Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
شاهنامه‎, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2013 г.)

Издание:

Автор: Фирдоуси

Заглавие: Шах-наме

Преводач: Йордан Милев

Година на превод: 1977

Език, от който е преведено: Фарси

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1977

Тип: поема

Националност: Иранска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678

История

  1. — Добавяне

Бахрам се изкачва на върха при Форуд

Гударзовият син — Бахрам — бе харен:

„Ще разгадая плана им коварен.

Аз тръгвам в миг през тези канари,

че планина пред теб ще се смири.“

С камшик удари коня, сви юздата

и се понесе сякаш в небесата.

Форуд тогава на Тохар продума:

„На коня дорест кой смелчак по друма

стремително се носи навъзбог?

Диви му се от този хълм висок!

Там, зад седлото, ласо се развява,

и ето — великана приближава.“

Това дочу във отговор витяза:

„Внимавай да не пламне той в омраза!

Не свети още името му в мен,

но — да — в рода Гударзов е роден.

Когато от Туран избяга шаха,

по този път юздите му свистяха.

И помня, че го зърнах отдалеч

с подобен шлем и със подобен меч.

Син на Гударз ще да е той, но нека

ти сам попиташ за това човека.“

То сякаш че премина гръм и плам,

когато исполинът викна там:

„Хей, кой си ти над канарите сини,

не виждаш ли иранските дружини?

Не чуваш ли каква съдба те чака,

или не се боиш от Тус юнака?“

И ето как Форуд героя слиса:

„Бъди добър, щом и със теб добри са.

Гърмът победен аз дочух за миг,

но ти не ме плаши с такъв език!

Не си ти лъв, а аз — онагра степна,

и затова гласът ти не ме сепна.

С какво, все пак, ме превъзхождаш ти:

и твоя като моя меч блести.

Ръце и разум, и нозе, и дух,

език развързан, зрение и слух

аз също имам като теб — тогава

защо започваш с тази реч лукава?

Ти радост във сърцето разгори:

какво те питам ми отговори.“

„Добре — подзе Бахрам от канарата, —

ти си в небето, аз пък — на земята.“

Витязът рече: „Кой ви води там?

Кажи ми всеки ваш юнак голям!“

Бахрам отвърна: „Тус войските води:

под стяга на Каве той вред преброди.

Юнаците са Гив, Гударз, Горгин,

Рохам, Шейдуш и оня исполин

Фархад, Гостах, що всичко в миг сразява,

а още и Гораз, за всички — слава.“

Форуд изрече: „Славни имена —

ала защо Бахрам не спомена?

Той — в този строй, прославен и победен

в Гударзовия род не е последен.“

Потръпна оня: „О, витязе лъв —

къде си слушал за юнак такъв?“

А юношата: „Само преди малко

за него ми разказа мойта майка.

Тя рече: щом пред теб пристигнат там,

веднага ги попитай за Бахрам.

И още за един ездач прославен —

юнака Занг, на всички скъп и равен.

Те като братя бяха за баща ти

и затова с добро си дай ръката.“

„Как — трепна вожда от най-славен род,

от туй дърво велико ли си плод?

Форуд ли те зоват, витязе чуден?

Над теб да свети свода изумруден!“

Той каза: „Да, изсъхна ствола вниз,

ала от царски корен съм филиз.“

„Я дай ръката си неизтощима,

там бащин знак би трябвало да има?“ —

Бахрам помоли. И проблесна знак:

то сякаш мускус разцъфтя сред мрак.

С пергел и черен туш от Чин едва ли

такава бенка биха очертали.

Разбра юнакът — този знак показа,

че е от древен царски род витяза,

горещо го похвали и с поклон

отиде горе на самия склон.

От коня слязъл, срещна го момчето,

и седнали, със радост във сърцето

му рече: „О, какъв си ти храбрец,

с душа открита и по ум — мъдрец!

Когато ме възнагради с венеца

на думите добри — повя ветреца

на свежия и благ човешки глас,

баща ти сякаш в теб съгледах аз.

Пристигнах на върха, за да посрещна

иранските войски и с безутешна

душа да видя техния глава

и другите бойци, обгърнати с мълва.

Желая да погледна Тус — героя,

с юнаците, обезсмъртени в боя,

да поседя, устроил славен пир.

И дал им много дарове подир,

да тръгна към Туран аз пред войската,

решен за мъст и жаден за разплата,

че като огън вече пламенея

да отмъстя за всичко на злодея!

Иди при Тус и му предай благат:

да дойдат в моя замък пребогат.

И — седем дни — сред песни и напитки

да преосмислим утрешните битки.

Щом осмия огрее тоя склон,

юнакът да възседне своя кон,

разбрал, че в боя ще съм му потребен.

За мойта скръб ще търся цяр вълшебен!

Тъй звяра ще убия, че когато

над него мине ястребното ято,

с крилете си да извести на кръст:

«Светът не е видял такава мъст!»“

„Витязе чуден — промълви Бахрам, —

молбата ти веднага ще предам,

целувайки му с почит там ръката.

Но знаеш ли, той няма ум в бедата,

щом изпълнява царския съвет!

Сам царски син, той сам върви напред,

понякога и шаха не зачита:

могъщ и славен — никого не пита.

Предлагаше той царската корона

на Фериборз и спорейки за трона,

той заяви на Гив: «Син на Новзар —

не е ли време сам да стана цар!»

Ако молбата ти му се зловиди —

ще ме обсипе с хули и обиди.

И друг юнак ще прати той насам —

тогава ти, витязе, бягай сам,

че Тус това жестоко заповяда:

«Виж кой стои на стръмната грамада!

И вместо да мълвиш ненужна реч,

ти поприказвай само с щит и меч!»

Щом видя, че не крие гняв в гърдите,

ний двамата ще идем при бойците.

Но ако той изпрати някой друг —

не вярвай, че за радост иде тук.

И при това — един ездач от строя

е длъжен да започне смело боя.

Затуй, щом разбереш опасността,

веднага се затваряй в крепостта.“

Форуд сне своя жезъл изумруден

и го поднесе на юнака чуден

със думите: „Пази го ден и нощ,

ще ти потрябва неговата мощ.

А бъде ли и Тус мой гост достоен,

със вино ще скрепим съюза боен.

И много дарове, коне, хамути

ще има за бойците му прочути.“