Фирдоуси
Шах-наме (116)

Пиран моли Афрасиаб да пощади живота на Бижан

Но бог се съжали над младостта,

реши да го избави от смъртта.

Забиваха два тежки стълба вече,

когато се зададе отдалече

Пиран и всичко мигом сам видя:

тълпа шумеше, идеше беда.

И примката висеше там сурово

като оръжие за смърт готово.

Попита той: „Кого ще бесят днес?

Кой е загубил тука свойта чест?“

Отвърна Герсиваз: „Бижан подлеца!

Той оскверни на царя наш венеца.“

Подгони коня старецът за миг

и стигна до витяза — мъченик,

що беше легнал, окован с вериги,

до дън душа измъчен от интриги.

Пиран попита: „Как при нас попадна?

За кървав бой ли спря със сила жадна?“

Разкри Бижан пред воина-исполин

как беше той подведен от Горгин.

И в този миг най-искрено юнака

за всичко, що бе станало, заплака.

„Почакай — каза той на Герсиваз, —

не го беси ти още в този час.

Ще поговоря с царя. И навярно

ще отмени той делото коварно.“

За да спаси витяза от беда,

Пиран пое пак златната юзда

и литна към двореца мигновено,

скръсти ръце пред своя цар смирено,

надвеси се, почете го с поклон,

възхваляйки небесния му трон.

Ала не седна войнът беловлас,

замислен за нещастния витяз.

И царят се досети: неслучайно

той прав стои, пристигнал с нещо тайно.

Попита го: „Какво те носи тук?

От теб по-близък, знай, че нямам друг!

Земи ли искаш още? Или злато?

Бойци? Или дарение богато?

За теб към нищо не изпитвам жал:

какво е то пред твоята печал!“

По-ярко сякаш че просветна свода —

Пиран със трепет благ целуна пода.

И каза: „Да е вечен твоят трон,

бъди за всички светъл небосклон!

Навред из този свят се носи слава

за царя на туранската държава.

Богат съм с всичко аз, но всеки ден

повтарям, че на теб съм задължен.

За себе си едва ли ще се моля,

и бедни аз не знам по твоя воля,

но ми е тъжно, царю наш, че вече

ти от престола ме държиш далече

и царската ти дума не тревожи

най-стария от твоите велможи!

Не тебе ли съветвах аз преди

във всичко — и навред ти победи?

Но ти обърна гръб на мойто слово,

оставил ме в забвение сурово…

Нали, повярвал в тебе, бе дошел

с надежда Сиявуш, витязът смел.

«Не го убивай — казах ти тогава, —

че след това ще дойдат като лава

иранците, начело със Рустам,

и ще ни стъпкат за позор и срам!»

Но ти, изпитал радост и отрова,

тогаз остана глух за благослова.

Или забрави може би, щастлив,

кой е Рустам и кой юнакът Гив?

Или забрави колко пъти тука

иранците са имали сполука,

понесени над ниви и била,

изтъпкани от вихрени крила!

Та от кого ще бъдеш оправдан —

не е в калъфа меча на Дастан.

Рустам, синът му, с него ще пристигне

и плач до небесата ще се вдигне.

О, царю, тази мъка не е нова:

миришеш цвете, пълно със отрова!

Убиеш ли Бижан — ще пламне бой

и ще забравиш що е туй покой.

Да, ти си цар и ние сме покорни,

но ти отбягвай стъпките позорни.

Спомни си: колко мъка изтърпя

на Сиявуш, витязът, след смъртта.

Живеем днес като добри съседи,

но още помним техните победи.

О, господарю, прецени добре:

защо от глупост трябва да се мре!

Ти знаеш сам каква съдба ни чака

от Гив храбреца и Рустам юнака.

Могъщ и зъл, ще литне като барс

за своя внук да отмъсти Гударз!“

Той искаше да угаси пожара,

но гневно му отвърна господаря:

„Нима не знаеш за позора мой,

що ми навлече този млад герой.

И дъщеря ми, връх на произвола,

посрами царя, оскверни престола!

На поругание отдаде тя

неземната тюрчанска красота!

И как ще седна върху трона златен

след присмеха отвред невероятен.

Щом не обеся още днес Бижан —

вестта ще тръгне като великан

към хора и селения далечни

и мъките ми ще изглеждат вечни.“

Пиран тогава тъй възхвали царя:

„Щастлив и справедлив е господаря.

Съгласен съм със думите ти аз:

честта си защищаваш в този час,

ала все пак разумен е съвета,

да се премисля не е участ клета.

И нека са присъдите сурови —

но замени бесилото с окови:

на шаха ще дадеш добър урок,

той няма да е вече тъй жесток.

От книгата на дните ще изчезне

тоз, който в твоята тъмница влезне!“

И царят сякаш че премисли сам,

съветът бе достоен и голям,

и някак изведнъж двореца чуден

засвети с по-друг блясък изумруден.