Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
شاهنامه‎, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2013 г.)

Издание:

Автор: Фирдоуси

Заглавие: Шах-наме

Преводач: Йордан Милев

Година на превод: 1977

Език, от който е преведено: Фарси

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1977

Тип: поема

Националност: Иранска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678

История

  1. — Добавяне

Рустам моли Кей-Кавус за целебен балсам

Рустам отвърна на Гударз смирено:

„Юнако, твойто име е блажено!

Вземи по-бързо най-добрия кон

и стигнал пред Кавусовия трон,

сина си как убих кажи на шаха…

Сълза да трепне или пък уплаха

в очите му, ако си спомни там

за него колко се е бил Рустам!

Сред мъката така ми е потребен

от неговия скъп балсам целебен,

що е спасявал не един герой —

от него да ми прати с вино той

и щом Сухраб за миг се излекува,

тъй както аз — и той ще му слугува.“

Гударз препусна като ураган…

Изслуша всичко шаха на Иран

и промълви: „Сърцето ми почита

юнакът, който е като защита

на моя трон и шахската ми власт.

В беда не искам да го видя аз,

но ако ти му отнесеш балсама —

ще бъда ли спокоен аз пред двама

бойци, които в някой тежък ден

от трона могат да свалят и мен?

А който милост от врага си чака,

не е ли по-нищожен от глупака?

Рустам ли викна: «Кой е тоз Кавус?

Как за ръката ще ме хване Тус!»

Юнакът горд е толкова огромен,

че в този тесен свят е той бездомен

и може би, ако настане час,

край моя трон ще му слугувам аз!

Нима не помниш как пред вас тогава

със мойто име той се подиграва?

А щом Сухраб запази — само прах

от трона си ще има твоя шах.

Не си ли спомняш цялата омраза,

с която в оня миг се кле витяза:

«Без капка милост ще съм аз,

додето самия шах не видя на въжето!»

И щом той дойде вихрогон и млад —

ще се разбяга беден и богат.

Как от балсама да му дам тогава?

За мене ще остане лоша слава.“

От безсърдечността неутешим,

Гударз назад се върна като дим

и пред Рустам проля сълзи сурови:

„Кавус е вечен извор на отрови

и плод горчив и като всеки шах

не знае що е милост, що е грях.

Навярно, ако идеш ти в двореца,

ще се разсее злобата в подлеца!“

До дън душа бе тази вест жестока.

Поставиха момчето край потока,

целуна го бащата странно плах

и тръгна сам да моли своя шах.

Ала преди юздата да поеме,

един войник го вцепени без време:

„Умря Сухраб, най-славния храбрец!

Сега му трябва гроб, а не дворец!

С последен дъх под маранята синя

баща си той повика и… почина.“