Фирдоуси
Шах-наме (33)

Ти много знаеш, но послушай сам

За боя на Сухраб и на Рустам.

Кого ще радва повест като тази?

Кое сърце Рустам не ще намрази?

Ако внезапен вихър в утрин синя

Обрули неузрялата смокиня —

Ще наведеш ли трепетен чело

Или това за тебе не е зло?

И щом смъртта е справедлив закон,

Какво, че слушаш вопъл или стон?

Съдбата не търпи от нас намеса,

Не ще повдигнеш нейната завеса.

А кой не е бил мамен от мечта?

Но няма ключ за тайната врата

На битието — може би накрая

Блаженство ще намериш само в рая.

Нали, ако смъртта не шета бясно,

За всички на земята ще е тясно.

Където пламък лумне — там за миг

Безсилен е и малък, и велик,

Тъй както пролетният сок е глух

За тръпката на някой дънер сух.

Смъртта не пита кой е млад, кой — стар,

Изгаря всичко в нейния пожар…

Но за Сухраб послушай повестта,

как от баща си срещна той смъртта.