Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
شاهنامه‎, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2013 г.)

Издание:

Автор: Фирдоуси

Заглавие: Шах-наме

Преводач: Йордан Милев

Година на превод: 1977

Език, от който е преведено: Фарси

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1977

Тип: поема

Националност: Иранска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678

История

  1. — Добавяне

Рождението на Кей-Хосров

Зад облаци се скри среднощ луната,

заспаха всички твари в тъмнината.

Тогаз Пиран сънува чуден сън:

сияеше на своя трон навън

като звезда витязът, с меча ратен,

и каза: „О, стани, юнако знатен!

Не се поддавай на мечти случайни,

а проникни във утрешните тайни.

Денят ще бъде радостен и нов,

че в тази нощ се ражда Кей-Хосров!“

Пиран се сепна плах, изправи рамо,

очи отвори с трепет и жена му.

„По-бързо — рече той — се събуди,

във стаята на Ференгис иди,

че току-що видях насън витяза,

той като ясно слънце се показа.

«Събуждай се! — дочух от него вик. —

Дойде часът на шаха най-велик.»“

Голшех се спря при чудната царица

и зърна бъдещия шах-зорница,

а щом се върна — всички извести,

че с нова радост сводът се върти.

Тя каза: „Младенецът е прекрасен,

сияе той подобно месец ясен.

Иди и ти, Пиране, във двореца

и оцени делата на твореца.

За шахски трон роден е Кей-Хосров,

за меч и броня, и за бой суров.“

Забърза и юнакът към момчето,

видял го, той благослови небето,

че този юначина озарен

преди година сякаш бе роден.

За Сиявуш заплака с болка стара,

а след това прокле жестоко царя.

И каза пред бойците с яд в гласа:

„Готов съм всичко аз да понеса —

да ме разкъса някой звяр в несвяст,

но няма да предам детето аз!“

Щом слънцето със своя меч златист

разкъса нощно-сребърната вис,

с надежда и с една сърдечна рана

пред цар Афрасиаб Пиран застана.

Отидоха си всички там и той

така продума в царския покой:

„О, царю звездочел и всемогъщ,

сияе твоят трон нашир и длъж!

Нощес под неговата славна сянка

нов раб изгря, с пленителна осанка.

Такъв не съм видял до днешен ден;

той сякаш от луната е роден.

Дори и Тур, чудесният стрелец,

би спрял в захлас пред този младенец,

с лице от всички други по-красиво,

на древен род — диханието живо.

Ако го видиш как пред теб блести,

че туй е Феридун, ще кажеш ти!

Смекчи гнева си, забрави тъгата

и само с радостта бъди в душата!“

Усети царят сякаш трепет нов

и взорът му не бе така суров,

когато пак го заболя сърцето;

въздъхна той, погледна към небето

и си припомни стореното зло

с навъсено от мъката чело.

Той каза на Пиран: „Пристига вече

това, що звездоброецът предрече.

Аз думите запомних до една,

че ще започне кървава война,

когато се роди на тоя свят

наследникът на Тур и Кей-Кубад.

Народът от любов ще има нужда,

но в две страни ще мре с ненавист чужда.

Какво да правим! Всичко знае бог;

не ще избегнем жребия жесток.

Друг край за Кей-Хосров да се подири,

отдай го на планинските пастири.

И нека да живее той сред тях,

не знаейки, че е роден за шах.

Така едва ли утре ще узнае

от кой е род и майка му коя е.“

Мълвеше царят, вече предрешил,

че своя нрав светът е променил.

Това е сън или мечта най-лека,

светът не е подвластен на човека.

Но даже и от случая жесток

умей да извлечеш добър урок…

Пиран се втурна към Хосров обратно,

сърцето му туптеше благодатно.

Прославяше той гордия творец,

родения наскоро младенец.

Посял любов, наяве и насъне,

той мислеше: какво ли ще пожъне?