъкне.

— Колкото по-скоро свърши всичко това, толкова по-добре — отвърна той.

— Пуснахме случая на ускорена процедура — обясни Мейсън с широка усмивка. — Не мога да направя нищо повече от това.

— Ами момичето?

— Мила Копистани има служебно назначен адвокат. Той ще се грижи за нея, а аз ще се погрижа за Теди — уверена усмивка. — Как мислите, мистър Уошингтън, кой според вас ще излезе чист от всичко това и ще продължава да се радва на живота?

 

 

Теди знаеше, че сигурно изглежда като най-големия идиот на всички времена. Бяха го облекли в някаква закопчана догоре бяла риза и тъмносин костюм. Също така настояха да се подстриже много късо. И като капак на всичко Мейсън Димаджо го накара да си сложи очила, които му придаваха задълбочения и сериозен имидж, който очевидно искаха да постигнат.

— Когато застанеш на свидетелската скамейка — уведоми го Мейсън с гръмкия си тътнещ глас, — гледай винаги да говориш добре. Никакви модни лафчета, никакъв жаргон — дълга многозначителна пауза. — И никакви негърски приказки.

— Какво е негърски приказки? — попита грубо Теди, без да е сигурен дали харесва надменния и властен адвокат.

— Мисля, че знаеш какво имам предвид — бе отвърнал Мейсън. — Ако ме слушаш за всичко, Теди, ще си излезеш свободен, а момичето ще остане в затвора. Но ако решиш да се правиш на интересен и осереш пейзажа, може ти да си този, който ще се озове зад решетките. Не забравяй, че отначало те ще изпитват съчувствие към нея.

— Защо пък към нея? — попита той. — Именно тя го направи.

— Така твърдиш ти. Както и Лени Голдън, за щастие. Но сте само вие двамата срещу това бедно бяло момиченце, което ще се появи в съда невинно като сълза. И никога не забравяй — ти си негър и това е Америка.

Теди, който никога не се бе сблъсквал с расизма, нямаше истинска представа какво се опитва да му каже Мейсън. Но бе готов да му се подчини, понеже Прайс му бе втълпил, че се бори за живота си и следователно разбираше сериозността на положението.

Но имаше моменти, когато не можеше да не се запита какво ли минава през ума на Мила. Чудеше се какво прави сама, в пандиза. Дали и тя се страхува като него? Или пък се държи агресивно и нагло, както обикновено? Той умираше да попита Айрина как е тя, но Прайс му бе забранил да разговаря с нея за каквото и да било.

— Аз наистина не бива да я държа тук — мърмореше Прайс, — но животът ми без нея ще се разпадне.

След единствената среща с майка си Теди очакваше тя да се обади или поне да поиска да се видят отново, преди да се озоват в съдебната зала. Но тя не направи нито едното, нито другото. Онова единствено посещение беше всичко.

С крайчеца на окото си той видя Прайс да влиза в съдебната зала. Беше благодарен, че баща му е тук, понеже знаеше какво мъчение е за него да понася фотографите и журналистите, които се тълпяха отвън.

Скоро след като Прайс пристигна, влезе и Джини, при това доста помпозно. Тя бе пренебрегнала съветите на Мейсън и Хауърд и се бе издокарала в гащеризон от леопардова кожа — тоалет, който подчертаваше всяка от прекалено пищните й извивки. Над гащеризона носеше размъкнат червен шал, огромни червени пластмасови обици и усмивка, която казваше „това е моят миг под слънцето“, върху тежко гримираното си лице.

Теди чу Мейсън да промърморва няколко ругатни под носа си. После Мейсън и Хауърд се събраха за бурно съвещание.

Без да забелязва шумотевицата, която причини пристигането й, Джини се настани до Прайс.

— Исках да си взема и кученцето — довери тя на безучастния си бивш съпруг, — но някакъв тъпанар ми каза, че не било разрешено. Простак!

Прайс я изгледа гневно.

— Адвокатите не ти ли казаха да се облечеш по-семпло?

— Да не мислиш, че искам да изглеждам като последна повлекана пред всички онези фотографи отвън? — парира го тя. — Това може да е голям момент за кариерата ми.

— Каква кариера?

— Ти не си единствения с проклета кариера, Прайс. След като се разделихме, аз започнах да пея. Имам хубав глас.

— Да пееш? — каза той, потискайки удивлението си. — Та ти дори не можеш да улучиш тон.

— Така си мислиш ти — отговори тя самодоволно. — Истината е, че приличам на Даяна Рос и много хора го знаят.

— Смисълът на това да си тук — каза Прайс, обуздавайки раздразнението си, — е да пресъздадем пред Теди образа на сплотено семейство. В момента изглеждаш така, сякаш си се скитала по булевард Холивуд.

— Майната ти! — избухна Джини. — Тук съм, нали?

— Тук си, защото ти плащам да бъдеш тук — измърмори той. — Облечи се подобаващо утре или изобщо не си прави труда да идваш.

— Майната ти! — повтори тя.

Прайс стисна зъби. Снощи бе чул от агента си, че предстоящия му филм е отложен за неопределено време. Да вървят по дяволите филмите! На кого му бе нужно да е филмова звезда? Той си изкарваше хляба с второразредни комедии. Щеше да има предостатъчно материал от това малко приключение, когато приключеха.

 

 

Докато седеше във вана на път за съда, Мила си мислеше за Мейбелин и това, което се бяха договорили.

— Имай предвид — бе казала Мейбелин преди няколко дни — че има само един свидетел, който те е видял да го правиш и Теди. Сега, ако този свидетел не беше наоколо, кой ти остава? Само Теди. Ти срещу него. Бяло момиче, черно момче. Кой мислиш, че ще спечели?

— Когато обявиха голямата награда, смятах да наема някой, който да види сметката на Лени Голдън. Но за мое нещастие си тръгнах твърде късно — каза Мила.

— Трябваше да ме познаваш тогава — каза Мейбелин лукаво. — Щях да ти помогна.

— Е, сега вече няма награда.

— Имаш ли пари? — попита Мейбелин, смучейки косата си.

— Аз? Разорена съм.

— Можеш ли да намериш някакви?

— Какво имаш предвид?

— Майка ти работи за Прайс Уошингтън. Къщата му вероятно е пълна с разни неща. Трябва да има сейф, пълен с бижута и пари. Знаеш, черните винаги държат много пари в брой. Типично за тях е, защото са израснали в гетото без никакви пари.

— Има много неща в къщата — каза Мила, като се замисли. — Прайс има скъпа колекция от часовници и, да, има сейф в гардеробната си.

— Е, тогава — каза Мейбелин, — ако беше свободна, можеше да се докопаш до много. Знаеш, да откраднеш от него и да избягаш. Да се скатаеш в Мексико, докато се успокоят нещата.

— Така е — съгласи се Мила.

— Или още по-добре, можеш да ми начертаеш карта на къщата и да ми кажеш, как да изключа алармата. И можеш да ми споделиш, къде точно се намира сейфа.

— Значи, можеш…

— Да накарам някой да проникне с взлом.

— А аз какво печеля?

— Имам чудесен план — каза Мейбелин. — Брат ми ще пречука Лени Голдън вместо теб.

За миг настъпи тишина, докато Мила обмисляше информацията.

— Няма да има грешка — продължи Мейбелин. — Брат ми си знае работата — още една пауза. — Съгласна ли си?

Умът на Мила работеше трескаво. Само Лени Голдън можеше да я посочи за извършителка. Теди не се броеше. Тя кимна безмълвно, развълнувана и отвратена едновременно.

— Ще питам Дюк — каза Мейбелин нехайно, сякаш щеше да го накара да спре до супермаркета. — Той ще дойде до съда, като започне делото, ще проследи Лени до тях и ще го гръмне. Съвсем просто е.

— Това ми харесва — рече Мила, а през вените й премина хлад. — Мислиш ли, че брат ти ще се навие?

— Защо не? Точно сега няма никаква друга работа. А и Дюк би сторил всичко за мен. Казах ли ти, че сме близнаци?

— Не, не си.

— Мислим еднакво и изглеждаме еднакво. Това ще е супер.

А после, понеже Мейбелин изглеждаше единственият човек на нейна страна, тя й каза за пистолета с отпечатъците на Теди върху него.

— Какво? — възкликна Мейбелин, а очите й щяха да изскочат. — Имаш такова доказателство и не си казала на адвоката си?

— Нямам му вяра — отвърна Мила. — Но ако Дюк може да вземе пистолета и да го задържи, докато съм сигурна, това ще е много добре за мен.

— О, да — рече Мейбелин, като реши, че сегашният сценарий можеше да проработи в тяхна полза. — Той може да го направи. Само трябва да ми кажеш къде е скрит…

И така Мила й съобщи. После нарисува план на къщата, като обясни къде е алармената инсталация и сейфът. Освен това даде на Мейбелин кода на алармената инсталация.

Сега, седнала в камиона на път за съда, тя не беше сигурна дали Мейбелин не беше някоя въздухарка, която само приказва.

Може би да.

А може би не.

Скоро щеше да види.