Г. Тение
Мистериите на Венеция (69) (или Омраза и любов)

26. Бесилката на площад Сан Марко

Горо бе можал да изпълни с успех опасната мисия. Той вече знаеше имената на мистериозните инквизитори.

Но сега бе затворник, окован върху влажната слама в една тъмна килия.

Всяка надежда за бягство бе изключена.

Марино не можеше така скоро да насили вратите на дожовия палат, да проникне в затворите и да освободи своя верен роб.

На следващия ден след затварянето му негърът прие посещението на инквизитора Марко.

Нему се падаше тоя ден да разпитва затворниците в палата. Той се яви внезапно на вратата на килията на роба, придружен от секретаря на инквизицията.

Двамата, както обикновено бяха маскирани.

Инквизиторът заповяда на Горо да стане от леглото си.

Негърът, изтощен от умора и лишения, се опита с едно последно усилие да вдигне тежките вериги, които го приковаваха към стената.

Но силите му изневериха. Той падна назад върху сламата.

— Вярвам, че негодникът се преструва на отслабнал каза тогава инквизиторът. — Повикайте палача да се справи с този разбойник — заповяда той на секретаря си.

Последният изпълни заповедта и скоро се върна с палача, който бе въоръжен с един бич.

Дон Марко даде нова заповед на затворника. Но последният нито се мръдна, нито произнесе някоя дума.

При един знак на инквизитора, палачът пристъпи към своята зловеща работа.

Той пристъпи към негъра, развъртя бича си и обсипа нещастника с градушка от удари.

Горо понасяше всичко безропотно, без да даде някакъв знак на страдание.

Инквизиторът, изненадан от такава твърдост, прекрати наказанието и започна разпита.

— Негоднико — каза той, — признай, че ти досега си имал тайни връзки с пирата Маринели.

Негърът запази своето мълчание.

Той оставаше верен на господаря си до смъртта си.

Отново ударите на бича заплющяха над неговото изтощено тяло.

Но и този път, както предишния никакъв вик на болка, никаква молба не се изтръгна от устата му.

Дон Марко зададе втори въпрос на затворника:

— С какво право си се осмелил да проникнеш в залите, съседни на съда, достъпът до които е забранен под страх от смъртно наказание?

Гордият патриции претърпя ново разочарование. Негърът не отговори нищо.

— Бийте го, докато умре! — заповяда той, пребледнял от гняв. — Този безумец е осъден на смърт за шпионаж и предателство!

Тогава пазачът развъртя за трети път бича си и удря Горо, докато нещастникът изгуби съзнание и сам пазачът се измори.

После инквизиторът и неговите двама другари напуснаха килията, оставайки Горо да лежи върху сламата, червена от кръв.

Много часове изминаха преди осъденият да дойде в съзнание.

Внезапно една ужасна болка го разбуди. Той почувства раните си да се разтварят, да горят като огън.

Боляха го краката, гърдите, лицето.

Тъмничарят в своята сляпа ярост, не бе избирал местата, където да удря.

Негърът събра всичките си сили и успя, като се търколи по сламата да достигне до стомната, поставена наблизо.

Той приближи гърлото й до горящите си устни и ги намокри с горещата и нечиста вода.

После, измъчван от болките, изпадна в неспокоен сън.

Въпреки физическите страдания, мозъкът на негъра работеше усилено.

Ужасното положение, в което нещастникът бе хвърлен, му се представи с цялата си жестокост.

Страдаше при мисълта, че неговият господар, лишен от сведения, не знае за плодоносния резултат от неговата деликатна мисия.

Той вече бе загубен, без никаква надежда за спасение; беше осъден на смърт. Но би умрял доволен, ако би могъл да освободи душата си от една тежка грижа.

Инквизиторите произнесоха тържествено през една от следните нощи присъдата, която се отнасяше до Горо.

Той бе осъден на незабавна смърт.

Тримата съдии, познавайки твърдоглавието на затворника, се бяха отказали да го отведат в стаите на истината и да го разпитват отново: не се надяваха да изтръгнат някакво признание.

Определиха неговата екзекуция да стане през деня. Горо трябваше да бъде обесен публично на площад Сан Марко.

Така инквизиторите се забавляваха да излизат от време на време от мистерията, която ги покриваше, и да показват всемогъщие пред очите на народа.

Великият капитан виждаше най-сетне осъществено обещанието си, което така често бе повтарял на негъра: да го види на бесилката пред палата на дожовете.

Обаче Силвио Зиани не можа да присъствува на наказанието на негъра предател, понеже трябваше да тръгне с нова флота срещу Санта Рока.

Само една личност посрещаше всичко с равнодушие. Това бе Катерина, дожесата.

Новината за арестуването на негъра не бе предизвикала в нея нито радост, нито омраза.

Тя губеше един ценен пратеник, измяната на който използваше.

Не беше ли тя самата предателка от същата степен?

Не беше ли се заклела на незаконнородения, своя девер, да убие мъжа си, да постави Венеция пред краката му, ако той й подари сърцето си?

Робът й бе направил по време на карнавала една ценна услуга, която свидетелствуваше за неговата вярност.

Той бе помогнал на мистериозния кръстоносец и нея да се познаят в тълпата маскирани.

С други думи, тя го познаваше като един ловък служител и още очакваше резултата от последната му мисия.

Мистерията, която покриваше за нейните очи връзките на Марино и Мадлена, оставаше още непроницаема за нея…

В същия ден, когато трябваше да бъде изпълнена екзекуцията на негъра, една от придворните дами се появи неочаквано в будоара на дожесата.

— Какво се е случило? Какво означава вашият ужас, Паолина? — запита дожесата учудена.

Дамата се позова на милостта на августейшата си господарка и й заяви с глас, прекъснат от вълнение, че от много седмици насам пазела една важна тайна.

Разказа, че една нощ забелязала от прозореца си Горо, напущащ апартаментите на дожесата.

Заинтересувана от това, проследила негъра.

— Угасих светлината, която гореше на масата ми — каза тя — и започнах да следя. Един час вече бе изминал от изчезването на роба, когато внезапно чух болезнено охкане… Сънят, твърде ясен в нощната тъмнина се приближаваше все повече. Чух също тежко вървене. Отстраних предпазливо завесата на моя прозорец и хвърлих поглед към полутъмния коридор. Потреперих от ужас. Едно ужасно видение се изпречи отсреща ми. Забелязах една призрачна страшна форма, която се промъкваше по коридора, към моята врата. Успях да се овладея от ужаса, да разгледам страшния образ, който ме изплаши и струва ми се, че познах…

При тия думи придворната дама се поколеба, като че ли се страхуваше да не излъже дожесата.

— Какво сте видели? Разкажете ми! — каза Катерина. — Вие ме заинтересувахте много, Паолина — добави тя с ироничен и недоверчив тон.

— Познах — продължи придворната дама — старата просякиня от площада Сан Марко! Горо носеше нещастницата на ръцете си. Тя изпускаше болезнени охкания, като че ли нейният спасител я бе освободил в последната минута.

Почетната дама привърши разказа си.

Тя се извини, че бе пазила така дълго мълчание върху това събитие, казвайки, че е искала да не даде възможност да се арестува довереникът на дожесата.

Катерина остана замислена няколко минути. После се обърна към дамата си с твърд и властен глас:

— Паолина! — каза тя. — Върви бързо в залата на Висшия съвет и съобщи всичко на висшите съдии.

Камериерката се ужаси, чувайки тази заповед. Тя не се осмеляваше да се срещне с кървавите съдии.

— Не се страхувайте! — каза й дожесата с успокоителен тон. — Знайте, че дожесата ви взема под своя закрила и че не ще ви бъде сторено никакво зло. Изпълнете заповедта ми! Идете и разкажете на инквизиторите какво сте видели. Кажете, че Горо е освободил старата просякиня Луала и я е отнесъл на ръце. Ако съветът ви упрекне защо не сте направили по-рано това откритие, кажете тогава, че сте ми го съобщила едва днес! Отговорете изчерпателно на всеки въпрос, който ви задават. Престорете се, че не знаете за посещенията в моя будоар. Не казвайте никакви предположения за неговата мисия. Следвайте наставленията ми буквално. Сега побързайте! Трябва веднага да се предупредят инквизиторите, за да вземат своето решение. След няколко часа негърът ще бъде обесен на площад Сан Марко и неговото тяло ще се люлее като едно страшно знамение, пред стълбовете от червен мрамор, които красят фасадата на палата.

При тия думи дожесата се сбогува със своята камериерка, която я послуша и трепереща се отправи за залата Бусола.

Помощниците на палача вече бяха издигнали пред палата на дожовете зловещата машина.

Грубо одяланите греди на бесилката представляваха зловещ контраст с богатите колони зад тях.

Всичко бе готово за екзекуцията.

Вече маскираните слуги на Бурони бяха заели места от двете страни на бесилката.

Пред тях бе оставено едно въже, грижливо навито.

Войниците, натоварени да се грижат за реда по време на екзекуцията, се намираха вече в долните зали.

Управителите се движеха насам-натам, давайки последните си нареждания.

Една голяма тълпа се бе събрала вече на площада. Любопитни от всякаква възраст, бедни и богати се бяха стекли.

Никой обаче още не знаеше кого ще окачи палачът на въжето.

Тълпата изпълваше не само площада. Много хора бяха натрупани по прозорците и балконите на съседните здания.

Млади момичета и деца се бяха размесили в тълпата.

Всички желаеха да присъстват на ужасното зрелище, на новото престъпление, което инквизицията щеше да извърши.

В този океан от глави внезапно настъпи едно раздвижване.

Няколко сенатори се бяха показали на балконите на палата на дожовете.

При вида на техните пурпурни мантии народът разбра, че екзекуцията ще бъде скоро извършена.

Ложата скоро бе заета от съветниците, които дожът бе определил да бъдат свидетели на екзекуцията.

Внезапно видяха да се появява всред тях главният шамбелан Николо Стено. В отсъствието на управителя на Сан Марко, той бе натоварен от Висшия съд да прочете присъдата.

Той държеше в дясната си ръка официалния документ.

Тържествено мълчание се възцари сред тълпата.

Всички устремиха очи към шамбелана.

Тържественият момент бе настъпил.

Лакеят, носещ запалената свещ, се появи зад патрициите. Николо Стено съобщи на народа, че Висшият съвет на тримата и Н. В. дожът са решили да осъдят на смърт черния роб Горо и да приложат наказанието чрез обесване.

Обвиняемият бил признат за виновен в предателство.

Тон се осмелил да поддържа тайни връзки с Марино Маринели, пирата.

Обвинен беше също, че се е осмелил да проникне в тайните стаи на палата.

Щом прочете прокламацията, шамбеланът се обърна към слугата, който носеше запалената свещ и угаси пламъка й.

Присъдата бе произнесена!

В този момент излязоха войниците с биещи барабани, от залите на кулата Сан Марко, за да образуват един широк кръг около червените колони и бесилката.

Общото внимание се насочи към моста, където обикновено се явяваха осъдените, когато ги отвеждаха на мястото на екзекуцията.

Внезапно един вик се разнесе и премина от уста на уста…

Двамата помощници на палача, маскирани, се появиха между стълбовете на дожовия палат. Те влачеха със себе си негъра, окован във вериги.

Горо като че ли представляваше за любопитството на тълпата едно неочаквано зрелище.

Той оказваше упорита съпротива на двамата помощници, които го влачеха към бесилката.

Отчаяните движения, дрънкането на веригите му, грубите обноски на двамата мъже, които го влачеха, представляваха трогателна гледка.

Бурони маскиран, следваше жертвата си с важна походка.

Държеше в ръката си обвинителния документ, позорния ръкопис.

Зад него вървяха двама изповедници.

Когато помощниците отведоха Горо до бесилката, те го повалиха на земята.

Другите слуги, които стояха край бесилката, се отправиха към негъра и му махнаха оковите.

В този момент червеникавите лъчи на залязващото слънце озариха целия площад със своята тъжна светлина. Вечното светило бавно се скриваше.

Изповедниците коленичиха и започнаха да се молят. През това време двамата слуги изправиха Горо и му хванаха здраво ръцете.

Бурони хвана края на навитото въже, направено като примка, изкачи се по стълбата и го пропъха през желязната халка, прикрепена в горната греда на бесилката.

Малко по малко фаталната примка достигна до височината на раменете на Горо.

Двамата помощници я хванаха и прекараха около врата на негъра.

Бурони слезе важно от стълбата и подаде на един от помощниците си свободния край на въжето, който държеше в ръка.

Негърът скърцаше със зъби от безпомощност.

Той отблъсна грубо един от монасите, който искаше да му даде последното утешение…

Слугите на палача очакваха само един сигнал на своя господар, за да издърпат въжето и да издигнат нависоко своята жертва.

Мъртва тишина владееше сред тълпата.

Всички гледаха със затаен дъх човека, който щеше да умре…

Бурони даде кратка заповед.

Помощниците пристъпиха към задълженията си…

В момента, когато тялото на Горо започна да се издига към върха на бесилката, шамбеланът се появи отново в ложата.

Държеше в ръка една запалена свещ.

— Спрете екзекуцията! — извика внезапно Николо Стено, със заповеднически глас. — В името на Съвета на тримата махнете въжето!

Бурони издигна очи, изненадан, към ложата… после направи знак на своите помощници да изпълнят заповедта на шамбелана и негърът, който вече бе започнал да изпитва ужаса от смъртта, стъпи бавно на земята.

Главният шамбелан обясни тогава с висок и ясен глас причината за това спиране на екзекуцията.

— Престъпникът — каза той — трябва да бъде подложен на още един разпит, който е от голяма важност за Висшия съвет. Екзекуцията се отлага, докато се изпълни тази формалност. Да се отведе робът в килията му.