Фирдоуси
Шах-наме (134)

Рустам и Шагад

И ето що научих от Азад,

как брата зъл погубил своя брат.

В дома на Зал живееше певица,

тя беше ненагледна хубавица.

Но скоро се сдоби с момче от Зал,

нов месец сякаш свода бе огрял.

Синът растеше, жаден за живот;

зарадвал Наримановия род.

Тогава мъдреци и астролози

напуснаха кабулските чертози

и от Кашмир потеглиха към Зал,

да видят що е бог предначертал.

В нощта те дълго гледаха звездите,

пресмятаха и с трепет във душите

узнаха оня скрит небесен знак —

на злото — за родения юнак.

На сутринта дойдоха при бащата:

„Разкриха се — подеха — небесата,

но нямат милост — продължиха те —

към радостта на твоето дете.

Щом твоя син изправи стан-топола

и се огледа с плам под ореола

на славата — преславният ви род

ще се лиши от този небосвод.

В Систан ще екне кървав плач до бога,

Иран ще пламне в злоба и тревога,

Ще се примесят сълзи, мъка, вой

и ще изгуби своя ден и той.“

От тази вест се натъжи Дастан

и рече пред лицето на Яздан:

„Творецо, чрез ръката ти могъща

отново свода звездосин се връща.

Показваш пътя ти на млад и стар,

ти си за мен едничкия олтар.

Летят под твойта воля светилата —

закриляй ти на твоя раб съдбата.

Да ни отбегне злото в този свят!“

И Зал нарече своя син Шагад.

Растеше юношата при бащата,

за него той бе като светлината.

А след това, безброй покани чул,

изпрати го при царя на Кабул.

Пред хубостта му всички се дивяха,

че сякаш пред юнака Сам стояха.

Намери царят в радостта покой;

за дъщеря си го ожени той,

за да премине във потомци славни

кръвта на двата рода стародавни.

Съкровища отвори и хамбари

и най-богато своя зет обдари,

обгърна го с горещи грижи низ,

като поникнал ябълков филиз.

А за Рустам се пееше тогава,

бе много стара неговата слава,

той вземаше и от Кабул налог —

чувал дирхеми — и бе вече срок

да дойде пак; ала потайно царя

започна със Шагад да преговаря,

че бе му брат Рустам, той — царски зет

и тука нещо май не беше в ред.

Но скоро — данъкът навред събраха,

на бедния и кожата одраха.

И се обиди на Рустам Шагад,

той злонавиди своя кръвен брат.

И тъй на тъста си продума тайно:

„От злото съм преситен аз безкрайно!

Как брат ми не изпитва капка срам

да ме обира най-позорно сам?

С Рустам сме вече чужди… И е време

последният си данък той да вземе.

Но как? Да го пленим, подобно звяр,

и да убием тук юнака стар!“

Сдружиха се, наведоха чело,

замисляйки нечуваното зло.

Но за мъдреца има и лазури,

кой сее вятър — ще пожъне бури.

Те цяла нощ прекараха в беседа —

как да постигнат своята победа:

„Ще го премахнем от света без жал,

да свърши този род, да плаче Зал.“

Тогаз Шагад на царя рече смело:

„За да изпълним свойто славно дело —

на пир повикай много храбреци,

да звънне руд, да чуем тук певци.

За миг ще вдигна уж най-гневна врява —

страхливец ще те нарека тогава,

за да се върна във Забулистан

и пред Рустам да падна изтерзан.

Ще се оплача аз и на баща си,

а теб подлец ще нарека в яда си.

Ще се обиди в този миг Рустам,

да търси мъст ще полети насам.

Ти изкопай по пътя му в полето

дълбоки ями… И без страх в сърцето

там копия и мечове сложи;

за всичко най-добре се погрижи,

така че остриетата лъчисти

да се покрият с клончета и листи.

Пет ями — да! Не, десет — по-добре!

Да бъдем сигурни, че ще умре.

Поръчай ямите на хора верни.

Случайно някой да не ни очерни.

Ще видим как, щом свършиш всичко ти

сам тигърът на тях ще връхлети.“

Послуша царят, не възпря глупеца,

събра на пир велможите в двореца.

Кабулските мъже дойдоха пак

и всеки край трапезата бе драг,

в ръката с чаша, а в душата с песни

от танца на робините чудесни.

И в най-безоблачния миг Шагад

така смути душите им със яд:

„Какъв позор да бъда с вас в двореца,

когато съм частица от венеца

на Зал, а там — Рустам е моят брат,

и всички сте ми роби в тоя свят!“

Тук царят се развика най-притворно:

„Хитрецо, стига! Лъжеш ти позорно!

Не си ти клон от Нариман и Сам,

и нямаш нищо общо със Рустам.

Ти само бил си им слуга най-низък…

И никой там не те е смятал близък!“

Изправи се почервенял Шагад;

напусна бързо царския палат

и към Забул пое с другари верни,

изригвайки проклятия най-черни.

Коварен, хитър, подъл — този мъж

при Зал със сълзи влезе изведнъж.

Зарадва се до дън душа бащата,

посрещайки го още на вратата.

Разпита го за всичко с трепет ням

и после го изпрати при Рустам.

Ръце разтвори отдалеч юнака,

съзрял го — умен, твърд, с десница яка.

„Наистина — той си помисли там, —

че лъвове са внуците на Сам!

Е, как е твоя тъст, как преживява,

той често ли за мене споменава?“

Шагад през сълзи тъй отвърна кратко:

„Не говори за него, мили братко!

Той бе добър към мен, благочестив

и бе до днеска щедър, милостив.

Ала пияница позорен стана,

ненавистта внезапно го обхвана

и своя гняв-стрела във мен заби —

пред целия Кабул ме оскърби.

Той викаше: «Дойде ми тук до гуша

Рустамовата дума да се слуша!

Та кой е — да му плащам данък аз?

Не искам да го знам от този час.»

И каза, че не съм на Зал аз син,

а син ли съм — то е за срам един.

Тъй викаше пред славните велможи,

че даже и небето разтревожи.“

Чул думите, Рустам се разлюти.

„За всичко — каза — ще си заплати!

Така венецът му ненавидях,

че ще се валя скоро той във прах.

От царя ти не се вълнувай вече —

ще хвръкне и главата му далече,

за да заплаче млад и стар в Кабул.

Теб утре ще направя цар в Кабул!“

Те седем дни пируваха, седяха

и всички думи срещу царя бяха.

За поход почна да се стяга той,

събра мъже, прославени във бой,

раздаде им седла, стрели и пики,

та град Кабул да покорят велики.

Но някак си пред похода голям

гневът бе поутихнал у Рустам.

И тук Шагад престорено му рече:

„Защо ли трябва пак да вдигаш меча!

Щом вест за теб се разнесе в Кабул,

ще трепне всеки, името ти чул,

и като гръм внезапен в ясно пладне

в прахта пред твоите нозе ще падне.

Навярно царят — вече изтрезнял —

се е разкаял, че те е ругал!

И ще изпрати дарове богати,

за да се върна в царските палати.“

Рустам отвърна: „Прав си, братко мой!

Защо ми е сега войска безброй?

Ще взема само конници стотина,

със Заваре при царя ще замина.“