Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- شاهنامه, 994 (Обществено достояние)
- Превод от персийски (фарси)
- Йордан Милев, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2013 г.)
Издание:
Автор: Фирдоуси
Заглавие: Шах-наме
Преводач: Йордан Милев
Година на превод: 1977
Език, от който е преведено: Фарси
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1977
Тип: поема
Националност: Иранска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678
История
- — Добавяне
Мехраб се гневи на дъщеря си
Изплашен, и Мехраб бе вече чул,
че Сам с войска е тръгнал към Кабул.
Извика той Синдохт и мигновено
за Рудабе и каза разярено:
„За спор със шаха нямам сили аз —
едничко ми остава в този час:
да ви обеся двете на площада.
Навярно тъй ще имаме пощада
от шаха, своя тежък гняв смирил,
що пак със радост би ни озарил.
Кой воин бих изпратил срещу Сам?
Кой с него би започнал бой голям?“
Щом той към нея думите изрече,
Синдохт приседна в размисъл далече.
Бе с остър ум и прозорлива тя.
Догадка чудна блесна в паметта.
Затича се към неговия трон
и каза с най-признателен поклон:
„Владетелю, послушай мойто слово,
а след това се разгневи сурово.
Ти по-добре дай ключа от хазната.
Знай, от нощта се ражда светлината.
И колкото да бъде дълга, тъмна,
все пак настава време да се съмне.
Пак идва ден от слънце осиян,
чудесен като лал от Бадахшан.“
Но той с такива думи я превари:
„Не ме замайвай ти със притчи стари!
Щом можеш, бързай тук да ни спасиш,
че иначе сред кърви ще лежиш.“
Синдохт на рамото му длан положи:
„Едва ли да се мре ще се наложи.
Сама ще ида пред врага коварен,
ще го огрея с поглед лъчезарен
и ще му кажа, че по всеки друм
не с меч се побеждава, а със ум.
За себе си не ме е страх,
но само дарението ти да е голямо.“
Той каза: „Ето ключа от хазната,
че тя е нищо пред мира в страната.
Вземи венец, престол, коне, робини —
при Сам иди под небесата сини.
Щом тези дарове му връчиш ти,
навярно всичко той ще ни прости.“
„Да — тя изрече, — щом цениш живота,
отдай, когато трябва, и имота.
Но тръгна ли под знойното небе,
със нищо не обиждай Рудабе.
Да я заваря тука невредима;
пред мене дума дай неповторима.
За себе си не се страхувам аз —
за нея ме е страх от този час.“
Тя чу от него клетвата свещена,
започна да се стяга възродена.
Облече се в брокати златоткани,
накичи се с елмази и гердани,
взе злато — триста хиляди динари,
атлази нови и коприни стари.
За шестдесет коне разпореди —
да им поставят сребърни юзди;
а шестдесет робини най-приятни
в ръцете си държеха чаши златни,
със бисери зелени, светлосини,
примесени със камфор и рубини.
За сто камили тя отдаде знак,
за сто катъра с издръжлив гръбнак,
поиска и венец, елмази дивни,
верижка златна, обеци и гривни;
от бисери блестеше златен трона,
тъй както звезден свети небосклона;
като огромен конник бе висок,
до двайсет лакти беше той широк.
На четири индийски слона сложи
подаръци за славните велможи.