Фирдоуси
Шах-наме (133)

А чуй сега за края на Рустам,

какво прочетох за рода на Сам

в сказанието на Азад певеца,

живял във Мерв, на шах Ахмад в двореца,

където — стар — бил мъдър, златоуст

и знаел много книги наизуст;

освен това — легенди стародавни

за чудни битки и победи славни.

Родът на Сам той смятал и за свой,

затуй събрал предания безброй.

Аз ги прочетох — и със ново слово

ще ти разкажа за Рустам отново.

Да ме запази само още бог

и разумът да бъде мъдроок —

предците в песента ще оживеят,

преданията няма да изтлеят.

И да се знае — своя тежък труд

аз посвещавам днеска на Махмуд,

рубина на вселенската корона,

Иран, Туран и Хинд огрял от трона:

на шах Абулкасем — лъча велик

от образа на дневния светлик.

Наистина е славен той. След време

мълвата ще пониква като семе,

за да разказва тя за царствен лов,

за пирове, за битки, за любов,

и затова сега под свода син

е чест да зърнеш този властелин.

Аз чувам лошо и старея вече,

не ме държат нозете надалече.

Скова ме бавно гневната съдба,

измъчи ме плачевната съдба.

Но слънцето над мен гори отново

и пак се моля за Махмуд със слово,

каквото слушам в цялата страна

дори от хора със злочестина.

Не се нуждае той от лъст излишна,

дори забрави и мъстта предишна,

щом стана цар благочестив, но строг

към всеки, заменил с разкоша бог.

Той мъдреците в злото защищава,

но щедър, царството не разхищава.

 

Оставям спомен аз за него тука,

той крие за потомците поука,

тук — в тази царска книга-пантеон

на всички, що са раждани за трон.

Разказва тя за битки и победи,

за древни исполини и мобеди.

Във нея има вяра, мъдрост, ум —

към рая сочи истинския друм.

И всичко, що приема властелина

от нейните предания — градина, —

в добри дела след туй ще разцъфти.

Със тях той утре ще се възроди!

Напразно дните мои не отлетяха,

за стареца ще се погрижи шаха;

и неговата висша благодат

ще се запомни и от стар, и млад.

Но нека звънне саза пак умел

за туй, което от Азад съм чел.