Фирдоуси
Шах-наме (73)

Пиран разказва на Сиявуш за царската дъщеря Ференгио

Но ето че веднъж, в случаен час,

Пиран поде: „О, доблестен витяз!

Могъщ е царят. Чак до свода син

достига този славен властелин;

и твоята душа му е най-мила;

за него ти си чувство, разум, сила.

Сродиш ли се със него, по закон,

ще стане по-сияен твоят трон.

Макар че Джерире жена ти стана,

аз мисля, че напред върви кервана

на твоя славен ден… И нека тя

да те омайва с чудна красота,

но повече сега ти подобава

звездата на туранската държава,

на царя дъщерята — Ференгис.

Тя е по-стройна и от кипарис,

и ти се вгледай в къдрите й черни —

венец от мускус — с хубости безмерни.

Не зная друга с по-достоен ум,

тя всичко покори по своя друм.

Кашмир, Кабул такава хубавица

не знаят… Само тя е за царица,

но твоя. И сгоди ли се със теб,

ще разцъфти посърналата степ.

Кажи — и ще се спра за миг пред царя,

че знам за сватба как се преговаря.“

Витязът отговори без тревога:

„Кой и с какво ще устои пред бога?

Когато той е заповядал строг,

напразен е и спорът най-жесток.

Какво, че за Иран тъжа унило,

че за баща ми още ми е мило,

че няма утре пак да видя Зал,

великия Рустам, в степта изгрял,

Бахрам и Занг, Шапур, и още — Гив,

с които моят край е най-щастлив.

Раздялата с Иран е предрешена,

Туран приемам аз с душа смирена

и за жена — княгинята омайна,

но засега — да бъде всичко в тайна.“

Въздъхна тежко той, от скръб обзет,

и зарида Пирановият зет.

Пиран отвърна: „Който не е сляп,

ще се смири пред бога като раб,

че всемогъщ над нас се сводът движи;

ту радости ни праща той, ту грижи.

Оставил си приятели в Иран,

какво! — така е наредил Яздан.

От днеска тук е твоят трон и тука

ще чакаш ти под слънцето сполука.“