Фирдоуси
Шах-наме (17)

Сам се съветва с мобедите

Събуден, Сам повика мъдреците

и тези, що четяха по звездите;

показа им писмото и помоли:

„Кажете, за добро или неволи

в съюз ще сключат своите съдби?

Дали не ни заплашват пак беди?

Ако е тъй, тогава Фаридун

ще помете Зохак като тайфун.

Идете и узнайте по небето

най-радостната повест за сърцето.“

Звездите, чак до първите лъчи,

следяха звездобройците с очи;

и благ съюз за две съдби враждебни

предрекоха със куп слова хвалебни.

Към Сам поеха в утринния хлад

и каза звездоброец белобрад:

„О, второ слънце под това небе!

Бъди щастлив, че Зал и Рудабе

са предостойни за съюза брачен!

Ще се роди след време син юначен,

какъвто не е виждал небосклона —

ще възнесе до облаците трона.

И всички черни сили ще смете,

та вече да не се спотайват те.

Той ще затрие цял Мазендеран,

със меч ще покори и Сегсаран.

Не малко и Туран ще си изпати,

а за Иран ще дойдат дни благати.

Войната и разрухата ще спрат,

ще могат мирно хората да спят;

ще стане той надежда за народа

и пример най-велик под небосвода.

А конят му ще е такъв, що даже

и барс за миг с копитото ще смаже.

Блажен ще бъде шахът, у когото

слугува този воин на доброто;

ще го признаят Рум и Хинд, Иран.

Светът ще е от радост осиян.“

На Сам в душата стана по-спокойно,

почете звездоброеца достойно,

обдари го със злато и сребро,

че бе предрекъл не едно добро.

Дойде и вестоносецът на Зал;

след всичко туй, което бе разбрал,

Сам промълви: „Да кажеш на сина ми,

че внучката на царя-змей го мами.

Но щом за него аз съм се заклел,

как бих по други пътища поел!

Когато се разсъмне, със войската

ще се запътя мирно към страната,

да чуя аз от шаха властелин

какво ще нареди за моя син.“

Той със дирхеми награди боеца

и каза: „Подгони назад жребеца!“

А след това със своите дружини

потегли през била и през долини.

След тях вървяха, като чер керван,

пленените бойци от Горгсаран.

И щом две трети превали нощта,

от викове се огласи степта.

Наоколо се чуваха тръбите,

литаврен звън достигна до звездите.

По път познат, пресякъл Дехестан,

поведе Сам войската към Иран.

Летеше вестоносецът на Зал

и нямаше към коня морен жал,

че бързаше да предаде словата…

И беше Зал зарадван от бащата,

възслави всемогъщия владетел

за неговата висша благодетел.

Със злато целия народ обсипа,

премахна от гърба му всяка дрипа.

Благослови и Сам синовно, с чест,

за сладостната и сърдечна вест.

Покой забравил, сам, и нощ, и ден

без пир витязът бе опиянен;

зовеше страстно със тъга незрима

все името на своята любима.