Фирдоуси
Шах-наме (31)

Зал се завръща в Забул

Подобно кораб по море и птица,

със любовта към своята девица,

летеше Зал, от всички срещан там

с ликуване пред празника голям.

Вестта се пръсна леко и безбродно:

„Зал се завърна във гнездото родно!“

И ето го пристигналият син,

прегърна го бащата исполин.

Поклон направи след това витяза,

що беше чул, видял — на Сам разказа.

От всичко туй бащата разцъфтя.

Те седнаха на трона с радостта.

И Сам започна полушеговито

да му разказва за Синдохт честито:

„Приех аз пратеница от Кабул.

Навярно за Синдохт си вече чул.

Обсипах я на клетвата с елея,

че няма да се случи нищо с нея;

а след това със пламенна молба

ми заговори тя за веселба —

за сватбата на княза от Забул

с прекрасната девица на Кабул;

а после най-сърдечно, с думи прости,

тя ни покани да им бъдем гости.

От нея вестоносец долетя:

готови сме, елате с радостта!

С какво послание да отговоря,

пак клетвата ли трябва да повторя!“

Чул думите, от чувствата пиян,

като рубин заруменя Дастан

и пред баща си ей така продума:

„Да полетим, юнако мой, по друма,

ако все още ти цениш синът —

а всичко друго ще решим на път.“

Бащата се усмихна: бе от бога

у юношата чудната тревога,

която го изпълни с любовта —

личеше, че не спеше през нощта.

Сам каза барабани да забият,

по-скоро всички шатри да се свият,

а пратеник да тръгне още днес

към цар Мехраб, с най-трепетната вест:

да предаде, че тръгнал е юнака

със Зал, що радостта дочака.

Измина воинът прехода голям,

разказа на Мехраб за Зал и Сам.