Джаки Колинс
Опасна целувка (85)

Глава 85

Карло не бе очаквал Изабела да се върне в живота му. Ах… Изабела. Макар само на двадесет и две, тя беше изпепеляващо красива, с деликатни черти и тяло на балерина. Изабела — единствената му истинска любов. Освен това тя беше причината, поради която го изгониха от Италия, заради смъртта на осемдесетгодишния й съпруг. Всички сочеха него, понеже мъжът й умря при мистериозни обстоятелства. Но никой не можеше да докаже, че той е замесен.

Само че вместо да падне в обятията му, след смъртта на съпруга си Изабела избяга с един шишкав оперен певец.

Това бе вбесило Карло до крайна степен. Той искаше да я накаже, но не можеше да направи нищо. А после го пратиха в Англия.

Сега внезапно Изабела се върна в живота му. Едно телефонно обаждане и той бе готов да направи всичко, което му поиска, понеже Изабела бе единствената жена, която имаше власт над него.

— Аз реших да оставя Марио — каза му тя по телефона. — Чух, че си се оженил.

— Това не означава нищо — отвърна той.

— Имаме да обсъдим много неща — рече тя. — Кога мога да те видя?

След като Бриджит бе на сигурно място в ловната вила, той реши, че ще замине за няколко дни на гости на Изабела в лятното й имение в Сардиния.

— Къде отиваш? — попита майка му.

— Трябва да се погрижа за някои работи — отвърна той.

— Какви работи?

— Лични въпроси.

Майка му го погледна с отвращение. Тя бе вбесена, задето се е оженил за чужденка. И още по-вбесена, че американката е бременна и чака дете от него.

— Ти си се оженил за евтина курва — бе казала тя на сватбата му.

— Не, мамо — отговори той. — Ожених се за една от най-богатите жени в света. Ще намеря пари за двореца ни. Отново ще живеем като крале.

— Ти никога не правиш нищо както трябва — скара му се тя. — Може да си красив, но за нищо не ставаш.

През всичките си тридесет и една години не бе чул една похвална дума от устата на майка си.

Без да се замисли как ще се справи Бриджит сам-самичка насред провинцията, той се качи на самолета и отлетя за Сардиния. Малкото дни, които прекара с Изабела, го убедиха, че за него не съществува друга жена.

— Защо ме изостави? — попита той.

— Бях глупава. Сега е време да сме заедно.

— Аз имам съпруга — каза той.

— Разведи се с нея — рече тя.

— Имам много богата съпруга.

Интересът на Изабела незабавно се събуди.

— Богата съпруга ли? Това е добре, защото моето наследство не е толкова голямо, колкото си мислех.

— Е — каза Карло. — Ако изиграем картите си както трябва и аз остана с тази жена още година-две, би трябвало да мога да измъкна цяло състояние.

— Или пък тя да претърпи някой нещастен… инцидент — предложи Изабела. — Като мъжа ми…

— Мъжът ти бе старец.

— Трябва да сме заедно, Карло — насърчи го тя. — Но и двамата знаем, че не можем да сме заедно без пари. Имаме вкус към скъпи вещи и никой от нас не иска да се лишава от нещата, които го правят щастлив.

Изабела имаше право.

— Остави това на мен — рече той. — Ще намеря начин да се сдобием с пари, които ще ни направят щастливи завинаги.

— Действай — рече Изабела. — Понеже, ако не го сториш, ще се принудя да си потърся някой друг.

Бриджит бе изтощена. Стори й се, че е карала колелото с часове. Може би не бе толкова добра идея да се измъкне оттук сама. Карло бе прав, ловната вила бе абсолютно изолирана и сега тя се изгуби. Бе следвала черния път докъдето можа, докато накрая той свърши на ръба на една гъсто залесена местност. Очевидно някъде по пътя бе взела грешния завой. Тя не бе осъзнала колко е изтощена. Два часа навън и тя бе пред припадък от умора. След като загуби бебето, кървя непрекъснато двадесет и четири часа и това не само я уплаши, но и я изтощи дори повече от абстиненцията и отказа от наркотиците.

Нямаше представа къде се намира. Наоколо не се виждаха други къщи, нищо, освен храсти, дървета и калния път, по който се бе подлъгала.

Тя слезе от колелото, облегна се на едно дърво и седна на влажната земя. Това й се струваше невъзможно. Все едно бе в някаква пустош. И на всичко отгоре небето притъмняваше и започваше да ръми.

Тя пийна малко вода от бутилката, като се опитваше да реши какво да прави оттук нататък. Без клетъчен телефон или каквото и да било друго средство за комуникация тя бе абсолютно откъсната от света.

След малко стана и пак се качи на колелото. Можеше да направи само едно нещо и то бе да тръгне в посоката, от която бе дошла.

Буги реши, че може би е трябвало да вземе стареца със себе си, понеже Лоренцо бе прав — невъзможно бе да откриеш сам ловната вила на Вити. Той кара часове наред, преди да намери отбивката от главното шосе, която в крайна сметка щеше да го отведе до черния път към ловната вила. Но изглеждаше, че има само още завои и още странични пътища, които не водеха наникъде.

Буги спря колата и отново се взря в грубо начертаната карта. Той бе твърдо решен да намери вилата преди падането на нощта. Не можеше да е чак толкова трудно.