Фирдоуси
Шах-наме (76)

Афрасиаб дава във владение на Сиявуш част от царството

Изтля една неделя като жар.

Приготви царят за витяза дар:

не малък брой коне, овце, кервани,

блестящи шлемове, ласа, колчани,

и ризници, и дрехи от брокат,

и динари, с които бе богат.

Отдаде му земите чак до Чин,

където бе израсъл не един

град, вдигнал светли кули към небето,

изгубен сред безкрая на полето.

Тогава властелинът нареди

да нанесат най-точните черти

на новите земи върху атласа

и картата да връчат на витяза.

А след това започна славен пир:

пристигаха туранците безспир

и толкоз бе трапезата богата,

че всички там напуснаха палата

и тръгнаха на четири страни

с храна за още седем славни дни.

И царската тъмница той отвори,

че пийнал, за блаженство заговори.

Утихна празненството и тогаз

дойде Пиран със младия витяз.

Наведоха се те с поклон пред царя:

„Да грее този свод за господаря!

За теб да бъдат радостите пак,

а мъка да превие твоя враг!“

Завърнаха се след това в двореца,

прославяйки смирено и твореца.

Така една година отшумя

щастливо по туранската земя.

Но ето че пристигна пред витяза

вестител и такива думи каза:

„Привет ти праща царя на Туран

и пита: «О, юнако увенчан!

Чак до Китай се твоят край простира —

не искаш ли да видиш ти всемира?

Иди и във града най-хубав спри,

за чудна столица го избери

и заживей сред него богоравен,

щастлив сред мир и от победи славен.»“

Усети трепет Сиявуш в сърцето.

Удари по литаврите; и ето

на път потегли с храбрите бойци,

понесли много пръстени, венци,

оръжия и шатри звездосини.

В обоза бяха царските робини,

където под броката Ференгис

сияеше от блясъка златист.

Пристигна вече до Хотан витяза:

велможите, когато се показа,

го срещнаха, във почит свели стан,

че беше управлявал тук Пиран.

И както бе решено отначало,

цял месец пиха те със зажъдняло

сърце за радост, песни и любов

или за най-невероятен лов.

Но пак запяха призори петлите

и екнаха за поход нов тръбите.

Пристигна в своя край витязът млад,

войските му вървяха по-назад.

Да го посрещнат първенците местни

излязоха със музика и песни,

избликнали от радостната вест;

започна празник, невидян до днес.

И толкова бе весело в страната,

че сякаш сводът се преля в земята.

Шум, звън на руд, на саз — и току-виж,

увлечен, без сърце ще полетиш

в коприните безбрежни на небето;

далече се сияеше морето,

а по-наляво — чудни планини,

изпълнени с елени и сърни,

край изворите сенчести и пили,

где всеки старец би усетил сили.

Той пред Пиран изрече: „Този край

влече сърцето ми подобно рай.

Ще построя такъв дворец просторен,

че щом пристигна в залите му морен —

да си почивам радостен и млад;

наоколо ще вдигна чуден град,

сред който нощем царските палати

с върха си ще подпират небесата.“

„Умнико мой — Пиран поде тогава, —

върши това, което подобава.

Щом заповядаш — до луната чак

дворецът ти ще се изправи як,

че няма да пожаля аз за царя

пари и сили — ти си господаря.“

Отвърна Сиявуш: „За моя ден

единствено на теб съм задължен!

И само ти с труда си ме обдари

с пари и власт, със радост и другари.

Такава столица ще построим,

че с нея ний света ще удивим.“

Сиявуш строи своята столица, град Канг, който израства като неповторим райски кът. Обграден с две крепостни стени, той диша под свода с дивни дворци и зелени градини. Шумят потоци. Теменуги и рози, нарциси и лалета разливат вълшебен аромат.

По-добре ела в Туран, казва Фирдоуси, сам да се убедиш. Иначе може да не повярваш на поета.

Но при една разходка с Пиран най-мъдрият от звездобройците предвещава на Сиявуш, че няма да бъде щастлив в гози град. Витязът е опечален. Той предчувствува, че в двореца му ще властвува туранският цар Афрасиаб, по волята на когото ще загине невинен, както му е предсказало небето. Напразно се мъчи да го утеши Пиран. Сиявуш си представя как Пиран, воден от съдбовна ненавист, се опълчва срещу Туран и го подлага на огън и меч.

Разкаянието на Афрасиаб няма да може да върне изгорените села и градове. По заповед на Афрасиаб Пиран се отправя към морето на Чин и по-далече — към Индия, в подвластните на туранския цар държави, за да събере данъците. В същото време Сиявуш получава вест от Афрасиаб. Царят, измъчен от раздялата, му предлага още по-достойна земя.

Керванът на Сиявуш, натоварен с неизброими богатства, тръгва на път, последван от десет хиляди ирански и турански бойци. Хиляда камили носят денковете и шатрите, сто — дирхемите, а четиридесет — динарите.

Когато пристигат на определеното от царя място, витязът издига нова неповторима столица, която наричат Сиявушград. Завръщайки се от похода, Пиран посещава Сиявушград, където по-рано са се простирали пясъците на пустинята. Той е удивен от новите красоти, създадени от творческия дух на витяза. До Сиявуш, като луна до слънцето, блести върху своя трон Ференгис, дъщерята на Афрасиаб. Пиран се радва, че могъщото дърво на древните царски родове е родило сладостни плодове.

Научавайки за всичко това, цар Афрасиаб изпраща брат си Герсиваз да окаже почит на Сиявуш. Витязът го посреща с прегръдка и царствено минава с него по улиците на града.