Фирдоуси
Шах-наме (99)

Бахрам се връща при Тус

Завърнал се, Бахрам пред Тус изрече:

„Да свети твоя разум надалече!

Стои пред нас на хълма исполин,

на Сиявуш най-доблестния син.

Блести върху ръката на юнака

на кеянидската корона знака.“

Но Тус така отвърна разгневен:

„На мене ли бе строя поверен!

Та на кого, тъй както се полага,

аз наредих да бъде тук веднага!

Щом той е властелин, какво съм аз?

И щом е царски син, какво съм аз?

Роден в чужд край, подобно гарван черен

върху скалата той стои неверен

и пътя ни прегражда. О, за зло

е вашето безкрайно потекло!

Застанал там такъв и онакъв —

ти се уплаши вече, че е лъв

и ми приказваш слово най-омразно;

на хълма те изпратих аз напразно!“

И викна Тус тогава: „Хей, бойци,

най-славните от всички храбреци!

Къде е най-безстрашният герой,

към хълма стръмен да се втурне той

и вдигнал меча — на туранеца главата

пред мен да се търкулне на земята?“

Напред Ривниз излезе: може би

бе време Тус за него да скърби.

„Юнако славен — рече му Бахрам, —

ти ще потънеш в черна скръб и срам,

ако със меч посегнеш към витяза!

Един ли като тебе бог наказа?

Нали на Кей-Хосров е брат Форуд,

най-смел боец, от царски род прочут.

Дори да тръгнеш към върха с дружина,

не ще изплашиш този юначина,

че тигър — той ще те срази за час.

За твойта участ съжалявам аз!“

Ала за този повик най-човечен

бе сякаш глух Ривниз и безсърдечен.

На храбреците заповяда той

да тръгнат и с Форуд да влязат в бой.

И всеки меч извади, грабна щита,

в пръстта се впиха конските копита,

но пак Бахрам за миг ги призова:

„Юнаци, ще тъжите след това!

Една ресница там на исполина

за шаха е по-скъпа от дружина.

И който Сиявуш не е видял,

ще спре пред този момък разцъфтял.“

Дочули за Форуд такива думи,

бойците се стъписаха на друма.