Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
شاهنامه‎, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2013 г.)

Издание:

Автор: Фирдоуси

Заглавие: Шах-наме

Преводач: Йордан Милев

Година на превод: 1977

Език, от който е преведено: Фарси

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1977

Тип: поема

Националност: Иранска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1678

История

  1. — Добавяне

Сиявуш се завръща в Забулистан

Бе известен и Кей-Кавус тогава,

че Сиявуш, сина му, приближава.

Той нареди на Тус и Гив веднага

да го посрещнат, както се полага,

с литаврен гръм и строй… И ето

към шаха те поведоха момчето

сред викове и шум: — Сторете път! —

и грееше двореца пред синът.

Кадилници с ухание димяха,

а царедворци отстрани стояха,

отправили очи към този същ

топола-момък, хубав и могъщ.

Дивяха му се всички там, когато

се лееше над него дъжд от злато.

Щом зърна той баща си върху трона

сияен и с рубинена корона,

чак до земята се наведе в миг

и сякаш тайна шепнеше велик.

От трона стана и край него мина,

и го прегърна топло властелина.

До себе си го взе с ръка честита,

а след това и за Рустам попита.

Със името могъщо на Яздан

Кавус очи бе вперил замечтан

към своя син прекрасен и в забрава

вещаеше му той световна слава,

че беше умен, млад и прозорлив.

И затова бащата бе щастлив.

Той коленичи, сне за миг венеца

и вдигна своя поглед към твореца:

„Ти, боже, който сътвори небето,

създаде любовта за битието

и всичко най-добро под свода син —

дай щастие на моя славен син!“

Пристигаха във шахските палати

все нови гости с дарове богати

и славеха момчето всеки ден.

От всички беше той благословен.

По заповед пред младия герой

иранската войска премина в строй.

А царската градина бе красива,

събираше тя радостта най-жива

на хората под сладкозвучен руд,

в реки от вино и сред пир нечут,

какъвто не бе виждан дотогава

дори и във иранската държава.

След седем дена тоя пир премина.

След туй по волята на властелина

отвориха хазната за скъп дар

на Сиявуш, че беше син на цар.

Получи пръстен той, оръжие и броня,

престол, печат и шлем, седло за коня,

дирхеми златни в сърмени торбички,

елмази, дрехи от брокат и всички

богатства — не и шахския венец,

че за властта бе още младенец.

Години седем го изпитва шаха,

достойнствата му всички там видяха.

На осмата той беше увенчан

с венец от злато, пояс и колчан,

и мъдрости, извезани с коприна,

що трябва да познава властелина.

Достоен син на славен господар,

получи Кухистан витязът в дар —

земи обширни в неговото време,

Маверанах сега ги ний зовеме.