Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
شاهنامه‎, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2013 г.)

Издание:

Автор: Фирдоуси

Заглавие: Шах-наме

Преводач: Йордан Милев

Година на превод: 1977

Език, от който е преведено: Фарси

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1977

Тип: поема

Националност: Иранска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678

История

  1. — Добавяне

Легендарни царе

Кеюмарс

Какво ни казва древният певец?

Кой пръв от всички е сиял с венец?

Кой всепобеден е седял на трона?

Не помни никой тук под небосклона.

Преданието за баща и син

разкрива кой е този властелин,

що пръв е осиян от ореола

на званието шахско и престола.

Така е писал старият мобед[1]

за този, що е първият по ред:

Царува Кеюмарс преди години,

той беше пръв от всички властелини,

Спря слънцето в съзвездие Овен,

светът с нов блясък беше озарен,

с дъх топъл засия от небесата

и разцъфтя от край до край земята.

Тогава този мъж пое венеца,

за него планината бе двореца;

и бе щастлив на трона Кеюмарс,

облече скъпа кожа той от барс —

последваха го бедни и богати

със нови мисли и със дни благати.

Царува цели тридесет години,

короната блестеше от рубини,

на трона грееше като луна —

същ кипарис под нежна светлина.

В нозете му лежаха зверовете,

че бе за всички царя на царете.

А хората пред славния му трон

се свеждаха в признателен поклон,

и бе закон омайното му слово,

а всяко наказание — сурово.

Растеше чуден син у властелина,

като баща си умен, юначина.

Не е бил раждан друг такъв човек,

наричаха го всички Сиямек.

Прославен, хубав, със десница млада —

за Кеюмарс бе той като отрада.

Тревожеше се доблестният шах,

за своя син любим го беше страх.

Годините отлитаха спокойно;

царуваше и шахът най-достойно.

Не бе от злоба никой завладян,

единствен се гневеше Ахриман.

Изгаряше го завистта към шаха

и черните му мисли се кълбяха.

Синът му беше сякаш вълк-водач,

що с глутница-войска, подобно здрач,

поглеждаше към царската корона —

заплашваше и Кеюмарс, и трона.

А все така безгрижен беше той —

изгуби неговият враг покой,

разкри пред всички мисълта си черна,

мълвата литна вред неимоверна.

Но шахът вярваше спокоен пак,

че никой няма да му бъде враг.

Соруш тогава Кеюмарс намери,

бе в кожи, ала в образа на пери,

и дума подир дума му разказа

за зреещата бесовска омраза.

 

Намесата на ангела-вестител Соруш (християнският Гавраил) не предотвратява близката битка. В нея загива Сиямек, за когото отмъщава синът му Хушенг, внук на Кеюмарс. Бесовските пълчища — дивите (злите духове) — са прогонени от царските земи.

Накратко, но с голяма поетическа сила Абулкасим Фирдоуси възпява царуването на Хушенг, Тахмурес, син Хушенг, и Джамшид, син на Тахмурес.

Хушенг царува четиридесет години. Той открива огъня. Прицелвайки се в могъщ змей, хвърленият камък се удря в скалата. Избухва пламък. Шахът учи хората на ковашки занаят, да напояват и обработват земята. Той устройва празник на огъня. Борбата със силите на злото се продължава от Тахмурес, който царува тридесет години. Удава му се да оседлае бога на злото Ахриман и започва да язди врага на човечеството. Тахмурес унищожава две трети от бесовските пълчища, а други зли духове, откупвайки своя живот, научават шаха да пише на тридесет езика, в това число на пехлевийски, гръцки, арабски, персийски, согдийски, китайски.

Джамшид започва своето седемстотингодишно царуване блестящо.

Той учи хората да правят оръжие, да предат лен, вълна, да точат коприна и да шият дрехи. Шахът разделя поданиците си на четири съсловия: жреци, воини, земеделци и занаятчии. Джамшид принуждава злите духове да работят за хората, да правят тухли, да строят домове.

Но Джамшид се възгордява, казвайки, че светът е такъв, какъвто той го е устроил. И бог го лишава от своята милост и закрила. В дастана (поемата) за Джамшид е включено и сказанието за арабския цар-змей Зохак и неговия баща Мердас.

Мердас управлява страната в пустинята на копиеносните конници (така Фирдоуси нарича Арабската пустиня). Той е добър и великодушен, докато сатаната (Иблис) отклонява от праведния път неговия син Зохак. За да завземе престола, синът става отцеубиец и се превръща в цар-змей, тъй като от целувката на злия дух върху раменете му израстват две черни змии, които трябва да бъдат хранени всеки ден с мозъка на двама юноши. Философската метафора на поета е олицетворение на злото, върху което се крепи властта на арабския цар Зохак, чиято сянка ще пада векове върху съдбата на иранския народ.

Бележки

[1] мъдрец — б.пр