Джаки Колинс
Опасна целувка (44)

Глава 44

Прайс не си падаше по традиционните неща, предпочиташе да изглежда по-нестандартно. Така че за приема на Винъс и Купър той избра черен смокинг с черна риза, а вместо от сатен, лентата отстрани на панталона му бе от черна кожа. С голата си глава и гладката, тъмношоколадова кожа той хващаше окото и си го знаеше. Чувстваше се адски добре, понеже този следобед агентът му бе изпратил окончателните договори за първата му главна роля в един филм. Прайс Уошингтън скоро щеше да добави и филмова кариера към дългия списък с постиженията си.

Не се побираше в кожата си от радост.

На приема щеше да го придружава Криси, безмозъчният фотомодел. Реши да вземе нея, защото беше най-атрактивната сред приятелките му, и стига да не си отваряше устата, всеки мъж щеше да му завижда заради нея.

Той се погледна в огледалото още веднъж, сложи си малко крем на главата, за да заблести, и се напръска с „О Соваж“ на „Кристиан Диор“. Когато най-после се приготви, слезе долу.

Както обикновено, Айрина бе заета в кухнята.

— Тръгвам — каза той.

Тя не се обърна, което го подразни. Беше прекарала нощта в леглото му, можеше поне да му обърне малко внимание, да му каже колко страхотно изглежда. Но не.

Тя бе прекалено заета, по дяволите, да лъска някаква сребърна кафеварка.

— Казах, че тръгвам — повтори той.

Този път тя обърна глава. Прайс разпери ръце в очакване на комплимент.

— Харесва ли ти тоалетът ми?

— Изглеждате добре, мистър Уошингтън — отвърна тя. Лицето й остана безизразно както обикновено.

Добре? Ега ти!

— Е, човек трябва да се старае — подметна той.

„Миришеш на бордей“, искаше да каже тя, но прехапа устни. Нямаше как да изрече истината. Имаше някои граници, които не се осмеляваше да пресече. Мила влезе в кухнята и тихо подсвирна.

— Охо, мистър У, изглеждате страхотно!

Той й кимна. Истината бе, че не можеше да понася момичето — всяка нейна дума бе неискрена. Той си напомни да каже на Теди, че не му се иска да се мотае с нея. Напоследък бе забелязал, че Теди отново души около момичето, и бе най-добре да го озапти, преди нещата да са стигнали по-далеч. Сега, след като Мила си бе намерила работа, нямаше причина Теди да прекарва повече време с нея.

Мила му отправи студена усмивчица.

— Някой специален повод ли има, мистър У?

Айрина стрелна дъщеря си с поглед. Не одобряваше факта, че разговаря с шефа й.

— Прием — отвърна Прайс.

— На някой известен ли е? — упорито продължаваше Мила.

Айрина й отправи още един гневен поглед.

— Винъс Мария и Купър Търнър — рече Прайс, ядосан на себе си, задето си прави труда да отговаря.

— О, големи звезди — рече Мила с леко подигравателна нотка. — Може би трябва да ви дам тефтера си за автографи.

„Може би аз трябва да ти дам един силен шамар!“, помисли си той. И защо си бе боядисала косата руса, при това толкова нескопосано?

— Къде е Теди? — попита той рязко.

Мила сви рамене.

— Нямам представа.

— В стаята си — каза Айрина.

Прайс отиде до долния край на стълбите и се провикна:

— Теди!

Синът му се появи в горния край на стълбите.

— Какво има, тате?

— Тръгвам. Довечера вкъщи ли ще си?

Теди кимна, като забеляза, че Мила е долу. Ако можеха да се отърват от Айрина, цялата къща щеше да е на тяхно разположение и може би щяха да продължат оттам, откъдето бяха прекъснали.

— Добре тогава… И умната — рече Прайс, като чакаше коментар за външния си вид. Теди не каза нито дума. — Доскоро — рече Прайс, като отиде до гаража и се качи в новото си черно ферари.

Като се настани зад волана, той запали колата и се запъти към мис Пилешки мозък.

— Невъзпитано е да разпитваш мистър Уошингтън къде ще ходи — рече Айрина, загледана гневно в дъщеря си. — Имаш късмет, че ти позволява да стоиш тук, след като вече си пораснала.

— Не съм ли истинска късметлийка? — каза саркастично Мила. — Предполагам, че трябва да се науча да целувам големия му черен задник — като теб.

Очите на Айрина издадоха гнева й.

— Какво каза?

— Нищо — промълви Мила, като бързо заотстъпва. Винаги бе мразила майка си. Мразеше я по много причини, но главно защото Айрина никога не й бе казала кой е баща й. Тя не вярваше на версията за старото гадже от Русия. Ако наистина беше така, защо тогава не й казваше името му?

Айрина постоянно я лъжеше, а животът й в Русия, преди да дойде в Америка, бе забулен в мистерия. Беше казала на Мила, че цялото й семейство загинало при катастрофа с влак. Според Айрина били останали само те двете. О, да, и мистър Голямата Звезда Прайс Уошингтън, и синчето му — страхливият тъпанар. Мила мразеше и него.

През последните няколко дни се бе опитвала да намери начин да натопи Теди за стрелбата и да прибере наградата. Сто хиляди долара. Астрономическа сума. Цяло състояние. Началото на нов, много по-добър живот. Тя се обади на ченгетата, за да се увери, че наградата съществува, сега само трябваше да намери начин да я вземе.

Проблемът беше деликатен. В крайна сметка именно тя беше стреляла. Като изключим Теди, имаше само още един човек, който би могъл да я посочи, и това бе Лени Голдън, оцелелият. Така че въпреки отпечатъците на Теди върху пистолета Лени Голдън можеше да я разпознае, а тя просто не биваше да допуска това.

Как можеше да го предотврати? Това бе въпросът.

Най-накрая й хрумна разрешение.

Да убие Лени Голдън.

Да, но как?

За сто хиляди долара все щеше да измисли нещо.