Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
شاهنامه‎, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2013 г.)

Издание:

Автор: Фирдоуси

Заглавие: Шах-наме

Преводач: Йордан Милев

Година на превод: 1977

Език, от който е преведено: Фарси

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1977

Тип: поема

Националност: Иранска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678

История

  1. — Добавяне

Сиявуш се прощава с Ференгис

„Сънят се сбъдва — каза Сиявуш, —

угасва моят свод във края чужд,

определил ми да изпия тука

докрай горчивата си несполука.

Дворецът горд небето озари,

а то с отрова ми благодари.

Век даже да е отреден на роба,

спасение ще види само в гроба.

И все едно как ще завърша тук —

от звяр, от птица или от юмрук!

Да се роптае, е съвсем ненужно:

не грее вечно сводът теменужно.

Макар че в шести месец влезе ти,

една безкрайна мъка ни гнети.

Но знам, че от дървото на мечтата

със чуден цар ще наградиш страната.

И Кей-Хосров го наречи, че той

ще стане шахиншах и смел герой.

Това, което виждаме ний ясно,

единствено на бога е подвластно —

крилцата малки, слонът-планина,

поточето и нилската вълна.

В земята родна няма да изтлея,

обречен да умра далеч от нея.

Така се движи звездния покров,

че и двореца вече не е нов.

Ще падна аз на злото от ръката,

ще спре да свети на властта звездата

и със савана кървав някой ден

ще ме покрият тук обезглавен.

Но кой туранец ще оплаче роба,

когато няма да лежа във гроба

на своя шахски род или дворец,

загинал като беден пришелец!

И тебе ще обиди злата стража.

Ще те помъкне тя със злоба вража,

но ще се втурне в този час Пиран

към властелина страшен на Туран

и той ще се смили над дъщеря си.

Пиран ще те укрие във дома си,

където със небесен богослов

ще се роди синът ни Кей-Хосров.

Тогаз спасител от Иран ще дойде,

по волята на бог Яздан ще дойде;

и с него ще преплувате Джейхун,

понякога жесток като тайфун.

И след мига, когато върху трона

го озари иранската корона —

той ще разпъне тоя край на кръст,

обзет от жажда за достойна мъст.

Това от свода син е предрешено,

и то ще стане, предопределено,

защото в бой иранските юнаци

ще полетят, развели лъвски знаци.

Светът ще трепне, щом и Кей-Хосров

пред войните се понесе суров.

Отново върху Рахш, могъщ и славен,

Рустам ще се изправи богоравен.

Със меч и шлем, във броня и колчан —

за мен ще вдигне всеки боздуган…

Но време е за път, прощавай, мила,

така съдбата ни е отредила.

Очаквай от небето черен пир,

забравила за щастие и мир.“

Ридаейки, припадна Ференгис,

проливайки сълзи — поток лъчист,

и струйки кръв от впитите й пръсти

в страните нежни и косите гъсти.

Затуй ли ни създаваш ти, съдба,

да ни убиваш в скръб и веселба?

Излял пред Ференгис душата своя,

с тъга напусна Сиявуш покоя,

дори без капка сила във гръдта

под тежкото небе на горестта.

Към царската конюшня се забърза,

где конят вран опечален отвърза:

Бехзад му беше името и той

бе кон неповторим във мир и бой.

Изведе го, прегърна го, заплака,

хамута му свали за миг юнака

и каза на ухото му със скръб:

„О, враг да не възседне твоя гръб!

На Кей-Хосров да служиш ти си длъжен,

за мъст когато той потегли тъжен.

Тогаз, понесъл златната юзда,

ти ще забравиш днешната беда,

и в дните идни светли и сурови,

тъпчи безумно всеки враг с подкови!“

Останалите си коне със меч

подложи Сиявуш на страшна сеч.

Захвърли шлема, бронята и щита;

ръката му разкъса ядовита

броката сърмен, царския венец.

И сам подпали чудния дворец.