Фирдоуси
Шах-наме (100)

Форуд убива Ривниз

Но пламна гневен Тусовия зет,

дошел бе сякаш неговия ред.

Готов за бой, Ривниз опъна стреме

и се понесе към Черем без време

по пътя, гдето го видя Форуд.

Той вдигна лък и към Тохар със смут

изрече: „Тус навярно не желае

от думите ми нищо да узнае.

Виж оня конник как лети насам —

не, не прилича никак на Бахрам.

Каква ли мисъл към върха той гони,

защо се е облякъл в тежки брони!“

Отвърна на словата му Тохар:

„Ривниз се казва този ратник стар.

На Тус е зет, и няма той задръжки

в коварството и боевете мъжки.

Единствен син — съзвездие гори

край него от четирдесет сестри.“

„Пред боя ли — Форуд подзе накрая

за хубавици трябва да мечтая?

Не е ли по-добре, познали страх,

да бъде той оплакан тук от тях!

Ако стрелата ми не го убие —

изтрийте ме от паметта си вие!

Но коня или него — кой за миг

от мен пронизан да издъхне с вик?“

Тохар го посъветва: „Във ездача

цели се, та и Тус дори да плаче!

И нека съжаляват, отклонили

на твоето сърце словата мили!

Нали към тебе той лети със яд,

за срам на шаха, твоя славен брат!“

И щом Ривниз се мярна с меч в ръката,

Форуд отпусна мигом тетивата

и острата стрела прозвънна в миг

през шлема на безумния войник.

Той рухна мълчалив, невероятен,

а коня се понесе в път обратен…

От тази гледка притъмня на Тус,

мъгла скри сякаш хоризонта пуст.

Но за възмездието на съдбата

това е случка предобре позната.