Фирдоуси
Шах-наме (27)

Мобедите изпитват Зал

Повика шахът чудния витяз,

за славен изпит бе настанал час.

Седяха мъдреците покрай трона,

а Зал — звезда сияйна в небосклона —

бе посред тях, готов с душа честита

да отговори кой каквото пита.

Дастан бе с остър ум и досетлив,

започна първият мобед вежлив:

„Кажи какво е туй; стоят зелени

дванайсет кипариси подравнени;

по трийсет клони има всеки там

и на парси такъв е броят, знам.“

„Витязе славен — вторият продума, —

два чудни коня все летят по друма:

единият — същ гарван полетял;

сияе вторият като кристал.

Препускат те под тези небосклони,

но никой другия не ще догони.“

Чу Зал добре и третата задача:

„Пак вижда шахът тридесет ездача.

Един изчезва и се появява,

все тридесет числото им остава.“

Четвъртият поде: „Ливада тучна;

зеленина, шуми реката звучна.

Но идва някой със коса ужасна,

пристъпя из ливадата прекрасна.

Изсъхналото, цъфналото там

коси, останал за молбите ням.“

А петият: „Аз зная две тополи,

като камъш морето са проболи —

с гнездо на най-високия си клон

на птицата да дава то подслон.

Отлитне ли — тополата тъмнее,

на другата щом кацне — зеленее.

За през деня избира си едната,

на другата тя каца в тъмнината.“

А шестият продума: „Сред скалите

белее град, наравно със орлите.

Но всички от приоблачния връх

в пустинята едва поемат дъх,

издигат къщи и градят дувари,

на роби се делят и господари.

Дори не си припомнят за града,

забравили и сетната следа.

Ала пръстта за миг ще се разтвори,

ще рухне всичко и ще заговори

все някой за прекрасния им град,

где всеки би царувал горд и млад…

Разкрий сега това, що чу спокоен,

да бъде твоят отговор достоен.

Щом разгадае всичко тук синът —

на мускус ще превърне той прахът.“