Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- شاهنامه, 994 (Обществено достояние)
- Превод от персийски (фарси)
- Йордан Милев, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2013 г.)
Издание:
Автор: Фирдоуси
Заглавие: Шах-наме
Преводач: Йордан Милев
Година на превод: 1977
Език, от който е преведено: Фарси
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1977
Тип: поема
Националност: Иранска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678
История
- — Добавяне
Фарамарз убива кабулския цар
Почел Рустам, синът изправи ръст
и тръгна към пустинята за мъст:
най-първо бе отворена хазната —
той заплати достойно на войската,
а след това под звън на барабани
поведе в поход войните избрани.
Далече бе Кабул, но в пролетта
той като черен облак налетя.
И щом научи царят от Кабул,
че идва властелинът на Забул —
напред поведе своите дружини,
прах вдигнали до небесата сини.
Проблясваха из пътя шлем до шлем,
а слънцето изчезваше съвсем.
И ето че се срещнаха войските.
От гръм железен трепнаха звездите.
Прахът прерасна в цяла планина;
изчезна лъв, обърка се сърна.
Небето и земята отдалече
не можеха да разпознаят вече.
Летеше Фарамарз без страх пред строя,
отсреща и врагът започна боя.
Разсичаше чак до седлото той.
Но всичко спря. Нададе царят вой,
Със здраво ласо в миг го заловиха.
Бойците му безпомощни се скриха,
че бяха първи само в подлостта,
в капаните им беше смелостта.
И как убиха те цвета на Хинд!
И как затриха те цвета на Синд!
Земята бе от кърви напоена
и нямаше душа успокоена.
Децата и любимите жени,
и майките — те мъчеха с войни…
А царя, цял във кърви, върху слон
привързаха и в близкия район
докараха, където с вълчи ями
Рустам и Заваре без жал измами.
Доведоха и царските роднини,
баща му, братята му юначини,
децата на подлеца властелин —
и ги одраха живи до един.
А него — там над ямата позната —
обесиха надолу със главата.
Запали Фарамарз огромна клада,
та всичко да изтлее без пощада,
на прах и пепел да се разпилей —
ливадата, убиецът — злодей.
Тъй Фарамарз изпълни свойта мъст:
Кабулистан разпъна той на кръст.
И върху трона скъп на властелина
провъзгласи за цар един роднина.
Родът на царя бе изкоренен,
трепереха от него нощ и ден.
Но ето че веднъж с лъчите първи
той си замина, след море от кърви;
кабулците, с разкъсани одежди,
ридаеха, не виждайки надежди.
Ридаеха и тези, що назад
вървяха, сякаш идвайки от ад.