Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
شاهنامه‎, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2013 г.)

Издание:

Автор: Фирдоуси

Заглавие: Шах-наме

Преводач: Йордан Милев

Година на превод: 1977

Език, от който е преведено: Фарси

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1977

Тип: поема

Националност: Иранска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678

История

  1. — Добавяне

Зал пристига при Менучер

Сега ще ви разкажа за Дастан,

към шаха полетял със коня вран.

Щом Менучер узна, че към двореца

е тръгнал Зал, синът на Сам-храбреца,

иранските велможи той изпрати

да го посрещнат с думи най-благати.

Пристигна вече младият сокол

и ето го пред славния престол.

Пред шаха той целуна в миг земята

и го възхвали чак до небесата.

Лежа той дълго, целият във прах,

доде го дръпна трогнатият шах;

изрече от праха да го измият,

лицето му със мускус да натрият.

До трона го доведе знатен мъж

и го попита шахът всемогъщ:

„Витязе, може би си изморен,

навярно си пътувал нощ и ден?“

Отвърна Зал: „Щом бързах аз към шаха,

какво че в пътя ветрове вилняха!“

Тогаз прочете Менучер вестта,

лицето му в усмивка разцъфтя.

На своя трон той тежко се изправи:

„Да, не една беда ни ти направи.

Добре разбирам тъжните слова

на Сам — и съм тревожен от това, —

но е едно над нас това небе:

съгласен съм да вземеш Рудабе.

Бъди щастлив, обичай я блажено,

така навярно ти е предрешено.

Ти два-три дена остани в двореца,

додето аз размисля под венеца.“

Поставиха пред тях софра от злато,

започна да пирува Зал богато,

приседнал сред иранските велможи,

що сладък руд гръдта им разтревожи.

Завърши този пир, но зад стените

със чаши продължиха големците.

А Зал пое пак златната юзда,

възседна коня вран и след града

препусна под небето полунощно,

че бе му светло, сладко и разкошно.

На сутринта, препасал строен стан,

сияейки, пред трона спря Дастан.

Прегърна го достойно властелина

и го прослави като юначина.

След туй той заповяда на жреците,

на звездобройците и мъдреците

да прочетат по свода заблестял

предначертаната съдба на Зал.

Не жалейки умение и сили,

четяха те, взор морен устремили.

Три дена не повдигнаха лице

от таблиците звездни на ръце.

И след това продумаха на шаха:

„Сърцата ни съдбата му узнаха.

На дните неизменния поток

ще потече по-бистър и широк.

За Рудабе ще се ожени Зал,

ще имат син, от слава засиял.

Ще преживее много дни, години,

ще победи царе и исполини,

недал на враговете наши мир,

несрещнал равен нито в бой, ни в пир.

Щом неговият кон напред поеме,

врагът му ще се строполи без време.

Не ще лети над шлема му орел,

не ще намери друг юнак по-смел.

Ще бъде великанът, що стогласо

към лъвовете ще лети със ласо.

А щом се умори в пореден бой,

с онагра цяла ще закусва той.

За шаха наш ще е докрай слугата,

опора — за народа и войската.“

На мъдреците заповяда шаха

да крият туй, което предвещаха.