Г. Тение
Мистериите на Венеция (60) (или Омраза и любов)

17. Смърт за незаконнородения

— Тъмничарят от оловните стаи моли за аудиенция! — съобщи маскираният слуга на инквизицията, покланяйки се пред тримата анонимни деспоти на републиката.

— Да влезе! — заповяда главният инквизитор. — Сигурно иде да съобщи за смъртта на просякинята — добави той ниско на двамата си помощници, когато слугата излезе.

— Имайте милост, благородни сеньори, имайте милост! — извика той, кършейки ръце. — Аз съм невинен в това необяснимо нещастие!

— Какво се е случило, говори! — заповяда главният инквизитор. — Не се страхувай от нашия гняв! Да не би старата Луала да се е отървала от страданията си?

— Досега не ми се е случвало подобно нещо, благородни сеньори! Бог ми е свидетел, аз изпълних дадените заповеди!

— Хайде, обясни, без да се бавиш, какво се е случило? — каза инквизиторът нетърпеливо.

— Бях затворил вратата грижливо, както обикновено. Не бях й носил вода от миналата вечер и я чувах как пъшка и как се поваля, изгубваща съзнание. След един час се върнах в килията и констатирах, че тя лежи почти умряла, обзета от силна треска… и ето… по някакво чудо…

— Говори! — прекъсна го главният инквизитор. — Старата просякиня мъртва ли е?

— По някакво чудо — каза човекът — тя е изчезнала, без да остави следи!

— Ти лъжеш, негоднико, ти лъжеш! — извика великият инквизитор, който при тази новина подскочи от стола си.

— Как е могла да изчезне, тази вещица, щом вратата е била заключена с ключ? Ти си й помогнал да избяга!

— Имайте милост, невинен съм! — потвърди бедният пазач, който се бе хвърлил на колене и трепереше от страх.

— Нещо свръхестествено се е случило.

— Разкажи ни, какво си констатирал при посещението си в килията! — заповяда инквизиторът Томасо.

— Всичко е станало така, както ви казвам, благородни сеньори — каза страхливо тъмничарят. — Когато се върнах в единадесет часа в килията, видях я полумъртва. Предполагах, че ще издъхне до сутринта. Не можеше да движи нито ръцете си, нито краката си, а освен това я бях заключил и добре. О, заявявам ви, благородни сеньори, че дяволът е замесен тук! Тази сутрин при ежедневното ми посещение намерих легло й празно.

— Тя те е измамила! — извика главният инквизитор. — Престорила се е на изнемощяла, полумъртва, за да те заблуди и е избягала с помощта на своите съучастници. Махни се от очите ни! Ти си един неблагоразумен и неверен служител! Благодари на нашата добрина. Вместо да те накараме да изкупиш своята небрежност, пращаме те веднага да тръгнеш, за да откриеш следите на избягалата. Побързай!

Наивният и нещастен човек изказа още веднъж своите предположения, че старата просякиня е в съюз със злите духове.

— Винаги съм мислел — каза той, — че тя е сключила договор с дявола! Иначе не би могла да устои на толкова изпитания.

— Стига с твоите глупости! Ние не можем да вярваме на обърканите ти твърдения. Тръгни незабавно по следите на тази вещица. Ако не я върнеш в ръцете ни, ти ще бъдеш обесен, неверни пазачо! Ти си я оставил да избяга, ти отговаряш за нея!

— Ще положа всички усилия, благородни сеньори — обеща човекът, ужасен от тия заплахи. — Зная, че е трудно да я намеря, понеже имаше много между народа.

Пазачът бе направил едно несръчно разкритие, което предизвика гнева на съдията. Другите двама съдии забелязаха, какво усилие полагаше старецът, за да се овладее.

Когато Томасо му пошепна няколко думи на ухото, дон Марко накара тъмничаря, който още стоеше на колене, да напусне черната стая.

— Виждате, братя — каза тогава великият инквизитор, — че сме обкръжени от шпиони и партизани на незаконнородения. Давам ви думата си, че той е бил в съглашение с просякинята, че е дошъл във Венеция, за да я освободи. Той, каторжникът, е избягал, но той има още съучастници около палата и първата грижа на нашите шпиони ще бъде да ги разкрият. Трябва да се отървем незабавно от тях. Ако ми вярвате, да действаме бързо!

— Подкрепям моя уважаем брат — каза инквизиторът Марко, най-младият от тримата, подкрепям го по всички точки.

— Позволете ми да ви задам един въпрос! — каза тогава мълчаливият Томасо със своята неизменна сериозност и зловещ вид, в който се четеше безскрупулност и липса на съжаление. — Забравихте ли, че ние още държим в подземните килии един затворник, който, при известни обстоятелства, може да ни причини много неприятности?

— Разбирам безпокойството ви, уважаеми брате — отговори председателят — но присъдата трябва да бъде изпълнена така, както е произнесена.

— Въпреки това ние сме свободни да го премахнем! — каза Томасо.

— Добре е… да направим да замълчи завинаги този държавен затворник — каза инквизиторът Марко. — Някой от привържениците на незаконнородения може да поднови опита, който излезе успешен със старата просякиня, да слезе в подземните килии и тогава…

— На мнение съм, че този затворник трябва да се постави на мястото, където трябваше отдавна да почива.

— Моят уважаем брат говори за саркофага, нали?

— Да, точно там — отговори Томасо. — Незаконнороденият е способен да призове срещу нас помощта на чужди владетели и да формулира някакво оплакване, което да ни притесни!

— Републиката е достатъчно силна, за да отклони всеки протест на недоволство — каза дон Виторио, — но аз съм съгласен да предоставим на топките да решат съдбата на този затворник. Дайте урната!

Дон Марко донесе черната урна и след като всеки постави топката си, подаде я на великия инквизитор. Старецът я изпразни тържествено и обяви:

— Присъдата е произнесена… Три черни топки!

В този момент слугата се показа в страшния салон и съобщи:

— Хасан, негърът, е пристигнал във Венеция и иска да бъде приет!

— Пуснете го да влезе! — заповяда главния инквизитор. — Ще имаме най-сетне някои сведения върху това чудно кралство Санта Рока. Хасан е хитър и сръчен като повечето негри от Тунис. Сигурен съм, че освен това ми е и верен.

Вратата се отвори, за да влезе Хасан. Африканецът бе малко по-едър от Горо, но също така хитър и мълчалив.

Той пристъпи без шум, на върха на пръстите си, хвърли наоколо проницателен поглед, наведе пред инквизиторите черната си глава. Той хвърли мантията си и се появи в костюм, носен от робите на големите господари — червена дреха на ивици, бял панталон и широк черен пояс на кръста.

— Откъде идеш, негре? — запита дон Виторио. Хасан се усмихна.

— От острова, благородни сеньор — отговори той, — от хубавия остров Санта Рока. Той е едно чудо! Ах! Хасан би останал на драго сърце там, ако обещанието за зекините не беше го привличало към Венеция!

— Разкажи ни какво си видял и какво си открил, негре?

— Един голям и красив остров — отговори последният — с много кораби в пристанището му между скалите, където се издига грамадна кула, която свети нощно време!

— За да показва пътя на корабите — прекъсна го великият инквизитор.

— Близо до фара се издига църква и палат. Мраморът не е пестен при тяхната постройка.

— Един палат!… На незаконнородения ли? — извикаха инквизиторите.

— Пардон, на краля на острова, господари — каза негърът.

— Какво означава това име?

— Марино Маринели се нарича така — отговори Хасан.

— Крал на острова! Тоя негодник се е осмелил да си даде това име… това е нечувано!

Хасан продължи разказа си и изброи всички чудеса по строежа и укрепването, което бе забелязал. Сподели възхищението си от поставената отбрана на острова.

— Ако всички топовни гърла — каза той — забълват огън едновременно, земята ще потрепери.

— Хасан се опита — отговори последният, — но не можа да стигне далеч. Хасан вярва, че някакво голямо съкровище е струпано в избите на зданието… съкровището на краля на острова — добави негърът и в очите му блесна алчност.

— Ти разказваш басни, робе!

— Не господари — възрази Хасан. — Ако Марино Маринели не притежаваше голямо съкровище, той не би могъл да основе такъв град, да ангажира толкова войници, да събере толкова припаси. Ах, ако сеньорите видят това, което Хасан е видял, те ще бъдат учудени!

— Ние трябва незабавно да турим край на всички тези чудеса! — каза великият инквизитор.

— Изпратете кораби, господари! — каза негърът. — Но те трябва да бъдат многобройни и добре екипирани. Може би ще успеят при изненадата…, но в открита борба… Хм! Нека сеньорите знаят, че думите на Хасан не са неоснователни.

— Незаконнороденият е посмял да се опълчи срещу републиката, даже е пленил една галера на Венеция. Неговата съдба е решена! — обяви тържествено дон Виторио. — Той ще бъде унищожен, както и неговият остров!

— Много добре, господари — подзе негърът със смелост, — но работата не е така лесна. Трябва да изпратите цялата си флота там и да нападнете острова… Ах! — добави той. — Направих още едно интересно откритие на скалите на острова. Сазим, който придружаваше Хасан, каза, че на плочите, които бяха там, има написани думи… Сазим е поучен от Хасан. Той знае да чете и да пише. Той откри загадката… и каза мистериозното съдържание на тези думи… Ах, нека сеньорите не държат отговорен Хасан за това, което ще им каже. Той само ще им разкаже това, което е намерил!

— Не скривай нищо! — отговори великият инквизитор. — Твоите разкрития ще бъдат богато възнаградени, Хасан!

— Първата плоча — каза негърът — съдържа следните думи, написани с едри букви:

Бертучио до Марино Маринели, сина на дожа Гримани. Който да си, пътнико, който намериш тия табла, предай тяхното съдържание на този, до когото са отправени, за да узнае престъпниците!

Инквизиторите размениха погледи на изненада.

— Това е нечувано! — каза дон Виторио. — Кой е можал да напише тия думи върху скалите на острова?

— Моят уважаем брат трябва да си спомня — отговори с нисък глас дон Марко, — че този Бертучио бе прибран от този пуст остров от един от корабите на управителя на Сан Марко!

— Значи тази е неговата фамозна тайна… Продължавай! — каза великият инквизитор, обръщайки се към негъра.

— Върху тази плоча Сезим прочете:

Бог да те благослови, Марино Маринели. Кръстих този остров Санта Рока, понеже стана за мен свещена скала. Твоят баща Марино Гримани живее. Затворен е в подземията на затвора във Венеция.

— Струва ми се, че моето предложение е направено навреме — каза Томасо с нисък глас, докато другите двама инквизитори бяха като замаяни.

— Продължавай, продължавай! — заповяда дон Виторио, с треперещ и несигурен глас.

— Третият надпис съдържаше следното:

Чуй имената на престъпниците, Марино Маринели! Отмъсти си на Силвио Зиани, Лиандро Малатеста, Даниел Фоскари, Тадео Моро, Енрико Бордено. Аз познах също тримата инквизитори и…

— Тук писаното свършва — добави Хасан в заключение.

— Този, който го е дълбал, не е имал време да го довърши.

— Едно такова дръзко престъпление — извика великият инквизитор, треперещ от гняв — заслужава да бъде изкупено с кръв. Кажете ми, уважаеми заседатели, тия табла, изложени на всички погледи, не са ли един срам за нас, за цяла Венеция?

— Решението, което взехме по моето предложение, ще остане неизменно! — каза дон Томасо.

— Това не е достатъчно! — извика главният инквизитор с ярост. — Този проклет незаконнороден трябва да умре!

— Марино не се намира на острова — съобщи Хасан.

— Но той е вече на път за там — обясни дон Марко. — Този път той не ще го напусне с лекота. Той ще се установи здраво там!

— Тогава благородните сеньори ще успеят да го накажат! — заяви Хасан.

— Нека флотата бъде мобилизирана веднага! — извика великият инквизитор. — След няколко месеца една мощна флота ще опъне платната си и ще накаже безочливите, както заслужават. Палатът трябва да бъде разрушен, таблата сринати и незаконнороденият пленен и убит.

— Позволявате ли на негъра да каже мнението си? — попита Хасан.

— Да, говори — му заповяда дон Виторио. — Ти си ми служил вярно досега, ще те изслушам.

— Нека благородните сеньори позволят на негъра да каже мисълта си. Хасан вярва, че флотата но ще постигне никакъв резултат. Месеци, а може би години ще изминат преди тя да успее да осъществи една част от задачата си. Хасан може съвсем сам да направи на сеньорите една услуга по-сигурна и по-бърза! Той ще изложи живота си, господари, но ще постъпи смело. Сазим ще го придружи и двамата негри ще действат в пълно съгласие, ако ги оставят да действат свободно по своя воля. Те ще успеят, благодарение на хитростта. Веднъж влезли в царството, по-лесно ще достигнат до острова… Сеньорите разбират! Обаче, нещо задържа Хасан…

— Говори! Какво искаш да кажеш?

— Горо, негърът, още ли е във Венеция? — попита Хасан.

— Вярвам — каза дон Марко, — че той е в услуга на великия капитан.

Хасан тогава се засмя подигравателно и поклати глава.

— В услуга на великия капитан ли? — каза той. — Ех, ех! Този юначага е хитър. Той е най-проклетия от всички негри в Тунис. В действителност той служи на краля на острова и ако Хасан и Сазим го срещнат на пътя си, те ще бъдат в голяма опасност…

— Познавате ли този негър, ти и Сазим?

— Да, много добре, господари. Горо трябва да загине пръв. При това условие Хасан и Сазим могат да нападнат самия крал. Докато Горо живее, Марино не ще се страхува от никого.

— Сигурен ли сте, че този роб, когото сте виждали в палата на дожовете през карнавала, е предан на пирата Марино Маринели?

— Благородните сеньори могат да бъдат сигурни — отговори Хасан с твърд глас, — че Хасан им говори истината! Горо е един негодник, какъвто няма на земята. Той умее да води хората за носа. Но задачата на Хасан е първо да го обезвреди. Още ли е във Венеция?

— Той сигурно е придружил лирата в бягство — каза Томасо.

— Съвсем не — прекъсна го великият инквизитор. — Великия капитан ме увери, че миналата нощ негърът бил още тук… Ако е играл такава подла роля, скъпо ще ни заплати. Обещавам ти сто зекини, ако ни го доведеш! Но ако ни донесеш главата на Марино, ще получиш две хиляди, както вече е обещано!

— Наградата е съблазнителна, господари! — заяви Хасан. — Сазим и Хасан ще свършат работата. Ако успеят да проникнат в палата на Маринели, те трябва да бъдат сигурни, че ще заслужат хубавото злато. Някоя удобна нощ незаконнороденият не ще го има вече!

— Бързайте! — извика великият инквизитор, въодушевен от смелостта на роба. — Направете на републиката тази голяма услуга. Не само ще спечелите наградата от две хиляди зекини, но и ще ви бъдат дадени синекурни длъжности!

— Сазим и Хасан — отговори негърът — ще останат няколко дни на почивка, после ще тръгнат на път. Те не ще тръгнат направо за скалистото островче, от страх да не бъдат разкрити. Ще отидат пеша по италианския бряг до Анкона, откъдето ще тръгнат най-после за острова. Те трябва също да се снабдят с добри оръжия, удобни за носене.

— Дайте смърт на предателя от наше име — каза великият инквизитор. — Побързайте и бъдете смели.

Негърът на Карманиола се поклони раболепно, после излезе предпазливо от зловещата стая.

— Трябва да решим по-бързо съдбата на пленника! — каза дон Томасо. — Моят уважаем брат доверява ли се изцяло на черния роб?

— Този Хасан е от десет години на моя служба — отговори главният инквизитор. — Прочее, може да го поставим на изпитание!

— Ние — каза дон Марко — трябва да подготвим незабавно експедиция срещу острова. Тогава ще бъдем по-сигурни в успеха. Безочливостта на незаконнородения е нечувана. Как можем да го търпим, като ни хвърля ръкавицата, присмивайки се на нашето могъщество? Трябва да го пратим там, откъдето успя да се отърве първия път.

— Това е и моето мнение — добави главният инквизитор. — Веднага ще бъде дадена на цялата флота заповедта да обгради острова и да го бомбардира. Сто галери, петдесет фрегати и транспорт, носещи две хиляди войници от арсенала, ще вдигнат котва и ще тръгнат към убежището на пирата!

— Смърт на него и на партизаните му! — извика Марко.

На следния ден в арсенала се забелязваше трескаво оживление. Всички галери, годни да тръгнат по море, бяха въоръжени, снабдени с припаси и напълнени с войници. Оръдията, необходими за защитата, бяха поставени на бордовете. Накратко казано, пристанището приличаше на врящ котел.

Управителите отговаряха за въоръжаването и екипирането на войниците; адмиралите — за подреждане на различните екипажи, а офицерите — за дисциплината на всички.

В пристанището се намираха само седемдесет галери, годни да тръгнат в открито море и да се сражават.

Станало бе нужда да се приготвят както бойни кораби и множество бузи (риболовни кораби, снабдени с оръдия), гарзарноли (леки корабчета) и навебатини (транспортни кораби, движени с гребла).

Тия приготовления се вършеха, когато един търговски кораб влезе във Венеция. Неговият екипаж беше този, когото Джакопо Граси бе пленил и когото Маринели впоследствие бе освободил и бе им дал нов кораб в замяна на стария, бомбардиран и изваден от употреба.

Щастливите мореплаватели говореха наляво и надясно за приключенията си. Новината се разнесе бързо из града и достигна до ушите на Съвета на тримата.

Един ден, офицерите от кораба бяха отведени пред маскираните инквизитори, поканени да докладват и да направят оплакване.

— Ние няма да подаваме никакво оплакване, господари! — отговориха последните. — Ние само можем да бъдем благодарни на Марино Маринели, най-благородния човек, когото познаваме. Той, щом узна, че нашият кораб е бомбардиран от неговите хора, достави ни друг. Нашите стоки ни бяха върнати и виновниците получиха наказанието, което заслужаваха.

— Той се е уплашил от вашето оплакване и от присъдата, която ще му дадем — отговори великият инквизитор. — Ето защо ви е дал друг кораб! Кой знае с каква цел е дошъл? Ние сме, които пазим имота ви. Нали корабът ви бе бомбардиран от неговите съучастници?

— Да, това бяха неговите хора! Но Марино Маринели не е виновен — подзеха храбрите моряци. — Вие трябваше да бъдете там и да присъствувате на гнева му! Не, не, господари, една голяма несправедливост е да наричате пират този благороден сеньор!

При тия думи инквизиторите обезпокоени размениха погледи.

— Горко им, ако народът е споделил тези чувства! — изглеждаше, че си казват.

— И така — каза главният съдия — вие настоявате, че каторжникът и пиратът Марино Маринели ви е подарил кораба, с който сте пристигнали тук?

— Ние ви казваме самата истина!

— Тогава наш дълг е — заяви дон Виторио — да започнем анкета. През цялото време, докато траят нашите проучвания, вие ще останете под наблюдение на управителите.

Марино Маринели е най-върлият от неприятелите на републиката. Той е предварително осъден на позорна смърт и не ще може с никакви подаръци да промени съдбата си.

— Ние сме значи пленници? — попитаха моряците, изпълнени със страх.

— Вие ще бъдете наблюдавани и пазени, докато хвърлим светлина върху вашето приключение — обяви главният инквизитор. — Ще се провери, да се установи дали не сте шпиони в служба на бандита.