Фирдоуси
Шах-наме (88)

Пиран освобождава Ференгис

Напусна своя стар дворец Пиран;

от мъката бе той като пиян.

Така дойде пред близката конюшня,

на коня вихрогон за миг се люшна

и литна в път с Руин и Фершидвер —

зад тях от прах се вдигна облак чер.

За два дни и две нощи отлетяха

в града и пред палача зъл се спряха

в мига, когато бе издигнал меч

да я подложи на безумна сеч.

То сякаш краят земен бе дошел:

кой стенеше, кой в плач се бе навел,

но всички като в хор кълняха царя,

и тъй говореха за господаря:

„Ако главата той й отсече —

на гибел себе си ще обрече.

Ще рухне тронът царствен и народа

не ще го спомене под небосвода.“

Да й помогне бързаше Пиран,

за всеки поглед беше той желан,

а Ференгис щом отдалеч го зърна,

със мъка към баща си се обърна:

„Защо към мене беше тъй жесток

и ме захвърли в адския поток!“

Потресен, той от своя кон се свлече,

разкъса дрехите си и изрече

да се почака със смъртта й там.

Прибра палачът своя меч голям.

В сълзи и цял пронизан от тревога,

юнакът се понесе към чертога

на царя и поде: „О, властелине,

най-страшната беда да те отмине!

Но по чие внушение така

жадува меча твоята ръка?

Изглеждаш ти, забравил срам и свян,

от нечестива сила завладян?

Защо невинният витяз наказа

и си спечели хорската омраза?

За Сиявуш в Иран щом литне воя,

ще се простим ний кърваво с покоя,

че техните бойци със гняв и жар

ще тръгнат да мъстят за своя цар.

Отдъхнала си бе земята родна

от боеве и дишаше свободна;

но мигом те обхвана злият дух

и ти за разума остана глух.

Да бъде Ахриман проклет навеки,

че той те тласна в пътища не леки,

где цял живот над теб като крило

ще те засенчва стореното зло!

Не зная кой с лъжи те омагьоса;

не ще отвърне сводът на въпроса.

Ала убил витяза свят и чист,

сега ти вдигаш меч над Ференгис!

Като безумец, воден от яда си,

на смърт обричаш даже дъщеря си.

Свести се, царю! Тя не се нуждае

от трона, пред богатството нехае;

но ако — трудна — я обезглавиш,

ти свойто име ще опозориш.

И ще живееш сам под клетви люти,

а в ада — сред мъчения нечути.

Смили се и над твоя стар боец,

да дойде тя във моя бял дворец,

а щом се ти страхуваш от детето —

прави каквото казва ти сърцето.

Роди ли се — властта е твоя тук:

ти можеш да убиеш своя внук.“

„Така да бъде! — каза царят блед. —

Сега приемам твоя благ съвет.“

Просветна във душата на юнака,

въздъхна той и нито миг не чака;

а с Ференгис, понесен от крила,

Пиран се спусна, сякаш бе стрела.

Във град Хотан царицата представи;

ридаейки, народът я прослави.

След туй продума на жена си той:

„В двореца да намери тя покой,

пази от зло сърцето й ранено!

Ще разберем какво е предрешено.“

И заживя красавицата чудна,

но с месеците ставаше по-трудна.