Фирдоуси
Шах-наме (62)

Сиявуш остава сирак

Беда внезапна Сиявуш наказа,

той мъртва свойта майка забеляза

и в миг, забравил чудния си трон,

към свода светлоок нададе стон.

То беше вик, то бяха думи мъдри —

пръст ръсеше над черните си къдри

и дрехите си късаше от скръб,

че бе умрял човекът му най-скъп.

Усмивката му сякаш че изчезна,

очите му приличаха на бездна

без огън и без капчица покой,

в която вехнеше от мъка той.

Цял месец продължи да се тревожи,

но ето че иранските велможи —

предвождани от Тус, Гударз и Гив —

го посетиха с поглед мълчалив.

И в оня миг, когато ги погледна,

той пак въздъхна със осанка бледна

и зарида пред тях като дете,

обречено без майка да расте.

Видял, че тази мъка е велика,

Гударз пристъпи и пред мъченика

така продума: „Сине мой, стани,

пред тебе има още много дни.

Умира всеки, що е казал — мама,

спасение от тази участ няма.

Ти не плачи, такъв е всеки край:

и майка ти дочака своя рай…“

Юнакът още истини му каза

и сякаш поолекна на витяза.