Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
شاهنامه‎, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2013 г.)

Издание:

Автор: Фирдоуси

Заглавие: Шах-наме

Преводач: Йордан Милев

Година на превод: 1977

Език, от който е преведено: Фарси

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1977

Тип: поема

Националност: Иранска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678

История

  1. — Добавяне

Писмо от Кей-Кавус до Рустам

То бяха думи като нежен тюл,

които великана от Забул

възнасяха, подобно богоравен.

„Живей — написаха, — юнако славен!

Но знай, че от туранските долини

към нас е тръгнал млад витяз с дружини,

успял да влезе леко в крепостта

и вече е по нашите места.

Разправят, че възседнал своя кон,

на тигър е подобен и на слон.

Аз знам, в часа за всички неспокоен,

единствен твоя меч е най-достоен

над него да се спусне като креп,

защото няма по-велик от теб.

Ти за Иран си вярната опора,

ти си лъвът сред милиони хора.

Ти всички победи в Мазендеран,

ти бе звездата и в Хамаверан.

Ти можеш с палец слънцето да скриеш,

дори и Марс със меча ще затриеш.

Какво е слон, където си се бил!

Прахът под тебе е по-чер от Нил.

Ти лесно хващаш тигъра в капана,

треперят планини пред боздугана.

И твоята дружина се гордее,

че силата ти днес за нас живее

на стража за Иран… Ала отново

аз чакам нападение сурово.

При нас настъпи вече смут голям,

получихме писмо от Гождахам

и заповядах аз на Гив веднага —

към сянката на твоя стан да бяга,

по-скоро да получиш тази вест.

И щом я прочетеш, с юнашка чест —

през нощ дълбока или ден сияен,

не казвай, че това е миг случаен,

а розите, които над светът

разцъфват нежно, — стягай се за път!

Забулските юнаци боен вик

от теб да чуят още в този миг,

че мигар има друг герой чудесен,

за който този момък да е лесен!“

Накрая Кей-Кавус сложи печата,

изпрати Гив достойно до вратата

и тъй му каза: „Коня не жали,

препускай смело в сините мъгли

на този ден, мини през нощ дълбока,

едно-едничко само гледай — в срока

да спреш с последни сили пред Рустам.

И му кажи: «Надвиснал е голям

и градоносен облак над страната;

сега едва ли ще е миг войната.»“

Препусна Гив, пришпори силно коня

и надалече той подгони оня

син небосклон — без сън и без покой,

забързан да не закъснее той.

И щом пред него се яви Забул,

Дастан внезапно беше вече чул:

„О, от Иран лети един боец,

понесен върху бързоног жребец.“

Издигна ръст Рустам, запаса меча,

и други воини стягаха се вече

да срещнат Гив със най-достойна чест,

че може би им носи блага вест!

Щом коня спря и стихнаха копита,

Рустам започна за Иран да пита.

А след това покани тихо Гив

да влезе с него в замъка красив.

И дал писмото важно на Рустам,

разказа Гив, що беше слушал сам

за воина млад. И в чудните палати

раздаде много дарове богати.

Прочел писмото, смях заля Рустам,

но с таен трепет, доловим едвам,

прошепна: „Значи, не е само слух —

на Сам ли е подобен, както чух?

Да е иранец — туй е чест красива;

не срещнах сред туранците такива.

А искал бих да зная откъде е,

чий род в кръвта му пламенна живее,

че някъде и моя син расте,

във Саманган… Но още е дете,

неуко с рат да влезе в тежък бой,

да победи или отстъпи той.

Изпратих му аз скоро дар богат

от злато и рубини. «Той е млад —

отвърна майка му, — но виждам тайно

как неговата мощ расте безкрайно.

Със дъх на мляко още, непорочен,

той пие вино; и е с мерник точен.

И може би денят не е далеч,

когато ще размята боен меч.»

Боецо славен, ти сега ни каза

как сред полето пламнало витяза

е победил Хаджир и повален,

юнакът наш е бил отведен в плен.

Но мойто лъвче за такова дело

е още малко, па макар и смело.

По-бързо с теб, дори и недоспал,

да спрем смирено пред баща ми Зал,

че много е видял и много знае

и може всичко той да разгадае.“

И двамата поеха към двореца,

що на дворците царски бе венеца.

И спрели там сред тишина и мир,

безгрижно се отдадоха на пир…

Обади се, опомнен, Гив тогава:

„Юнако! Ти, чиято горда слава

гърми навред — велик е твоя трон.

Да бъде той за всички небосклон!

Но Кей-Кавус при тебе ме изпрати

не да пирувам в царските палати,

а нареди, ти коня не жали —

че врагове кръжат като орли;

аз мисля, че настана вече време

юнакът своя славен меч да вземе!“

Ала Рустам му рече: „Що за страх!

Та кой от нас не ще е утре прах?

И нека да не мислим днес за шаха.

Да чуем пак певците, що ни пяха

сред смях и вино — и под песента

с веселие да пием радостта.

А утре при Кавус ще идем двама

и в бой ще поведа войска голяма.

Изгрява още моята звезда,

а щом е тъй — навред ще победя.

Сега у мен да пламне океана,

че утре нова битка ще захвана —

пира забравил, — по земята враг

едва ли ще се спре пред моя стяг!

Ако на мен наистина прилича

и враговете с меча си разсича,

ако е силен в боя като Сам —

най-славния юнак и най-голям, —

за миг не ще се втурне в тази степ;

защо да бързаме тогава с теб!“

И още дълго с пълни чаши бяха —

за стария и мъдър Зал, за шаха.

След вино — вино. После звън след звън

от чашите. А съмваше навън,

но великанът сипваше спокойно

и пиеше като юнак достойно.

Дойдоха нови гости. Превали

денят и пак препълнени котли

донесоха със вино, че над всеки

се носеше гласът на струни леки.

Настъпи втора нощ, ала юнака

не мислеше, че дълъг път го чака.

И трети ден, в дома доскоро пуст,

пируваха, забравили Кавус…

Но в следващото утро, мълчалив,

се вдигна смело и продума Гив:

„Ти знаеш за гнева велик на шаха;

безкрайни тези дни ми се видяха.

Замислен за войната близка, той

навярно няма нито миг покой.

И ако тук не стихне вик и песен,

за двама ни светът ще бъде тесен,

подгонени от шаха изумен.

За мъст жестока ще настане ден.“

„Е, стига с този страх! — Рустам изрече. —

Аз нямам равен тук и надалече.“

Да оседлаят Рахш бе даден знак

и екнаха тръби, и гръмна пак

светът от цвилене и боздугани,

що бяха в силните забулски длани.

И тръгнаха дружините — море —

начело със юнака Заваре.