Фирдоуси
Шах-наме (132)

Завръщането на Бижан и Маниже

Зарадва се чистосърдечно шаха,

че влюбените вече се прибраха.

Повика той край своя трон витяза

и момъкът сърдечно му разказа —

за мъките, за царския зандан

как в тежките вериги окован,

седеше той зад камъка небесен,

и още там — за пръстена донесен…

Внимателно го слушаше Хосров,

замислен за нещастната любов.

Сто рокли ослепителни, брокатни,

рубини и ахати, дрехи златни

му връчи шахът с трепетни слова:

„За твоята княгиня е това.

Обичай я, не се отнасяй строго,

че тя за теб понесе мъки много.

Бъди й предан, от любов — богат…

Нима не виждаш този кръговрат?

Едни издига той по върховете,

поставя ги до царя на царете,

а други пък захвърля във прахта.

До радостния смях върви скръбта.

Един, до вчера бил до небесата,

ще го запрати мигом в нищетата,

а друг, останал даже без подслон,

ще му даде венец, дворец и трон.

Съдбата е коварна, упорита,

какво е срам — тя никога не пита.

Но тя е силна във добро и зло,

безгрижна — върху звездното кресло.

Към златото не се стреми бездушен,

тръгни по твоя път великодушен.

Но где е този — златото презрял?

Дали е нейде… някога живял?“

Преданието аз разкрих правдиво:

каквото и до днес се знае живо.

Сега да хване саза мойта длан

за славния Гударз и за Пиран.

Епическата поема на Абулкасем Фирдоуси продължава с описанието на славния двубой между Гударз и Пиран — едни от най-старите и почетни юнаци на Иран и Туран.

Когато се съвзема от поражението, нанесено му от Рустам, туранският цар Афрасиаб нахлува в Иран и отмъщава за причинените му унижения.

Срещу туранците Кей-Хосров изпраща многочислената си войска. Веят се юнашките стягове. Цвилят чистокръвни коне. Слонове като планини тъпчат земята. На бойното поле пламват дванадесет двубоя, в които побеждават иранските юнаци. Сред загиналите туранци са такива именити витязи като Пиран, Барман, Хуман, Кахрап, убиецът на Сиявуш Горай…

След това поетът разказва за голямата война на Кей-Хосров против Афрасиаб. Отначало туранският цар се опитва да измами Кей-Хосров, като го накара да започнат мирни преговори, но шахът отклонява предложението. Започва битка, в която Афрасиаб търпи поражение, бяга и се укрива в своята крепост, но Рустам я превзема с щурм. Афрасиаб е принуден да се скита по разни страни и да търси помощ. Преследва го иранската войска, а царете на съседните страни отказват да му помогнат, страхувайки се от гнева на Кей-Хосров. Младият шах, преследвайки своя противник, преминава през много страни и градове.

Накрая скрилият се в пещерата Афрасиаб бива намерен от отшелника Хум и заедно със своя брат Герсива убит. Отмъстил за своя баща Сиявуш, Кей-Хосров престава да се занимава с държавните работи и изцяло се отдава на молитви. Недоволните велможи се оплакват на Зал и Рустам, които се опитват да уговорят шаха отново да се заеме с управлението, но Кей-Хосров отстъпва иранския трон на малко известния Лухрасп, следващия потомък на шахската династия.

Лухрасп има двама синове: Гущасп и Зарир. Гущасп иска от баща си да му отстъпи престола, но получава отказ. Напуска тайно Иран, заселва се в Рум (Византия), където живее под чуждо име и скоро се оженва за Катаюн, дъщеря на кесаря, която предпочела неизвестния чужденец пред най-именити женихи. За наказание баща и я изгонва от двореца и тя заживява с любимия си в малко село. Живеейки в забвение, Гущасп, по молба на двама бъдещи зетьове на кесаря, извършва много подвизи. Скоро той става най-прославеният човек на кесаря, отличава се във войната против хазарите и славата му се разнася по целия свят.

Обаче не след дълго в Рум пристига брат му Зарир; познавайки го, той го отвежда в Иран, където престарелият Лухрасп му отстъпва трона.

По време на царуването на Гущасп в Иран се появява пророкът Зардушт (Заратустра), шахът приема неговата вяра, заради което между Иран и Туран, където управлява Арджасп, избухва война. В станалите сражения се прославя Зарир, който бива предателски убит. Мястото на Зарир заема могъщият Исфандиар, син на Гущасп. Туранската войска е разгромена, а Арджасп избягва.

След извоюваните победи Гущасп изпраща Исфандиар в много страни с поръчение да ги склони да приемат новата вяра. Той постига редица победи и успешно изпълнява волята на бащата. По време на един пир у шаха иранският витяз Гораз оклеветява Исфандиар и бащата заповядва да го оковат във вериги и да го хвърлят в зандана.

Узнавайки за това, Арджасп събира нова войска и нахлува в Иран. Гущасп търпи поражение, скрива се в гората и слуша съветите на мъдреца Джамасп, който му предсказва, че туранците може да разбие само заточеният Исфандиар.

Получавайки вест за пристигането на Исфандиар на бойното поле, Арджасп отправя в Туран заловените трофеи и пленници, между които се намират и сестрите на Исфандиар.

В решителната битка Арджасп търпи пълно поражение, а Исфандиар взема в плен туранския витяз Гургсар. След победата се събира военен съвет, пред който Исфандиар дава клетва да нахлуе в Туран, да отмъсти на Арджасп и освободи от плен своите сестри.

Следва сказанието за седемте подвига на Исфандиар: той убива два вълка, големи колкото два слона; лъв и лъвица; дракон; вещица; вълшебната птица Симург, символ на мрака; преминава през сняг, навалял внезапно след тридневна буря; преплува с войската си огромна река. Преоблечен като търговец, Исфандиар прониква в крепостта Руиндиж и сестрите му узнават за неговото пристигане. По сигнал от запаления огън иранците се хвърлят на щурм към крепостта. Исфандиар убива туранския цар Арджасп и витяза Кахрам, командващ туранската войска. Започва поголовна сеч. Туран е разорен.

Юнашкият епос на Фирдоуси продължава със сказанието за Рустам и Исфандиар, в което систанският юнак Рустам, подведен от предопределението, убива Исфандиар и сам загива от ръката на брат си Шагад. Описанието на тази смърт е неповторимо по драматизъм и художествена сила.