Фирдоуси
Шах-наме (121)

Писмо на Кей-Хосров до Рустам

Повика скоро своя писар шаха,

че мислите му към Бижан летяха.

Писмо той продиктува до Рустам

и беше то изпълнено със плам:

„О, ти, що сред юнаците си пръв

и в боя си по-страшен и от лъв!

От нашите предци си ми наследство,

за битки си готов от свойто детство.

На трона ти си вярната опора

и твоят меч ни пази от позора.

И леопард в спор с тебе би умрял,

едно ли морско чудо си видял,

ала пред нищо ти не сведе стан

дори когато бе в Мазандеран.

О, колко венценосни властелини

и победи по хълми и долини!

Ти прекрати туранското коварство

И в прах превърна царство подир царство.

На славните дружини си водач,

не те смущава вражеският плач.

От теб далече злото черно бяга,

ръката ти царе на трона слага.

И твойто име е като печат

в Туран и Чин, познали що е ад.

Каквото вържеш, сам развързваш леко,

отвежда твоят царски път далеко.

Ти имаш всичко сам от този свод:

мощта на слон, богат и славен род,

и сила във желязната десница,

разбила тежко не една тъмница.

И ето че настъпи твоят час,

за да помогнеш на един витяз.

На целия Гударзов род, злобливи,

туранците налитат като диви!

Гударз и Гив, сега със зла съдба,

стоят пред теб с надежда и молба.

Ти знаеш колко ги ценя дълбоко,

по сан край мене те стоят високо.

И ти сега им помогни в бедата,

от мен ще имаш всичко за борбата.

Подобен удар май за първи път

към тях се е насочил като смърт.

Бижан за Гив бе истинска опора,

усеща вече старецът умора,

но с мойта почит Гив е обкръжен,

че той ми е съветник най-почтен,

и моето семейство го почита —

в беда и радост той за нас е щита!

Когато туй писмо получиш ти,

веднага с Гив към мене полети,

и ще започнем ние с теб веднага

една беседа искрена и драга.

Ще бъде много щедра мойта длан,

за да се върне пак при нас Бижан.

Не ще пожаля ни бойци, ни злато —

юнако, замини в Туран, когато

получиш всичко, за да зърна тук

отново славния Гударзов внук!“