Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
شاهنامه‎, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2013 г.)

Издание:

Автор: Фирдоуси

Заглавие: Шах-наме

Преводач: Йордан Милев

Година на превод: 1977

Език, от който е преведено: Фарси

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1977

Тип: поема

Националност: Иранска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678

История

  1. — Добавяне

Джерире се самоубива

Щом стихна блед синът на Сиявуш

и тоя свят му стана вече чужд,

робините от крепостта висока

се хвърлиха със свойта скръб жестока.

Огромен огън стъкна Джерире,

та всичко скъпо той да събере,

намери меч, във мъката се люшна,

нахлу тревожно в близката конюшня,

където, водена от порив див,

и кон едничък не остави жив.

Но пак при своя мъртъв син застана,

там неговия нож внезапно хвана,

целуна бледото лице и в миг

сърцето си прониза тя без вик.

Пристигаха иранските дружини

и крепостта превръщаха в руини.

А ето че през входа тих и ням

премина и печалния Бахрам.

Той приближи Форуд: и кръв гореща

в гърдите му нахлу от тази среща.

Ала го чуха: „В своята зора

по-скръбно от баща си той умря!

Не бе роден на други да слугува

и затова и майка му отплува

след него, пред ръцете на врага,

що всичко разрушава с гняв сега —

но нищо небосвода не прощава

и за злодея край жесток остава.

Не ще ли се срамува Кей-Хосров,

че повери войските на суров

и безразсъден вожд, без ум в главата,

за Сиявуш да търси тук отплата?

Щом разбере, че брат му е убит,

ще посивее той като гранит,

че от Рохам и от Бижан кой може

да види добрина и радост, боже!“

Отново екна барабанен град

и Тус напето влезе във Келат,

след него — Гив, Гударз и други войни,

сърцата им туптяха неспокойни.

Ликуваше там неговия дух,

че беше победител в Сепидкух.

Но изведнъж Тус спря, че забеляза

сред кърви Джерире и ням — витяза.

И по-надясно, почернял от срам,

смутен и гневен плачеше Бахрам.

Отляво Занг, героят именит,

тъгуваше пред своя строй превит.

А момъкът на трона — млад, прекрасен —

бе горд чинар и беше месец ясен.

Ще кажеш, че бащата исполин

лежеше жив — не мъртвия му син.

Ридаеха иранските велможи,

безсмисленото зло ги разтревожи.

Дори и Тус проплака в гняв и смут

за своя паднал син и за Форуд.

Но всеки с упрек гледаше юнака

на тежките сълзи през полумрака.

Витязите, наред с Гударз и Гив,

стояха гневни, с укор злоречив:

„Помръкват бързо летните лазури;

щом сееш вятър — знай, ще жънеш бури.

Не заслужава почит този вожд,

що често се гневи и вади нож.

Такъв витяз, венецът горд на трона,

самото ярко слънце в небосклона

със своя гняв несдържан ти погуби;

загинаха от стъпките ти груби

Зерасп смелчага, младия Ривниз

и ни донесе ти беди цял низ!

Щом вождът няма мярка във яда си,

на нож прилича той, но — нож ръждясал.“

Внимателно Тус слушаше словата,

гневът му сякаш стихваше в душата.

„Какво да правим! — каза той унил. —

С беди безкрайни бог ни е дарил!“

Той мавзолей издигна върху склона,

витяза млад положиха на трона

от злато и блестяха отдалеч

доспехите и румския му меч.

Форуд във царски дрехи бе облечен,

и да пребъде във съня си вечен —

поръсиха го с вино и треви,

уханна амбра тялото обви —

и след това със него се простиха…

А гробницата стана страшно тиха,

че в сянката на купола и чист

бе и Зерасп, и славния Ривниз;

и те — от Тус оплакани горчиво,

когато ги събраха мълчаливо.

Дори и век да имаш от всемира,

и той ще изтече: и лъв умира!

Смъртта сломява всичко, няма цяр

за нейния безмилостен пожар.

 

Сред огън и дим Тус повежда войските навътре в Туран. Иранците са застигнати от буря. Срещу завоевателите се бие юнакът Тажав. Туранският властелин Афрасиаб узнава за пристигането на Тус и неговата войска. Той се обръща към стария юнак Пиран и го упреква в страхливост. Последният организира нощно нападение против иранците.

Когато разбира за смъртта на Форуд, Кей-Хосров отстранява от командването Тус. Скоро се завръщат и останките от разбитата иранска войска. По молба на Рустам, Кей-Хосров освобождава Тус от заточението, назначава го отново за главнокомандващ и го изпраща на поход към Туран.

В разгорялото се сражение туранците са пред поражение, ала вълшебникът Базур се изкачва на планината и изпраща към иранците снежна буря. Но витязът Рохам го съзира и го убива. Щом небето се прояснява, битката се разгаря отново, но този път щастието изменя на иранците: те са разбити. Тус и Гив събират останките от войската, скриват се в планината Хамаван и изпращат вестител до шаха за постигналото ги поражение.

Получавайки печалното известие, шахът извиква от Систан Рустам и му заповядва бързо да се яви на помощ на обсадената войска. През това време в помощ на туранците се притичват съюзниците на Афрасиаб. Сред тях са такива юнаци-великани като Ашкабус, Камус, Шангул, Кундур, хаканът на Чин и много други.

През първия ден на боя Рустам се сражава пеша с Ашкабус, тъй като неговият кон Рахш си разбива копитата. Рустам пронизва великана със стрела, по-здрава от копие. След това той убива още няколко юнаци, сред тях и най-силния съюзник на Афрасиаб — Камус.

Шангул избягва позорно, а хаканът на Чин попада в плен. Рустам съкрушава людоеда Кафур и обръща в бягство Пуладванд, могъщ съюзник на Афрасиаб, след което влиза в Согд. Афрасиаб отново търпи поражение и в паника напуска страната, а иранците се завръщат в столицата си като победители.