Г. Тение
Мистериите на Венеция (70) (или Омраза и любов)

27. Венчани

Когато напуснаха манастира, Анунциата и Марино се настаниха заедно с кардинал Белармин в колата му.

През време на пътуването кардиналът се интересуваше за проектите на двамата влюбени и се радваше, че е допринесъл за тяхното щастие.

Обаче Марино не можеше да тръгне веднага за Санта Рока. Бе задължен да престои малко в Рим.

Духовникът забеляза, че неговото протеже не ще намери хотел в Рим, достоен за него и годеницата му.

Изказа съжаление, че не може, в качеството си на духовно лице, да им предложи един апартамент в жилището си.

Но той ги посъветва да отидат в палата Боргез.

— Владетелят на Санта Рока ще бъде приет княжески — добави той.

При тия думи Анунциата изтръпна. Кардиналът я бе посъветвал да се обърне към нейната смъртна неприятелка.

— Да напуснем Рим още тази вечер, любими! — каза тя съвсем ниско на Марино. — Спаси ме от тази могъща и ревнива жена.

Кардиналът не чу тия думи, тъй като нещо бе привлякло погледа му вън от колата.

Когато достигна до вратата Анжелика, колата внезапно се спря и конете се препънаха.

Чу се плющене на камшик и гласове се разнесоха отляво и отдясно.

— Ние сме нападнати от разбойници! — произнесе кардиналът, който бе станал блед.

Маринели, възмутен от подобна подлост, се готвеше да отвори вратичката и да излезе вън, когато конете, освободили се от препятствието, бързо понесоха колата напред.

— Тя бяха двама. Единият лежи на земята. Той не бе забелязал цвета на лицата им.

В действителност двамата бандити не бяха други, а Хасан и Сазим, двамата шпиони на Висшия съвет.

Анунциата също се бе уплашила.

Тя се бе притиснала до Марино и го замоли за втори път да тръгнат бързо, същата вечер даже.

Графът отстъпи на нейното желание и й обеща да купи в Рим една кола и един кон, необходими за пътуването им.

Но добрият кардинал ги избави отново от затруднение и постави великодушно на тяхно разположение колата си и кочияша.

— Дъщерята на моя стар честен слуга — добави той — ще може да стане прислужница на сеньоритата!

Марино се показа покъртен от толкова добрина и благодари горещо на Негово Превъзходителство за предложението му.

— Аз мога тогава — каза той — да предприема още тази вечер моето пътешествие към Санта Рока. Анунциата и нейната прислужница ще заемат място в колата, докато аз ще ги придружавам на кон.

Колата скоро пристигна в двореца на кардинала.

Белармин и Марино слязоха; Анунциата остана в колата.

Когато двамата мъже се бяха отдалечили във вътрешността на двора, верният слуга на кардинала се приближи и изказа на Анунциата почитанията си.

Съобщи й също, че е заповядал на дъщеря си да я поздрави и да я последва в нейното пътешествие.

Анунциата бе приятно изненадана и очарована.

Тя излизаше от един ужасен живот, където дълго време бе изложена на мъки и унижения.

Сега внезапно бе изтръгната от затвора и пренесена в някакво царство на бляновете.

Слугата представи на годеницата на графа своята дъщеря Джустина и донесе някои провизии за пътешествието.

Графът се сбогува с кардинала, дълбоко трогнат от услугите, които му бе направил последният.

Кардиналът придружи благородника до края на стълбата, пожела му за последен път добро пътуване и после Марино даде на кочияша адреса на хана, където бе оставил коня си.

След като се движи няколко минути из мрачните улици на Рим, колата се спря пред хана.

Маринели взе коня си, който стоеше привързан за един стълб в двора на хапа, заплати княжески на ханджията, после се покачи на седлото и посочи на кочияша направлението, където трябваше да тръгне.

Екипажът се отдалечи в нощта, една нощ топла и благоуханна, каквато само италианското небе познава.

Марино яздеше близо до вратата, със замечтан поглед, опиянен от щастието.

Обаче една грижа, една единствена грижа помрачаваше челото му.

Той държеше своето бързо възтържествуване само благодарение на хитростта на Горо.

Верният роб се беше върнал отново във Венеция, за да се жертва за своя господар.

Може би той се намираше в опасност.

Най-сетне грамадната синева се появи пред възхитителните погледи на пътешествениците.

Маринели намери платнохода си, който бе хвърлил котва близо до малкия град Термоли.

Понеже неговото пристигане бе забелязано, от борда се спусна лодка, която отиде до сушата да вземе щастливите пристигащи.

Кочияшът на кардинала се завърна в Рим с колата, с джобове, напълнени със злато.

Анунциата се почувствува щастлива, като стъпи на моста на хубавия кораб, украсен със знамена с чест на завръщането на графа.

Тя прие скромните и честни поздравления на Зани и Тонино, някогашните приятели на нейния баща.

Скоро корабът вдигна котва и тласкан от лек вятър, се отправи за Санта Рока.

Докато корабът се носеше леко по вълните, Марино и Анунциата стояха на предната част на мостика, мечтаейки за своето щастие.

Графът знаеше, че му предстои борба, може би твърде жестока. Предчувстваше ясно, че пред неговото дело стояха още препятствия.

Но най-сетне бе намерил успокоителна сила в любовта.

На следната сутрин очертанията на Санта Рока се показаха на хоризонта.

Марино описа на своята годеница всички части на своето миниатюрно царство.

После, когато платноходът бе забелязан от фара, знамето на Санта Рока бе издигнато на върха му. Целият остров бе научил за пристигането на господаря.

Скоро пристанището и брегът бяха изпълнени с тълпа матроси, които акламираха завръщането на графа, техния благодетел.

Слизането на двамата годеници се превърна в триумфално шествие.

Благородната девойка прие почестите на всеки един от приятелите и сътрудниците на Марино и акламациите на тълпата, изразяваща симпатиите си.

Кралят на острова отведе учудената Анунциата в църквата и двамата отправиха към Бога благодарствена молитва.

После се прибраха в двореца, в апартаментите, който им бяха запазени.

Марино показа на Анунциата своята мощ, богатството си, новата къща, новата мебелировка.

Няколко дни по-късно тяхната венчавка бе отпразнувана тържествено, в присъствието на всички колонисти.

Фалие, д’Артенай, Оргосо и Анафесто дойдоха да изкажат уваженията си на царицата на острова.

Народът бе обхванат от френетическа радост.

Вечерта и цялата нощ преминаха в танци, пиене, стрелби; накратко, радостта на островитяните не знаеше граница.

Кралят и новата владетелка показаха такава скромност, че се размесваха във веселящата се тълпа и споделяха заедно с нея радостта си.

Засега тяхното щастие бе безоблачно.

Една буря се събираше на хоризонта, а Марино не подозираше нищо от опасностите, които го заплашваха.

Игуменката на манастира на кларистките разгаряше непрестанно омразата, която питаеше към него.

Тя се чувствуваше унизена, посрамена за пръв път през живота си.

Не се страхуваше никак от наказанието на църквата. Чувствуваше единствено жажда за отмъщение.

Маринели й бе нанесъл двойно поражение, унизявайки пред очите на кардинала нейното игуменско достойнство.

Тя готвеше срещу своя неприятел подъл и лукав план.

Но неочаквано се замисли.

Спомни си за мъките, за страховете, които бяха обхванали душата на Мадлена Боргез.

Двете жени бяха победени. Марино бе изиграл и едната, и другата.

Кларистката се яви на следния ден в палата Боргез и каза да съобщят за нея на племенницата на папата.

Принцесата посрещна монахинята и я въведе в своите апартаменти.

— Бъдете добре дошла, скъпа сестро — й каза тя. — Чета върху челото ви голяма тъга. Дали моите предчувствия са основателни?

При тия думи игуменката изложи бързо на благородната си събеседница целта на своето посещение.

Нейният гняв се разпали, въпреки обикновената си сдържаност, изрече срамни, клеветнически думи.

Тя разказа на сеньоритата своя разговор с Маринели, държанието му, първо уважително, после безочливо и ужасния резултат.

Мадлена не знаеше за направените постъпки от граф Санта Рока при папата.

Не знаеше също, че нещастната игуменка бе претърпяла провал пред кардинал Белармин.

Тя се чувствуваше дълбоко унизена на свой ред.

Нейният смел съблазнител бе успял да проникне и да възтържествува там, където тя смяташе, че е нейната крепост.

Известно бе, че принцесата покровителствува щедро манастира на кларистките и го смяташе като свое второ владение.

Но как бе узнал Марино убежището на Анунциата? Мадлена хвърли своите подозрения върху негъра. Тя измърмори през зъби името на Горо, но игуменката не я чу.

Тя едновременно презираше това черно същество и се страхуваше от него; бе постъпила много неразумно да се довери на негъра, който служеше на две ревниви господарки и на неприятели, за да събира сведения за едно трето лице — своя истински господар.

Обаче нито една от монахините не бе познала Горо под неговата дегизировка като монах. Внезапното появяване на Марино в манастира оставаше мистериозно, необяснимо.

Кой ли е открил тайната на Мадлена?

Игуменката й съобщи също, че чужденецът е напуснал Рим същата нощ, след посещението си в манастира.

— Кардинал Белармин — каза тя — е предоставил своята кола на двамата любовници. Марино ще се венчае за послушницата Анунциата, след пристигането им в Санта Рока.

При тия думи Мадлена пребледня.

Не можеше да повярва, че кардиналът е помогнал с такова усърдие на бягството и победата на нейната съперница.

Тя накара игуменката да повтори последните думи, които бе произнесла. Още се съмняваше…

Най-после тя се реши, не без колебание, да приведе в изпълнение своя лукав план.

Светкавица на омраза премина пред очите й; стори й се, че нейното отмъщение е сигурно и близо.

Тя благодари на игуменката за съобщенията, които й беше направила, и каза с глас, задушаван от гняв:

— Успокойте се, уважаема сестро! Моето решение е взето. Този нахален граф ще изкупи престъплението си там, където се намира!

— Сеньорита Боргез — отговори игуменката, — имам вяра във вашата голяма мъдрост и в могъществото ви и зная, че ще отмъстите за двете и ще ни измиете от унижението, което ни покрива.

При тия думи игуменката се поклони с уважение пред Мадлена и се сбогува.

Когато монахинята си бе заминала, гордата Боргез даде воля на гнева си и жаждата за отмъщение.

— Да — каза си тя, — ние ще бъдем отмъстени и негодникът ще изкупи своето престъпление по-ужасно, отколкото ти можеш да предполагаш! Дали каза истината? Дали Марино е взел за съпруга моята съперница, това момиче без име и без положение? Ще узная скоро самата истина от устата на кардинала… Да, победоносният крал на Санта Рока ще трепери пред мен! Горко му!