Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
شاهنامه‎, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2013 г.)

Издание:

Автор: Фирдоуси

Заглавие: Шах-наме

Преводач: Йордан Милев

Година на превод: 1977

Език, от който е преведено: Фарси

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1977

Тип: поема

Националност: Иранска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678

История

  1. — Добавяне

Бижан се отправя към Армения

Нахлупил шлем, препасал тежка броня,

взел своя меч — Бижан възседна коня

и се понесе със Горгин на път,

минавайки неспирно дол и рът.

След тях гепарди и соколи ловни

кръстосваха из степите вековни.

А той, същ лъв, политайки встрани,

изтребваше онагри и сърни.

Изскочеше ли някоя кошута,

разкъсваше я просто за минута.

Тъй както Тахмурес, със ласо той

поваляше онагри там безброй.

Соколите настигаха фазани

и кръв обагри китните поляни.

И двамата пътуваха напред,

обгърнати от прелести навред.

Но ето го и краят, где гората

бе скрила на глиганите стадата!

Надигна се Бижан, погледна прав

и в своите гърди усети гняв,

макар че ни един от зверовете

не бе дочул галопа на конете.

Витязът влезе във леса, решен

да бъде този край освободен!

И каза на Горгин: „Влез с мен във боя,

ако ли не — то скрий се сред покоя

край езерото — хей в засада там.

И щом побегне стадото насам —

една ще бъде грижата позната:

да вземеш своя тежък меч в ръката.

Щом аз ударя — удари и ти,

глава подир глава да полети!“

Но други думи чу Бижан тогава:

„Аз не затуй пристигнах с теб тъдява.

И само ти ще бъдеш награден,

когато звяра бъде тук сразен.

Не ми поръча шахът да се крия,

за друг не съм привикнал да се бия!“

Изтръпна от словата му юнака,

не знаеше каква съдба го чака —

но влезе във леса, подобно лъв,

натегна тетивата… И такъв —

същ гръм през пролетта, — листа и клони

като със вихри есенни подгони.

Приличаше на слон, но разярен,

в ръката с меч, във битки закален.

Но ето че от кътищата слепи

се втурнаха глиганите свирепи.

Един от тях, същински Ахриман,

разкъса ризницата на Бижан;

във неговия щит, като във камък,

наточи страшните си зъби-пламък

и изведнъж на китната поляна

една жестока битка се захвана.

Бижан замахна с меча островръх —

глиганът рухна със последен дъх!

Присвиха в ужас другите зеници

и станаха по-кротки от лисици.

Тогаз витязът пак издигна меч

и се отдаде на безумна сеч.

Глави, крака наоколо летяха,

а зъбите събираше за шаха,

в двореца чуден да се увери

какво сърце в гърдите му гори.

И толкова огромен бе товара,

че бик не можеше да го докара!